Лечителят – истинският – е посветен човек.
Той няма как да лекува случайни хора, които не са писани в списъка. Те – случайните – просто не го търсят, защото не вярват или защото капаците им са много плътни.
Говоря за истинско лечение.
Работила съм с доста случаи с какви ли не “болести”.
Истинското изцеление идва от Бог, а това става чак след като човек се разкае, повярва и започне искрено и от сърце да се моли и заобича Бога, и приложи Любовта на практика.“
Силвина Белопойчева
Забелязал съм в практиката си, че основно ме търсят хора, които ми резонират. Които мога да обичам. Тогава се получава. Защото Бог присъства, въпреки всичките ми примеси. А Учителят казва: „Неслучайно обичаш душите, които срещаш. Познаваш ги от преди“. Така чувствам и аз – с душата си познавам душите, които ме търсят. Не ги ли познавам и обичам, извън списъка са, не са от Бога пратени, случайно преминаващи са – с такива не се получава, колкото и качествена методика и точни усилия да се полагат, няма я връзката, отсъства Бог. Има ли го Бог, тече ли любовта, човекът е в списъка – получава се!
Какъв е този списък – този, в който терапевтът записва? Не, неее, не за него иде реч. За онзи, небесния списък става дума. Писан ли е в него човекът, неслучайно среща лечителя си. Без повече обяснения – който разбира, знае. А който не, няма нужда от допълнително словоредене…
Лечителят – посветен ?… То всички светим, ама с колко вата, вече е въпрос. Малки дришльовци сме сите. Ако нещо свети и с колкото вата свети, не е лечителят, не е личността. Сам по себе си е нищо и никой. Една велика сила, която протича е, дори въпреки жалката грешност и порок… А когато грешките се поочистят, преминаващата Виделина нараства – жицата става по-качествена. Прости Боже, мене грешния – слаб съм, прости и възрасти ме в светлината си!