По пътечка чиста, по росица бистра – по пътечката на благодарността; Изгревът на слънцето на доброто в душата ти – разширено съзнание, безкрайна обич; Метафорично когнитивно реструктуриране – черните храсти на маладаптивните автоматични мисли. Визуална, алегорична преработка – плодовете на щастието; Плодовете на приемането на любовта, на мъдростта да светиш. Крушата на мъдростта, черешите на жизнеността, червената ябълка на дълбоката свежест; Живата вода на вдъхновението. Да прегърнеш страха си, да се довериш на мъдростта на Живота си; Автентична самоувереност – просто самоувереност, естествена, бликаща от извора си вяра; Законите на благодатта, Дхарма; Вълшебната, страшна отвън, но пребогата отвътре кутия на тревожността – капиталът на любовта, жълтиците на мъдростта, уханното розово масло на чистата, непривързана радост; Сливане с вътрешната, същностна природа. Пълно с енергия спокойствие; Акордиране с целокупния живот на Любовта. Капчиците роса на свежестта ти. Обикване на трудностите. Смирено, любящо доверие в смисъла (Логоса).