Съзнателен живот

Къде живее съзнанието ти? В свят на безкрайни възможности, или сред малките опушени стени на привичните проблеми? Интересното е, че когато промениш перспективата си от вторачване в проблема във виждане на възможностите, които трудността носи, ограниченията се разпиляват, взривени от избухването на потенциала и силата ти!

Има два вида възприятие за света. Ако следваш първия, виждаш пречки във всичко. Избирайки втория, осъзнаваш възможности навсякъде! След стръмния склон на постижението следва красивото плато на наслаждението – но, ако за твърде дълго се отпуснеш върху му, животът те изплюва извън красотата си и цветята на вътрешната радост увяхват. Когато приемаш трудностите като стъпала от стълбата на вътрешното си израстване и външния си успех, изкачването става блаженство!

Да си позволиш да се смееш. Да се смееш! Да се вземеш на несериозно! Когато егото смирено олекне, духът може да тече през теб! Колко на сериозно се взема човек често. Вкопчва съзнанието си в илюзията за обособена отделност, трупа, огражда се с вещи, имоти и финанси. Мисли си, че така ще постигне лелеяната сигурност и постоянство на чувството си за защитеност. Уви, така всъщност стремглаво бяга от страховете в сянката си. Страх от собствената малкост и нищожност, от смъртта и преходността на всичко. Колкото повече бягаш, толкова повече растат страховете. Когато зад преходността съзреш вечността си, страхът от смъртта отпада. Тогава обикваш и живота! Осъзнаваш, че тялото е преходен, но чудесен инструмент, чрез който вечността на душата ти събира златните прашинки на опита. Защото нямаш душа, но си душа, която за някакви почти илюзорни мигове от безкрая ползва тяло. Когато съзнаеш, че всяко мигновение от краткия живот е част от пътя на духа ти, живееш автентично – с всеки дъх и поглед, мисъл, чувство и дело! Тогава се смееш – истински, от сърце и душа се смееш! Егото смирено приема ролята си на проводник, ръкавица на духа ти. Тогава знаеш, че всички богатства на света губят стойността си, ако нямаш досег до … Себе си! Ако го имаш, можеш да живееш с малко, можеш с много, можеш да бъдеш материално беден или богат – зависи от съдбата и целите на душата ти. Но, тогава онова непреходно богатство на сливане с ритъма на Живота е постоянно с теб. Защото съзнаваш, че ти самия си единна част от този космически пулс, в хармонията на който Аза ти живее истински – в дома си. Смехът залива съществото ти, а всяка клетка от  тялото ти знае, че малкият ти земен живот е игра на Бога в теб!

Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща… 🙂

Нищо не си отива, докато не ни обучи на това, което имаме да учим, казва Пема Чодрон. Може ли едно паническо разстройство да си отиде, ако не научи преживяващия го на смелост?! Може ли агорафобията да изчезне, ако човекът не открие любящата сигурност вътре в себе си?! Как хипохондрията би отстъпила, ако не разтвориш гордостта на изолиралото се от мъдростта на живота его и не се довериш на потока на единството, носещ преживяване за закрила и доверие?! Може ли генерализираната тревожност да се превърне в генерализирана радост, ако не се научиш да губиш его контрола, за да се разтвори щастието на сърдечния разум?!

Можем да научим уроците си по много пътища! Дадена трудност може да бъде носена месеци, но и години и десетилетия, ако отвръщаме глава от посланията, които ни носи. А, животът е кратък и може би, целта му не е точно бягане от сянката си, а живеене! Живеене с присъствие на духа, с ясното съзнание, че ти самият си творец на собствената си реалност – сега!

Светът ти казва, че щастието е ей там, зад хълма на усилието. Усилието, което ако положиш, ще можеш да си позволиш важната вещ, която ще ти донесе щастие. Когато обаче я имаш, виждаш, че щастието трае мимолетно. Защото вещта е само заместител – инфантилно желание за играчка, която за малко да те накара да се отпуснеш и спреш бягството от несигурността си. Мигът обаче трае кратко, тъй като умът ти е роб на страха си, че е нищо и никой и затова трябва да отрази важността си в умовете на другите, възхитили се от поредната му вещ. Но, такова щастие е мимолетна илюзия, а страхът от смъртта, който стои зад алчността, те кара почти веднага да се хвърлиш към поредния си мираж за постигане! Вместо това, можеш да осъзнаеш, че щастието е точно в този момент, на мястото, на което седиш, сега! Щастието извира от осъзнаването, че си неделима част от целокупния живот, в хармония с потенциала си от блажена мъдрост.  Тогава вече имаш и си постигнал всичко! 🙂 🙂 🙂 Медитацията е път към акордиране на процеса, наречен човек, с тази мъдрост!

Медитацията е сливане със Себе си! 
Медитацията е осъзнаване на себе си като неделима, свързана част от природата на нещата!
Медитацията е съзнание за себе си като безпределна вечност!
Медитацията е знание, че не си се раждал и няма как да умреш, че си вечна светла същност!
Медитацията е преживелищно себепознание!
Медитацията е идентификация с духа си!

– Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод.
– Метод? – повторил Учителят. – Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те?
– С помощта на който да постигна вътрешна свобода.
Учителят гръмко се разсмял:
– Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод – казал той.

Антъни де Мело
„Една минута глупост“

Методите са просто котва, за която умът се хваща, докато се разтваря вродената мъдрост отвътре. Докато имаме нужда от методи обаче, сме в капан – опитваме с помощта на една илюзия да решим друга… Често ме питат за методи. Има такива и давам методи… Но, идва момент, когато единственият метод е онази тиха, светла любомъдра интуиция, идваща от потенциала! Там, до този океан от възможности води медитацията. Красиво е преживяването за цялостност, в което вселената е роден дом!  

Социалният живот е като пътека за тичане в зала. Ако не продължиш, всъщност се връщаш назад. Животът на духа обаче е като окото на урагана – тих, нагнетено силен и любящо спокоен. Майсторство е докато вървиш по житейската социална пътека на личността си, да спокойно да се смееш и на победите и на загубите си, застанал в центъра на сърцевината си! Мъдрите наричат това бездействие в действието! 🙂

Колко пъти, стремейки се към някакво социално постижение, потискаме истинските си сърдечни импулси поради неувереност или страх от обратната връзка на другите. Хората така или иначе ще кажат…всичко. Това, което наистина има значение, е гласът на вътрешния ни компас, водачът на сърдечния ни разум. Всичко останало са подробности. Животът е за да бъде живян! Това обаче се случва само когато човек слуша „гласа‘ на свободната си воля извътре си!

Майсторство е да съчетаеш тихия повик на духа с грохота на грубия свят. Умение е да материализираш и конкретизираш призива на духа си в ежедневието!

Един свят на любяща осъзнатост и осъзната обич! Свят, в който човек се отнася към двуногите, четириноги, плаващи и летящи създания, чувстващи създания – братя наоколо така, както към себе си – с истинна, светла и мъдра обич! Сърдечният ми разум ражда визии за този свят и знае, че работата според силите ни по въплътяването и конкретизирането му е най-достойната мисия в този така кратък живот – игра!  Ето така ми се иска да живеем хората! В хармония с природата – вътрешна и външна! Ако имахме присъстваща свързаност и дори сливане с душите си, бихме знаели каква изумителна ценност и прелест живее във всяка тревичка и птиче наоколо ни. Но, тогава човек би бил Човек към човека. Наместо да строи градове-тумори и да огражда страха на откъснатия си от целостта егоизъм със стени на собствености, човек би резонирал с ритъма на любовта, доброто и мъдростта! Толкова е простичко, когато го живееш в сърцето си, но така голямо е разминаването между словата му и смешната себичност наоколо…

Каквото посееш, това и ще пожънеш! Сам градиш съдбата си! Когато те застигне, можеш да я видиш като страшен съд или радостна възможност за промяна – зависи от теб! Но, всъщност е просто следствие!

Аз благодаря! Благодаря за тялото! благодаря за мозъка, ума и знанията! Благодаря за сърцето, интуицията, мечтите и осъществяването им! Благодаря за въздуха, водата, за усещането, виждането, чуването, вкусването, аромата! Благодаря за мисленето! Благодаря за въображението! Благодаря за училището, в което съм! Благодаря за двоичността! Благодаря за доброто! Благодаря за трудното! Благодаря за удоволствието! Благодаря за неприятното! Благодаря за ученето и от двете! Благодаря за любовта! Благодаря за омразата! Благодаря за надхвърлянето и на двете и осъзнаването на себе си отвъд двойнствеността! Благодаря на приятелите си! Благодаря на завистниците си! Благодаря на понасящите ме! Благодаря на желаещите ме! Благодаря на сянката си с комплексите в нея! Благодаря на морала ми със социалните норми в него! Благодаря за осъзнаването им и свеждането им до интегрирана цялостност, резонираща с божественото в сърцевината ми! Благодаря на приемащите ме! Благодаря на отхвърлящите ме! Благодаря на светлите същества! Благодаря на тъмнината! Благодаря на божественото, което градира, ситуира, позволява и създава и двете! Благодаря за изкушенията! Благодаря за силата да ги преодолявам! Благодаря за смирението, най-великата сила! Благодаря за това, че съм в тяло на бозайник, на човек… Благодаря за това, че съм вечна същност отвъд тялото си! Благодаря, че съм…

Есен. Мъдрост. Листата падат. Годините отминават. Животът свършва. Друг се ражда. В кръговрата съм, но наблюдавам движението му смирено, от позицията на вечността си! Живея сега, в този свят. Светът е несъвършен, аз също. Приемам с пълна вяра и доброто и трудното, което преживявам във всеки един миг. Вървя по пътя на себепознанието и развитието, но знам, че целта е самото вървене. Съм, просто съм!

Орлин Баев, обикновен човек

Вашият коментар