Отговорът ми на реклама на онлайн ловен магазин, продаващ примамващи електронни хранилки, снайпери за убиване от километри и ловни камери:
Що не пуснете реклама и за продажба на органи от фермите си за деца и за ловните си дрони, дистанционно управлявани и елегантно изтезаващи и убиващи живите същества, докато потребителят е удобно седнал и наслаждаващ се на гаврата пред компютъра си?
При положение, че 200 биологични вида, всеки от които развивал се милиони години, изчезват всяко денонощие (клик за статията), понятието ловец и ловен бизнес уверено могат да бъдат свързани с природопатията, вариант на бездушната варварщина, или характеропатията на двуногото, забравило да бъде или никога не било човек…
Разговор по въпроса в социална мрежа:
Орлин: Където и да е, дори и в Канада, ловът понастоящем дисонира силно с всичко човешко. Преди е бил на мястото си. Сега не е. И не само по демографски фактори. На фона на масовото опошляване, се ражда в по-малки мащаби, но в сравнение с преди, също така взривна промяна в съзнанието. Писали сме и преди…. Относно лова, ясно. Който не разбира, не е до ум и аргументи, до сърдечна човещина е. До месоядството – ако е от свободно отглеждани говеда, като в Канада, едно е. Друго е положението при промишлената злоупотреба в абсолютно неприродни условия… А още по-глобално, не след дълго, до столетия, от месоядството ще остане само спомен. Аз самият бях над 20 години вег. Сега от няколко години не съм, но пак ще бъда. Не съдя никого, но нещата се променят и осмислянето или разумните доводи тук са само външност над една качествено променяща се съзнателност. Масовият регрес? Фон е на тази качествена промяна.
M: Орлине, разбирам ти гледната точка. Но всичките аргументи идват от емоционалното в нас, а не от практичното и реалното. Малко залягаме в сверата на духовното и игнориреме реалността.
Много малка част от хората на тая планета гледат на нещата от този ъгъл. И в това няма абсолютно нищо лошо. Въпрос на ценности и виждане за живота е.
Уважавам мнението на всеки, но не подкрепям насадането на „морал“ и „човещина“, най-вече, когато те са насаждани от хора с маргинално мнение от статистическа гледна точка.
За едни е човещина да не искаш да ядеш нещо, което е страдало. Ок, няма проблем с това, въпреки, че това са под 2% от населението на планетата.
Но за други, аз в това число, е човещина да се храниш качествено. За мен е човешко да ядеш месо. Поне 98% от планетата мислят така.
Да изпитваме емоция към храната си е някаква форма на невероятна психична перверзия. Не знам как се казва, но съм сигурен, че има подобно заболяване.
Това, което искам да кажа е да уважаваме мнението на другия. На мен не ми пречи, че не искате да ядете месо или да ходите на лов. Айде и вие да не заклеймявате тия от нас, които не са на вашето мнение. Не е редно.
А и сме мнозинство.
Орлин: Мнозинството е тълпа, а тълпата винаги е примитивна, водена от стадната си психология. Мнението може да е освен емоционално или рационално, съзнателно сърдечно. А това не е чувство – качествено различна разумност, определяща Човека е.
Защото уважавам мнението на другия, затова споделям и своето. Твърдя, че все по-масово се заражда любяща и мъдра съзнателност, въпреки или дори благодарение на още по-мащабната деградация. А любовта не е емоция, нито чувство – провежда се през тях, но е повече. А моралът – ако е до малкия човешки морал, нищо не е, а морализаторстването е формиране на реакция – собствени потиснати желания са осъждани в другите. Незрялост е. Което не изключва съществуването на нравственост, присъща на любовта. А както казах, тя е особена съзнателност, носеща в себе си принципи и закономерности от качествено различен порядък.
М: Впрегнем ли разума си в непрекомерен анализ на духовното, забравяме за тук и сега….забравяме, че храната е храна. Да наказваш себе си, да страдаш за това, че прасето Сашко е станало на луканка, си е чиста доза лудост.
Орлин: Да, от безсърдечно безчовечната позиция, определено. Не с ум се разбира духовното – с дух се живее, а умът може единствено да изрази, да се опита да опише с метафори. Не е забравяне на реалността, но творенето и по Бога. Но как Бог и що е Бог за липсата му във визията, приемаща някого за храна или що за любов е, която изяжда …
М: Яденето дали под формата на зеленчук, или под формата на месо си е убиване на нещо живо. Дай да не се храним тогаз хех.
Орлин: Съзнателността на зеленчука и на бозайника са тотално различни Дали е едно и също да изядеш приятеля си или маруля? Но, нека не разбирам за това – не съм в позиция.
Иде реч за лова. Има два начина да изложа тезата си. Единият – приложната духовност. Приложна, защото не е отвлечена, а е преживяване на съпричастно единство, състрадание, емпатия, съчувствие, свързаност и цялост, идващи от любовта. Любов не като емоция, а като принцип, състояние на съзнанието, спойка на живота, даваща мъдра нравственост и познание на закономерности, различни от малкия човешки моралец, но присъщи на цялото, на Бога. Не някакъв църковно-религиозен бог, а Бог като духовна интелигентност, носеща естествено вътрешно познание от различен разред. Познание, надхвърлящо механичния интелект. През това вътрешно познание, съвременният лов директно е преживяван като бездушно, психопатно безумие, тотално откъснато от любовта, от Бога.
Когато обаче такава съзнателност липсва, остава разговорът да се води през единия механичен интелект, служещ на нагонно его, преобразувало териториални инстинкти в човешка (доколко човешка е въпрос) социализация и цели, на мъничка йота по-далеч от тези на кое да е животно.
Говоря с уважение, надперсонално и принципно. Та, когато любовта е на ниво „обичам да те застрелвам“ или „кефя се на садистичното ти убийство, докато го осъществявам с ловния дрон, проследяващи устройства и съвременно оборудване“, служещо на психопатия, приемана за норма – тогава комуникацията дори през единия плосък интелект рядко стига до разбиране – защото липсва човещината, която да бъде единствено облечена в разумни думи. Каквото и да се каже на такива, е чуто колкото камъкът на мястото на вкоравялото им сърце чува поезията на Руми (примерно)…
Слава Богу, в случая сме далеч от това и доводите поне на интелекта са чувани – в това съм сигурен.
А доводите са много. Ето само някои от тях. Преди ловът е бил прехрана, а хората малко. Сега е спорт, а хората нарастващи количествено, но с все по-ниско като маса качество. Като бях дете, човечеството беше 4 милиарда, сега е 8. По времето на Буда, е било към 50 милиона по цялата планета. Сега на всяко десетилетие плешивият примат нараства с милиард. Дори само този факт променя всичко – двуногият маймун буквално изяжда, стъпква планетната екосистема с примитивната си неосъзнатост, подсилена от количеството му.
Понастоящем ловът няма общо с прехраната. Убийствен спорт е. При това, все по-кошмарно фасилитиран от техника и изкуствен интелект, задоволяващ природопатията му. Ловна техника и ловен бизнес (цели рекламни телевизии, медии, списания, масирана реклама, ангажираност), движени от алчност, подсигуряваща нуждата на безчовечния примат от убийства.
Да убива и изтезава обича разцепеното его (като аналитичен механизъм), проектиращо параноята, прикрита под нарцисизъм, в света наоколо си. Разцепване от любящата богочовещина, без която остава характеропатията на все по-технологизираната, но все по-оскотяваща тълпа. Убийството като бизнес. Убийството като спорт – красота, няма що…
Когато човечеството е в поносима популация, а ловът действително е лична прехрана, а не мащабен социопатен бизнес и легализирано убийствен спорт, би било различно. Било е различно – в хармония с природата. Ловецът се е свързвал с душата на животното, общувал е и е бил част от природата, а убийството му е било щадящо ресурса и, но и качествено различно – с респект към нея, дори с любов.
При настоящия демографски взрив и безвъзвратното унищожаване на около 200 биологични вида на денонощие, контекстът в който се ситуира ловът, се променя драстично. А това го поставя в графата на една от най-гадките човешки убийства – убийството не само на природата, а на любовта.
М: Аз логиката и гледната ти точка я разбирам напълно. Просто исках да кажа, че картината е по-голяма от колкото може да бъде описана от едностранната позиция на духовния поглед към темата, над която дискутираме.
Орлин: Той реалният духовен поглед не е в Хималаите или в книжките, а в ежедневната човещина, която обхваща и материалното, колкото и божественото – защото няма нещо, което да не е такова.
М: Аз съм на мнение, че духовния и материалния свят са две отделни неща. Да, тясно свързани са, но са различни, както са различни и мненията по темата. Аз просто не се съгласявам с това, че ми се натрапва духовния свят и духовното мислене като по-висшо от материалното. Това е единственото нещо, с което имам проблем аз в тоя конкретен случай.
Искаш да не ядеш месо и да не ловиш, няма проблем за мен. Но ако аз искам да ловя и да ям месо, е редно и моето мнение и решение да е уважено, а не да бъде заклеймявано.
Туй е. Аз съм за глобалното мислене, което вижда всички гледни точки. Не подкрепям крайностите. А набиването на концепцията „духовното над всичко“ леко ми клони към точно това.
Орлин: Над и под? Къде това, освен в сцепеното от законите на Живота съзнание? Виж пак какво пиша! Разбира се, може да се уважи мнението на безсърдечния желаещ да убива и изяжда брата си. Друг е въпросът, че желанието на такъв братоубийството да бъде приемано за норма, е спорен от гледна точка на целокупния живот.
М: Така ми звучи, може да не съм стоплил правилно…
Пиша нелично и глобално – отговарям на принципно разсъждение, не на персона.
Там, където с душата си знаеш, не са нужни много обяснения. Когато това знание отсъства обаче, човек идея си няма за що иде реч. Казваш му, че духовността не е отвлечена, а е приземена, не е емоция, повече е, едно любящо съзнание е. Но вдяване няма. Липсва лично преживяване. Казваш, поясняваш, но откъснатият от Бога двуног гледа празно и приема предлаганите му брилянти за камъчета – не стават за ядене, пък и мангизи не носят… Празни приказки са това за егото, отцепено от Бога…
А духовността дори плаши. Някакси му се струва на примата, че заплашва интересите и целите му. Как така по-важни ще са някаква състрадателност, свързаност и единство? Та нали тогава способите за постигане на лелеяната власт, парички и бизнес развитие трябва да са по любовта, която не оправдава психопатните средства за достигане на откъснатите от нея целички…
Та, остават лабиринтите на единия механичен интелект…
В съвремието, психопатна смрад е ловът. Дори и формално свързаният с уж легални ловни дружества. Легални за пред бездушието на деградиращия социум, но нелегални пред законите на Живота. Защото при изяждането на планетата, което наблюдаваме, всеки лов е бракониерство. При това все по-гадко, технологизирано не даващо никакъв шанс убийство.
Убийство… Да има нужда да се обяснява на механизираното, но подивяло човечество защо убийството е уродливо – дотам стигнахме…
Но, ведно с масовото психопатизиране, все повече приемано за норма, мощно избуява и съзнанието на любовта!