Как да обясниш що е туй психология на пет годишно дете?!

Mom Loves You, Honey!

На днешния 4-ти април отбелязваме Деня на психолозите в България. За да разберем малко повече за спецификите на тази професия и трудностите, пред които практикуващите я се изправят, репортер на Topnovini.bg се свърза с Орлин Баев. Той е опитен психотерапевт, занимаващ се с когнитивно поведенческа терапия и автор на различни психологични книги, между които „Психология на смелостта“ и „Трансперсонална психология. Свещена сексуалност“.

Златина Петкова, журналист в https://sofia.toponovini.bg

Г-н Баев, кое Ви накара да поискате да се занимавате с психология?

– Собственият ми богат опит в преживяването и успешното преодоляване на тонове страх, вина, тъга, липси, самота, предателства, лъжа, несправедливости, унижения, болка и трудности.

Какви са най- честите проблеми на хората, които идват в кабинета Ви?

– Мит е, че хората ходят на психотерапия просто да си поговорят. При някои колеги, изживяващи се като хайлайф, приемащи контингент от типа „кифли“ и „кроасани“, вероятно. При мен идват хора, преживяващи раздираща душевна болка, във вида на паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройствово, социофобия, обсесивно компулсивно разстройство, хипохондрия и хистерия, депресия, личностови разстройства (характеропатии), шизофрения в ремисия, биполярно афективно разстройствово в депресивна фаза и т.н. Никой не сяда пред мен, за да се похвали колко му е добре – поне не в началото. Много усилия, много влагане и мотивация, търпелива постъпателност, лични качества и познаване на алгоритмите за справяне при всяко състояние се изискват.

Какво можем да направим, за да си помогнем сами, когато се чувстваме зле?

– Човек в стресово състояние няма нужда да става психолог, но все пак е нужно да познава основни принципи. Могат да се намерят примерно в моите статии, книги, в аудио сесиите ми хипнотерапия и невро лингвистично програмиране. Като общи правила, важни са: практиката на спорт, някои дихателни упражнения, релаксация, водена визуализация и медитация, подходящата литература. Трябва също да се спре четенето на оплакванията по форуми и интернет групи. Важни са уменията за осъзнаване и работа с вътрешния диалог, качествените сексуални и хранителни навици, добрите подкрепящи приятели и стойностната социална среда. От значение е също способността за себезаявяване, но и прошка и благодарност, както и умението за охотно учене и виждане на трудностите като възможности.

Как бихте убедили хората, за които психотерапията е нещо абстрактно в практическите ползи от нея?

– Нямам потребност да мисионерствам умишлено. Пиша стойностни статии и който желае и има нужда, чете. Не аз убеждавам, а душевната невротична болка е най-силният мотивационен вдъхновител, подтикващ хората да наберат телефона ми. Аз дори поставям бариери, които човек е нужно да преодолее, за да стигне до мен. Така изпитвам мотивацията – защото като психотерапевт, помагам на човека да си помогне. Не само храня с успокояваща рибка, а давам въдицата, с която човекът сам да лови рибата на удовлетвореността си.

Депресират ли се психолозите?

– Да, разбира се, хора сме. Изпитваме страх, тъжни сме понякога. По за кратко обаче, тъй като умеем да боравим с душевността си, поне по отношение на домейните, с които работим с клиентите си. Каквото сме преживели през клетките си и умеем да преобразуваме успешно, с това можем да работим ефективно при клиентите си. Ако работим с тревожност и депресия ефективно, ние самите можем да влагаме горивото на страха в горнилото на смелостта, а тъгата в смирената, любяща мъдрост.

Помагат ли психологическите знания в личния живот на психолозите, например , за да привлекат вниманието на човек от срещуположния пол?

– Да, ако сме ефикасни в работата си, психолозите умеем добре да съблазняваме, привличаме и очароваме. Магнетичната харизма е видимият резултат на себепознанието, на връзката с реалността, себедоверието и себезаявяването, върху които сме работили много години в не една и две школи по психотерапия! Разбира се, когато така умееш да чувстваш и разбираш себе си, разбираш и другите. Тогава обаче, в теб заживява и мъдрост, от позицията на която често виждаш, че можеш да ползваш уменията си за по-широки каузи от едната лична изгода.

Случвало ли Ви се е пациент да Ви вбеси и как се контролирате в такива ситуации?

– Естествено, човек съм. Колкото и да работи по себе си психотерапевтът, колкото и да преобразува собствените си интроекти в дълги години лична психотерапия, за да бъде относително свободен от твърде маладаптивен контрапренос, понякога се случва дискорд на ниво темперамент, разбирания за живота и света твърде различни. Аз примерно не работя с ловци. Като цяло, когато терапевтът е добре поработил по сенчестите си наличности, дисонанс с клиента се случва рядко. При мен това е пренебрежимо изключение. Помага и това, че в съвременния информиран свят, хората избират терапевтите си след внимателно проучване на подхода, начина им на мислене и мирогледа им. Тоест, преди при мен да дойде даден човек, той вече е запознат с общите параметри на личността и начина ми на действие – разпитал е мои бивши клиенти, от които е чул за високата ми успеваемост, доверил ми се е в голяма степен. Съответно синхронът помежду ни лесно се установява от самото начало. А аз умея да печеля доверието – не с някакви манипулации, а с искрената си обич към доброто в човека.

Какъв съвет бихте дали на тези, които сега завършват психология и тепърва навлизат в професията.

– Същинското душепознание се изгражда в реалните житейски трудности. Бих най-сърдечно препоръчал на колегите разкриване на собствената човещина, смелост, сърцатост, висока мотивация, упоритост и търпеливост, градени в нелеки житейски преживявания. На фона на качествено академично образование, разбира се.

И накрая, как бихте обяснили на едно петгодишно дете какво означава думата „психология“?

– Психология, е да чувстваш, че мама те обича, когато ти се кара понякога!

Вашият коментар