Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Петър Дънов, Учителят
Прочитайки мисълта на Учителя, не се удивих – вече я знаех в душата си. Зарадвах се, че мъдрецът твърди същото, което сам осъзнах.
Преди няколко дни, накрая на сесията, казах на клиентка: „Имам усещането, че се познаваме отдавна – не от този живот, не през тези тела, но те познавам – с душата си…“
И преди работата си като психотерапевт, съм преживявал това интуитивно чувствознание. Но, в последните 12 години, откакто лекувам души, буквално живея в това познание – ежедневно. Казвам: „Ако не мога да обичам човека пред себе си, психотерапията е кауза пердута!“. Методите, техниките, принципната и структурна посока, са важни, но първична е любовта. Има ли я, структурният алгоритъм, решаващ даденото състояние, работи. Няма ли я, пустиня е…
Казано популярно, Господ ми праща хората, с които работя… По закономерностите на Дхарма, на любовта, мъдростта и истината. Както и по причинно-следствената верига на карма. Двете не си противоречат – Дхарма се проявява през карма, а нирвана в самсара… Колкото повече обаче свързването е през Дхарма, през любомъдрата свобода, толкова ефектът от психотерапията е по-значим и бърз. Това е вътрешно познание – умът може да говори за него, но само мъдрото сърце го преживява. Не че в психотерапията говорим за това – не. Но е онова невидимо, но вълшебно присъствие, което я прави истински резултатна.