Естествена Психотерапия – същност, структурни принципи

  • Набиране нова обучителна група

    От м. октомври 2024г. започва нова, четвърта обучителна група в школата по естествена психотерапия. Бройките са ограничени и бързо се запълват, така че ако желаете включване в обучението и сте високо мотивирани, моля запознайте се с условията по-долу.

  • Мотивация при създаването на психотерапевтична школа

    Мит е, че психотерапията съществува от началото на 20-ти век. Всъщност, винаги е съпътствала човечеството, промъквайки се през шаманските и жречески хипнотични, народните лечителски обайвания, психодуховните медитативни и религиозните молитвени, психотерапевтични подходи.

  • Естествената Психотерапия и емоционалната пандемия

    Естествената психотерапия (ЕП) е иновативен интегрален и холистичен подход, не само обхващащ в целостта си аналитичните, когнитивно-поведенчески, хуманистични, медитативно-хипнотични, психотелесни и трансперсонални парадигми, но надхвърлящ ги в гещалта на качествената си различност, надхвърлящ сумата от частите си до трансформативна и прагматично ефективна новост.

  • Иновативната Естествена Психотерапия

    Най-важното качество на Естествената Психотерапия, е прагматичната ѝ ефективност. Докато се работи по преработката до хармонични характерови потенциали диалектично, в Естествената Психотерапия успоредно се следва дидактичен вектор, ефективен психотерапевтичен алгоритъм, водещ към реализация на имплицитно заложената в невротичното състояние учебна цел и характерово хармонизираща посока. Работи се едновременно по двата вектора, диалектичния и дидактичния (клик за статията). Опитът в практиката на Естествена Психотерапия показва, че такъв цялостен процес, при високата панорама на духовно ориентирания подход и здравото стъпване върху логиката на научната реалност, превръщат терапевтичния процес във възможно максимално ефикасен.

  • Холистичност в Естествената Психотерапия

    Естествената психотерапия е иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!

  • Любовта, Мъдростта и Истината в Естествената Психотерапия

    Любовта, мъдростта и истината / свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.

  • Конкретизация на Любовта, Мъдростта и Свободата в Естествената Психотерапия

    Следващите редове представляват конкретизирана и приземена систематизация на основните принципи в естествената психотерапия: любовта, мъдростта и свободата (истината).

  • Какво е психотерапия

    Психотерапията е път към свободата ти! Тя предизвиква окованите ти съзнавани или несъзнавани разбирания за нормалност, онези рамки и коловози на страха, вината, тъгата и гнева. Това същото несъзнавано…

  • Интегративни психотерапевтични паралели, еволютивни фази и характерови структури

    В следващите редове целя през призмата на собствения си житейски опит и психотерапевтична визия, сравнителен поглед между неорайхианската аналитична с когнитивно поведенческата, невро лингвистично програмиране терапии, с мотивационното интервюиране, хипнотерапията, базираната на медитация и др. психотерапии.

  • Здрави характери – стратег

    Трансформацията на шизоидната гъсеничка, оттеглила либидния си психичен заряд, свила се в интровертирания си, изолиран пашкул, в пеперудата съзерцаваща и радваща се на света, в естествената психотерапия представлява добре трасиран маршрут, хилядократно тестван в практическата си висока успеваемост. В интегрално-холистичната естествена психотерапия (ЕП) следваме принципите на същинската човешка природа – любовта, мъдростта, истината. Принципи, пряко свързани идеационно както с еволютивните онтогенетични фази на индивидуалното развитие, със залаганите през даден етап травми и характерови структури, така и с приземената, практическа методология на ЕП.

  • Здрави характери – емпатиен лечител

    Ключовата насока при здравото задоволяване потребностите от любяща заедност, обичана сигурност и сърдечно единяващо приемане, е автономната самостойност. Автономният, относително самостоен интрапсихичен център, ядро от любяща свързаност със Себе си, а оттам и с ти и ние обекта. Трансмутацията от орално невротичен, в здрав „емпатиен лечител“ характер, в естествената психотерапия се осъществява по пътя на смислово стройна поредица от методологична последователност, холистично интегрираща в себе си не само широк кръг от психотерапевтични системи, но резонираща преди всичко с естествената отелесеност на човешката когниция в духовно-психо-физиологичния човешки процес.

  • Здрави характери – алтруист

    Промяната е възможна. Понякога по-рядко, садо-мазохистът започва да осъзнава порочните си механизми и сам или с помощта на професионалист, възнамерява и осъществява здрава промяна. По-често обаче импулсът за работа по себе си, разширение на съзнанието и трансформация, идва през…мъката и болката. Болка идваща от тревожно-депресивно състояние, от социално-партньорски и професионални провали, а понякога и от психосоматизирана болест, също представляваща път към едно по-здраво себе.

  • Здрави характери – лидер

    Когато поработи по себе си, съблазняващият се преобразува в здраво привличащ. Работа по осъзнаване и погалващо възлюбване на страховите вярвания за предадено нехаресване, необичане, изоставяне от вниманието, грижата и любовта, ако бъда…себе си. Научава се, че да бъде слаб, понякога неусмихнат и вглъбен, малък и просто себе си, го прави още по-цялостен, истински, автентичен, харесващ се и харесван, приемащ се и приеман, обичащ се и обичан. Способността за харизматично и обайващо очароване не само, че се запазва, а се въздига до по-силен вариант. Невротичното съблазняване се трансформира в здравото привличане на любящата мъдрост, която вече присъства в лидерския характер.

  • Здрави характери – воин

    Воинът може да се смее от сърце, да се взема на несериозно, да обича и да се отвори за обичта. Елмазната му воля и способността му да следва цел дългосрочно и много търпеливо, го водят далеч. Воинът приема болката, но вече допуска и разтварянето си в удоволствието. Волята му не му позволява да развие зависимост, а дори да залитне към такава, с помощта на естествената си способност да полага твърдо усилие и поставя здрави граници, лесно я преодолява. Съумяайки да прегърне сенките си, се научава да танцува със смъртта и затова сърдечно и смело да лети в творческия процес в живота си. Сърцето на воина е отворено за любовта и затова мощно постъпателното му вървене към идващи от душата цели, се превръща в ходене по път със сърце. Сърдечен смисъл, с който той насища всичко, което прави, извътре си! Воинът е доволен и истински щастлив, защото докато безжалостно следва и постига целите си, се наслаждава на всяка стъпка от пътеката, водяща към тях.

  • Холистика – в пет изречения!

    …Холистика! Но, това го можеш, ако го можеш! Ако имаш високата визия, която отгоре и над вижда тази и онази система и осъзнаваш, че са част от по-глобално цяло… Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията…

  • Холистично учене

    Не да бъдеш дъновист – самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка с Учителя, но това не значи, че не можеш да черпиш от аромата и на други цветя. Защото мъдрецът не цели да те обсеби и зароби във властовото си присъствие, както прави бизнес гуру-то. Не, мъдрецът смирено се стреми да събуди собствения ти духовен пламък, собствената ти любов, мъдрост и свобода. Когато те вече са будни и горят, можеш да правиш мигновени дълбоки паралели между словата на един или друг светещ в мрака мъдрец и да се ползваш. Защото собствената ти любяща мъдрост вече е налична като коректив.

  • Естествена Психотерапия – Диалектика

    А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в процесирането на информацията и дезадаптивни когнитивни уклони? Ами, не, не е! Основната целева група на психотерапията са неврозите. Търсещият психотерапевтична помощ невротик е вътрешно раздран, разкъсан е от вътрешната си битка между „добрите“ си усилия да се чувства спокоен и „злите“ невротични симптоми – телесни, емоционални и ментални. В процеса на психотерапия преживелищно се реализира самата същност на диалектиката. Постепенно количествените натрупвания в работата по промяна на разбирането, осъзнаването на неслучайността на ставащото и превръщането на изтласкващото и увековечаващо симптомите мъчение в съзнателен труд и работа по учене и себевъзпитание в посока акордиране с потенциала си, постепенно тези количествени усилия прерастват в качествен скок в осъзнаването, във визия благодарно и с обич синтезираща и осъществяваща нужните характерови, в мисленето, възприятието и разбиранията промени, водещи до синхрон с Живота, с Бога.

  • Конкретизация на диалектичния и дидактичния вектори/ подходи в Естествената Психотерапия

    Диалектичният вектор в естествената психотерапия, това е бавната работа по характера, по промяната в разбирането и отношението към себе си, света и другите. Работа основно аналитична, психодинамична, когнитивно реструктурираща, психофилософска, разговорна.

  • Диалектичен свят

    Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!

  • По пътя на ТРАВМАТА

    Мъдър е животът. Синхронично ни услужва с точните хора и ситуации, така че да продължим с осъзнаването и лекуването на травмите ни. За тях се раждаме. Път са.

  • Приложно самообладание

    …При наличие на споменатото преживелищно себепознание, средовите стимули са свързвани с най-ядрените характерови травматични вярвания, които биват „погалени, обгрижени, помилвани и помазани“ (всичко това е само вербален израз, предаващ задвербална преживелищност). С безусловното приемане и доверие, тихото любящо погалване, което ги успокоява и извлича потенциалите им в опита, за който сме се родили. В този процес на трансферно удържане, характеровите ни коалиции трансмутират до адаптивните им еквиваленти. Оралността се преобразува до здрава емпатия, шизоидността до творчески потенциал и висока стратегическа визия, садо-мазо до здрава асертивност и смислен алтруизъм, психопатността в лидерски, ръководни качества (вече обаче лидер първо на самия себе си…), а ригидността в спокоен и гъвкав воин, умеещ да следва цели с елмазна социална дисциплина, идваща от постоянно наличната, устойчива вътрешна мотивация…