Вчера бях във Варна и един колега ми разказа произхода на думата чорбаджия. В началото на османското робство армията събирала рая с умения във всякакви занаяти – обслужващ персонал. Естествено и чорбари, готвачи. Летописец писал: „От всичката рая, българете са най-зли и то един към другиго. А най-мародери измежду тях са чорбаджиите (раздаващите храна) – на своите, за да им сипят два черпака, две кожи съдират!…“
Тези чорбаджии чрез мародерството към ближния си се замогнали и след освобождаването си от аскера, имали нужните суми, за да закупят нещо като патент, право за търговия. Оттам произлиза думичката ни за състоятелен човек – чорбаджия, чорбар, раздаващ манджа мародер.
Такива социопатни мародери са във върхушката на българския „елит“ и досега. А автоагресивният народ духа супата, за която са му смъквани ежедневно по две кожи!