Научна религия и религиозна наука

Науката е прекрасен път и само на запад е разделяна от религията. Науката е бавно, постепенно разширение на съзнанието. Едно изцяло екстравертно, поведенчески и количествено насочено развитие, което е прекрасно, но само по себе си изпускащо качеството, етиката и естетиката, идващи от достижима по пътя на религията интроспективна, интровертна методология. Когато научното познание е правено без ориентирите на ресвързването (религаре, религия) със същността, науката действа изцяло от позицията на его илюзии. А религията е съзнателно обръщане към вътрешното, което няма общо със сляпото следване на авторитет, институции и догми, освен в нечие свързване на думата с това. Религията без наука се превръща във фантазъм или още по-зле, във фанатизъм. Науката без приемане на вътрешното себевглеждане, през което протича любовта и естествената нравственост, се превръща в слуга на нагонно движения плешив примат, чийто интелект единствено обслужва властовата му психопатия. Науката има нужда от религия толкова, колкото и религията от наука.

Вашият коментар