Току що работех с транс, а на вратата се чука. Не отговорих, водех човека в промяната му. Чукането продължи, а след малко човекът нахълта.
– Изчакайте, моля!
– Няма проблем.
Утилизация, включване, рапорт, повеждане и ползване, чудесно. Човекът си тръгна, а с господина на вратата проведохме следния разговор.
– Не си отговаряте на телефона – с обвинителен тон, поглед и език на тялото, казва джентълменът.
– Кажете, за какво става дума? – запитах.
– Искам да запиша познат и понеже не си вдигате телефона, затова съм тук.
– Съжалявам, но държа на личната мотивация и не записвам през втори човек, а освен това графикът ми е препълнен и няма къде да го запиша. Да заповяда на групата ми в сряда от 19, за да се видим и уточним.
– Той иска за лична терапия!
– О’к, нека прочете съответните текстове, да дойде на групата – така тествам мотивацията.
– Е, дошъл съм чак до тук, няма ли да го запишете? Поне да бяхте отговорил на обажданията ми или да си бяхте сложил в сайта, че не приемате нови хора! – с раздразнена критика, ръсеща се в пространството, словоизлия господинът.
– Господине, казах ви, че през втори човек не записвам – нека заповяда в сряда вечер. Прав сте за сайта – пропуснал съм да отбележа. А телефона – получавам по над 100 обаждания на ден – умишлено не отговарям, не мога да приема всички, съжалявам.
– Като имате сайт и сте сложил телефон, сте длъжен да отговаряте!
– Длъжен да покрия очакванията да стане по вашето, за да не се задействат страховете ви?
– Наистина не очаквах такова отношение! – наранено агресира човекът.
– Ами, длъжен съм да обичам – правя го, работя от сърце и душа. А част от обичта ми е да си поставя здрави граници!
Човекът си тръгна, а в мен остана остатъчно неприятно чувство. Стопи се обаче бързо – наистина нито мога, нито е нужно да се харесам на всички, да приема и работя с всички. Шива да беше, нямаше да успее. Затова избирам да се уважавам и обичам – тогава любовта тече и към ближния и света свободно!