Питане:
„Имам проблем със себе си, не се обичам, не се ценя, не се харесвам. Изгубих чувството си за стойност, когато видях в телефона на съпруга си, десетки разглеждани профили на жени. Жени, много по млади, добре поддържани, добре облечени, рекламиращи себе си. Цял живот съм мислела, че сме един за друг, срещнахме се късно, големи хора, с изградени ценности, поне така си мислех, и знаещи какво искат от живота. Винаги съм била повече вторачена в дома ни, да купя това- онова, да е уютно и приятно, да обгрижа детето. Не отделях пари за себе си, да съм красива, освен за крем. С времето понапълнях, но пак нищо не направих, той също се закръгли, бяхме си лика прилика, ноооо се оказа, че не съм това, което той е искал, или поне така мисля в момента. Превърнах се в сива,скучна домакиня, работеща жена, уморена след натоварен ден. Бяхме се отдалечили преди една година, той твърди, че бил в криза, без желание за нищо, но аз не му вярвам, и аз съм била в криза, но не съм се ровила в профили на мъже. Ако човек е в криза, светът около него сякаш не съществува. Започнах да се сравнявам с тези жени, независимо, че знам, колко филтри се използват в социалните мрежи, това ме обезцени, смаза ме. Говорихме много. За липсите, за нас, за всичко което се случи.Той се опитва да се промени, старае се, прегръща ме, казва ми всеки ден, че ме обича, спря да се рови и да отваря всеки профил, който му е привлякъл вниманието, но в мен остана огромно чувство за несигурност и замененост. Опитвам се да полагам повече грижи за себе си, отслабнах и продължавам да свалям килограми, ходя на фитнес, на козметик за лицето, гримирам се, но не се обичам. Имам здравословен проблем, усещам го с болка, но не предприемам нищо, мисля си, че е по добре да ме няма, да е свободен, да намери човека, за който е мечтал, макар, че той отрича да е имал такива желания и че винаги е искал да бъде с мен. Не знам как да се преборя с това. Как да започна да се цена и да обичам това, което съм. Подскачам всеки път, когато го видя на телефона, остана ми травма, огромна травма. Знам, осъзнавам, че поведението ми ще убие всичко, което в момента се опитваме да поправим, но ми е много трудно да се прикривам. И на него му писва понякога, казва ми, че не чувам какво ми говори, че не забелязвам поведението му спрямо мен, а само проекциите в главата ми. Как да се справя с тази малоценност, която изпитвам към себе си и ниското ми, смазано самочувствие, защото осъзнавам, че в момента, в който се изправя и започна да се ценя, ще се промени и излъчването и енергията ми и всичко. Ако е от значение съм около 50-те години и не изглеждам зле за възрастта си, напротив, много по -малки колежки от мен, ми казват, че изглеждам поне с 6-7 години по млада, което ми говори, че хората ме виждат различно от мен самата.“
Отговор:
Така както представяте нещата, на пръв поглед изглежда, че сте жертва на прегрешилия виновен мъж, позволил си да зяпа момичета. Така се преживявате вие. Taka обаче обвинявате, изнасяте отговорността навън и изисквате. Какво лошо е да изисквам, може да се запитате, не е ли редно аз да съм в центъра му, а той в моя? Не е ли точно това доброто партньорство? Някъде там в розовите и разболяващи филми за домакини вероятно. В живота не точно. В ядрото е нужно да е любовта. Лазарев би го нарекъл Бог. Но нека го наречем любовта, смисъла, стабилната база на сигурната привързаност. Най-важна в живота си сте вие като част от това здраво вътрешно ядро. Едва след това е съпругът, децата, работата и т.н. Поставяйки мъжа в центъра си изглежда романтично, но всъщност сте в инфантилна зависимост. А другата страна от същото е несъзнавано агресивното ви изискване съпругът да постави вас в собствения си център. Е как така агресивно, се питате, не е ли любов това? Не, закачена привързаност е, нарушаваща естествения порядък. В неговия център също е нужно да е смисълът, Бога, собствената му стабилна и относително непривързана база на любовта. Всичко, което поставяме преди любовта, губим. Така работи животът. Дори и себе си, камо ли партньора. Първо любовта, после ние като част от нея, после съпруга – това е здравият природен ред.
Когато несъзнавано ревниво се самослагате там, където е нужно да е любовта/ Бог, несъзнаваното на мъжа ви автоматично започва да се чувства заплашено. Докато сте били по-млади, ангажирани с децата и т.н., този процес е бил по-слаб. Сега оралната ви амбивалентно несигурна привързаност се е активирала мощно, което е засилило импулса самооценката ви зависимо да се определя от мъжа до вас чрез ситуирането в ядрото му, където обаче не ви е мястото. Засега не разбирате това, ревнувате от „призраците“ на страховете ви, проектирани в момичетата от нета. Ако той ви позволи това да продължи, може да се разболее, да почне да преживява странни житейски злополуки и т.н. Когато мъжът почувства заплахата, обикновено се защитава чрез алкохол, грубо поведение и/ или любовници. Парадоксално такива не особено здрави на пръв поглед компенсации помагат на системата да продължи напред. Нуждата от такива отпада, когато преодолеете зависимостта си от него през работа по собствената ви самооценка и оттеглите ревностно агресивните си щения да бъдете в центъра му. Той не е ангел разбира се, позволил си е да „плакне окото“, но повярвайте, има много по-раняващи варианти. Ако твърде дълго продължите да го наказвате с нацупена обида, това също се явява част от детинското изнасяне отговорността за живота и самооценката в него и такова невротично поведение се присъединява към тестовете на тревожната привързаност. А такива могат да бъдат търпяни довреме. Ако жената търси сигурността и любовта в мъжа, то мъжът търси уюта и уважението в жената. Ако връщайки се у дома години наред среща една обидена на собствените си процеси жена (всъщност), дали търпението идващо от искрената му любов към вас, е безгранично?!
С нищо от горното не ви обвинявам. Пиша с любов, чувствам болката и ви разбирам. Какво мислите за идеята да поработите с колега терапевт върху сигурността и самооценката, приемането естествените възрастови процеси и намирането или по-скоро разтварянето място в душата ви за смисъла и любовта?! Прекрасна сте, чудесен и достоен човек сте. И все по-прекрасна и вълшебна ще ставате. Просто малка промяна приоритетите, смирено установяване в любовта отвътре и активност отвън. Дрехи, танци, спорт – прекрасно. Осмелявам се да ви кажа, че 50-тте са прекрасна възраст. Пиша ви от позицията на моите 55. По-млад и добре не съм се чувствал. Което никак не отменя постоянния сблъсък с житейските трудности, човешки характери, нелеки преживявания. Просто когато сложим любовта в основата на живота си, с времето все повече се натрупва възприятие през нейните очи. А годините дават само все повече доволство и тиха, благословена мъдрост. Да, тялото си остарява, красотата и силата стихват. Но вътрешните красота и сила нарастват осезаемо. Тихата сила на погледа през очите на смисъла да си Човек, осъзнато пътуващ в земното приключение.
Пращам ви любовта, приемането и разбирането си!
О. Б.