Обикновена жена в красива рокля. Не особено грациозни, но пък много естествени походка и език на тялото, които провокират въображението. Когато човек види картината, първо е залят от посланията – прекогнитивно, емоционално. След това разсъдъкът бавно облича в словеса интуицията. Но не фактологията е важна, а именно посланията, скрити в усещането. Чувство, което образното ми мислене облича в десетки образи за секунди – жената без токчета, продължението на походката и, облечена в домашни дрехи, сутрин след събуждане, голото и тяло с всички хармонични, но и битови детайли на съвършенството, отразено в земното несъвършенство. Сякаш за мигове, през отразения в картината миг, се разкрива цял филм за живота и характера, социалността и индивидуалността на жената.
Партньорът в далечината е свикнал с артистичното и свободолюбие, с екстравертния и заливащ, но понякога и натоварващ чар на на съблазнителка. Но тя умее и да следва целите си, дори и да си постави персона на подчинение – за да завладее и завърти социума и света около себе си.
Има и дълбоки страхове. Зад външната и смела общителност, всъщност я е страх от пълно доверяване и прикрито отхвърля авторитети – освен ако не я спечелят с харизма и сила, по-големи от нейната… Но, нюансите, които образът излъчва, са безкрайни – онзи миг на връщането от събиране, там в сумрачната градинка, на трамвайната линия, във вълшебната аура на приказните дървета.
Но, слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: „Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!“…
Картината обаче е и добър проективен тест – включително и спонтанно написаното по-горе…