Кападокия – Турция
Пътуването ми до Кападокия, Турция не беше просто екскурзия – беше огледало. И не само на природата или историята. А на духа, културата, ценностите, които съграждат или рушат едно общество. Видяното там бе като шамар за заспалата българска душа. Или като тихо вдъхновение. Зависи кой гледа. Но ето какво видях:
Популацията расте, защото има здрави семейства
През второто дестилетие на миналия век, по времето на Ататюрк, Турция е била едва 13 милиона. През 1995-та е била 60 милиона. Сега 2025-та, е почти 90 милиона. С милион на година прираст. И това е само народът в самата страна, без „колониите“ в Германия и целия запад, успешно превземащи го отвътре.
Защото жените раждат. По три като свръхминимум. И повече. Мъжете осигуряват. Жените също работят и градят кариера, но в сърцето на приоритетите им първо е съпругът, домът и децата. Ясни роли. Уважение. Взаимен респект, а не война между половете. Това дава стабилност. Вътрешна сигурност. Социална устойчивост, проявена в демографски ръст.
Популацията расте, защото има здрави семейства. Има здрави семейства, защото обществото поддържа здрави нрави, идващи от духовен и човечен ориентир.Като държавна политика, както и като здрави междуличностови, междуполови и междупоколенчески нрави.
Жизнена е Турция. Много!
Бог не е отвън. Бог е в центъра
Не с фанатизъм, а с вградена вяра. Религията е координатна система, не зандан. Тя не потиска, а подрежда посоките на живота. Не затваря очи, а отваря пространство за смисъла в ядрото на всичко. Смисълът не се търси в празното потребление, а в почитта към живота, общността и Духа. Религията като здрав институционално-морален и социален ориентир и живеещата отвътре етествена духовност, даваща вградения компас на човещината.
В Турция често се споменава Бога: Да е волята Му (Иншаллах), С Бога напред (Бисмиллах), Слава на Бога (Машаллах) – като естествено напомняне, изворна посока и цел, както и просто като лингвистично присъствие, мантра дълбоко влязла в колективното несъзнавано на народа. А човек или народ без Бог, обречен е. Дори и в тактически план да изглежда, че живее и дори се развива, в стратегчески е ходещ труп. Защото духовността е свързана с вертикала, с онова качество, без което всичко става безсмислено, антипод на същността и целта си.
Симбиоза на старо и ново
Забрадка и червило. Каменно жилище с модерен съвременен дизайн и AI. Чобан с магаре и „барон“ с балон, печелещ по 5000 евра на час полет. Всичко в хармония. Старото не се отхвърля – интегрира се. Новото не подменя, а надгражда, като стъпва на най-доброто от старото. Културна и икономическа еволюция, а не цивилизационен срив.
Много контрасти има в Турция. Здрава вяра и традиции, ведно с напредничава модерна икономика в бум. От джамията пет пъти на ден арабски глас призовава за молитва. Фабриките работят денонощно.
Работливостта
Преди време в България съм работил като сладкар и ситничар с турци. Познавам стила им, защото стана и мой. Дисциплина, максимална концентрация, лоялност, точност, навременност, отдаденост докрай, майсторлък, бързина, действие на няколко фронта успоредно. Работил съм и с филпинци – също много структурирани, издръжливи, работливи. Въобще, има нещо общо между оцеляващите и развиващите се успешно нации – трудолюбивостта. Защото интензивният работен процес изисква качества – съсредоточаване, упоритост, преследване цел, ясна структура и организираност, сирено стихване в процеса при неотклонната мотивация при следване цел със сърце, колегиалност и взаимно уважение в екипа, умение за здраво подчинение пред авторитета на майстора, идващо от доверието в естествения порядък на нещата и в самия себе си. Отдаденото работене си е вид йога – действие от позицията на духа, при стихване на его персоната.
От клиентите си, собственици на предприятия в България, все по-често чувам, че у нас все по-трудно им става да намерят читави служители. Или въобще някакви. Въпреки високото заплащане, което предлагат, обучението на място и уважението. Както се изрази един такъв собстеник: „Искат да си цъкат на телефона, да поработят нещо 15 мин. на ден, но претенциите им да получават – огромни!“ И някои от тях изнасят бизнесите си не другаде, а именно в Турция. И са много доволни от условията и работниците си там.
Народ, който не ражда, не желае да се труди, а леността, лъжата, тарикатлъкът, алчността, крайният егоцентризъм, вулгарността, похотта и насилието уверено изместват сите добродетели, има ли бъдеще?! Защото от душичката тръгва всичко – политиката, икономиката, формалната законност, са само огледало.
Децата – огледалото на родителите и обществото
В Турция – мирни, възпитани, уважителни. В България? Погледни „локалите“. Агресия, цинизъм, нарцистична вулгарност. Това не е случайност. Това е симптом. Бушон на система в разпад. Няма семейство. Няма баща. Няма респект. Няма Бог. Няма тачене на ценности. А когато няма център, идва разпад.
Не бяха такива. Станаха – сякаш неусетно, заедно с разпада на семейството, амазонският болен феминизъм, масовото отхвърляне на бащата, овулгаряването и разпадът на ценностите, загубата на добросъседството, въздигането в култ единствено на грубата сила, тялото, парите, секса и виждането на любовта, смисъла и човещината като слабост. Когато все пак такива гаменчета имат някакво семейство, а не са гледани предимно от „самотна“ майка, пряко отразяват скритите, а и явните наличности в родителите и ги показват автоматично магнифицирано.
Жената с достойнство. Не на витрината
Облекло, държание, излъчване – не като стока, а като душа. Туркинята не се разголва, за да бъде видяна. Излъчва женствеността си, за да бъде уважена. Усещането е различно. От него струи културна цялост. В България прекалено често тялото е валута, а душата излишна. И това разлага. Защото ако все пак родят поне едно, децата носят това психично клеймо.
В Турция често могат да се видят жени със забрадки. Някога и в България е било така, а в руските църкви и досега жените влизат забрадени. Нищо лошо в красивото тяло – напротив, свещена е женската красота, удивителна е. Въпрпсът е, че се ползва според качествата на носителката ѝ. Може да вдъхновява и въздига, да бъде муза и творчески стимул, храна за духа във вътрешната алхимия. А може и да прелъстява в посока единствено грубите страсти, пряко свързани с агресивния нагон и откъснатостта от любовта, в култа към тялото, его благополучието, психопатното постигане примитивни финансови и властови цели на всяка цена. Когато масово в едно общество здравите ценности са преобърнати и загубени, ползването на женската красота е в съответствие с общия тренд…
Бизнес със сърце, не с трик
Турският търговец не продава. Той общува. Усмивката не е техника. Част е от нормалната човещина. Жената на бензиностанцията, която не говори английски, но пита откъде си. И ти споделя мечтата си. Без причина. Просто защото е човек и ти си човек. И разбираш не поради няколко стотинте си познати турски думи, а защото истинското говорене е през сърцето и очите. В същото време, подобно гърците, в турците се усеща стабилно самоуважение, идващо от здравото родолюбие, присъединено към собствената самооценка.
Няма по-добри търговци от турците и арабите. Не чрез заучени нлп и продажбени техники, а през естествената си човещина. Изключително силно умение за синхрон с клиента – за секунди сякаш ти влиза такъв продавач под кожата. Синхрон с мисленето ти, емоциите ти, дишането и присъствието, а зад всичко това, с енергията. Правят го естествено както дишането, а харизмата им залива и през този плътен рапорт, повежда. Да, към покупка, но не само. Към едно искрено междучовешко отношение преди всичко.
Държавен суверенитет, армия, самоопределяне
Момчетата от поделението на граничния пункт, в служба на родината. Родолюбие, не омраза. Сила със стойност. Защото тази земя се обича. Не се раздава. А се пази. Не с лозунги, а с уважение към историята, традицията и бъдещето. Гледах момчетата с автоматите на бариерата и не от ума, през тялотои енергията ми директно изплуваха спомените от собствената ми военна служба. Ученията, копането на окопи, бягането десетки километри с картечницата на рамо и противогаз на лицето, спането на полето, армейската дисциплина, стрелбите, на които свалях мишените на 300 м., полусънното състояние на зимните караули, на които под гъбината скатавах „Шестте тибетски йоги“ и четях без да бъда забелязан на лунна светлина… Нарядите, дневалството, изнурителната почти до смърт физическа и психическа подготовка, издръжливостта и всекидневното поглеждане смъртта в очите, обучението в смелост и понасяне болка, ученето на обич към отечеството… Гледах турските войници, пряко чувствах и съпреживявах през собствения си опит. Може би някога в далечното бъдеще няма да има нужда от национална армия, но спрямо сегашните нрави, махането на военната служба си е част от манипулативното деградиране на един народ – не само като отбранителна способност и граници, а като част от погубването на мъжкия дух… Да, донякъде може да се компенсира тази загуба от някои. Не чрез вулгарно ММА, а чрез бойни спортове, провеждащи воинския кодекс (бушидо), собствена дисциплина… Но, само от някои, а масовите тенденции…
Имат си една воинственост турците. В духа им е. Ведно с цялата им дружелюбност, комшулук, работливост, вяра и поставянето по-голямото в ядрото на всичко. Усеща се тази воинственост в полето на страната. Примерно, гърците имат други качества, не и тази войнственост. А турците имат тази агресия – канализира се в здрава пробивност, труд, висока полулация и хъс за живот, но се усеща и в суров вид, витае си във въздуха просто и този с отворена сетивност, я долавя. Както казах, нищо лошо – агресията, нагонът за оцеляване, си е пряко свързан с либидото, с високата жизненост и е част от здравата подложка на даден индивид или общество. Дали ще се употреби в здраво сублимиран вид или в суров, зависи от много фактори. Но е важно тази енергия да присъства. Е, в Турция се усеща във въздуха…
Турският дух е силен. Чувства се. Имат си мнение турците. Не се подчиняват сляпо на някой си силен на деня, казващ еди си какво си. Имат си здрави граници, любов към специфичния си бит, култура, традиции и корени, които тачат, а от новото вземат каквото преценят – доброто, полезното, работещото, действително напредничавото, а не рационализираното като такова разложение!
Сравнение – огледало
Докато виждах всичко това, прочетох за „локалите“ у нас – симптом на културно-социална енцефалопатия. Разпад. На семейство, нрави, ценности, култура, икономика, наука, образование… Деца с очи, пълни с вулгарно-психопатна всепозволеност. Жени без свян, сугестирани от мъжкаранско-болен, кастриращ феминизъм. Мъже без гръб. Без център. Без Дхарма. Без Бог.
В Турция – дори при всичките си трудности – центърът е там. И затова духът е силен. Децата растат със здрава психика и уважение. Жената излъчва стойност. Мъжът е уважаван. Народът е със стабилен гръбнак.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: НЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ПОДРАЖАНИЕ. А ОТ СЪБУЖДАНЕ
България няма нужда да бъде Турция, Русия, Щатите, Китай или който днес е силният. Но България има нужда от себе си. От своите здрави корени, център, Дух и ритъм. И ако не се събудим сега, ще ни няма после. И не след дълго.
А децата ще ни простят ли? Въобще има ли ги? Или малкото все пак родени ще прокълнат малодушието ни.
Изборът е наш.
Сега.
………
Орлин Баев