Готвената храна, осигурила еволюционен скок в интелигентността на човека

Не мога да кажа, че информацията от видеото ме потресе, защото реакцията ми бе надемоционална, чисто когнитивна. Но ме изуми. Дълги години имам насадено от ню – ейдж халтурата едно почитание към суровоядството. И красива вина, че видите ли, еди си кой си, си папка суровото жито, грах, ядки, зеленчуции плодчета и това му стига, а аз грешния, като пробвам суровоядство и не само, че се подувам буквално като всяко суровоядящо растителност животно, но и ми е безвкусно до отвращение. Хвала на съвременната наука!

Правя аналогия – двадесет и пет години ползвах някои типове дишания, които си мислех, че успокояват (парасимпатикус) и привеждат мозъка в тета честота. Само една сесия невро фийдбек ми показа, че всъщност активират симпатикуса и пораждат гама вълни – тези над бета, типични за свръхфокусираното мислене. Следвайки тази аналогия, също толкова време лелеях мечти как един ден ще победя тленната си природа и ще успея да зобам само суров грах, боб, картофи, сурова леща, плодчета и корени. Научните заключения обаче водят до факта, че тялото и подсъзнанието ми си е знаело твърде добре работата.

Какво се оказва:

  • Човешкият мозък наистина е различен от този на останалите видове. Освен, че има повече неврони, те са константно и компактно малки, което позволява в рамките на някакъв си килограм и нещо, да се вместят около 86 милиарда единици, 16 милиарда от които неокортекс. 
  • Приматите, които имат приблизително обемни мозъци, със сравнително голям брой неврони (по-малко от човешките), за да задоволяват огромния енергиен иск на тези неврони със сурова храна, отделят около девет часа на ден за дъвчене на растителност. При това, за да нарасне мозъкът и когнитивните им способности, е нужно приемът на храна да стане още по-продължителен, което е неефективно както от гледна точка оцеляване, така и поради липсата на време за ползване на евентуалния повишен капацитет за нещо друго. 
  • Наблюдава се обратна пропорционалност – по-голямо тяло, по-малък мозък. Защото по-голямото тяло изисква енергия, мозъкът също, съответно природата насочва усилията си или към едното, или към другото. Тук, вероятно изцяло не на място, в развинтеното ми въображение изниква образът на фитнес маниак… Сигурно бъркам… 😉
  • Човешкият мозък е само 2% от телесната маса, но черпи 25% от целия енергиен/ калориен ресурс. Честно казано, струва си инвестицията!

Как обаче успяваме, при положение, че се храним веднъж-три пъти на ден, при това общо около час, да захраним толкова изискващия енергия мозък? Отговорът, както всяка друга гениалност, е семпъл. ГОТВЕНАТА ХРАНА! Да, термично обработената храна. Защото предварителната подготовка позволява част от процеса да бъде извършен извън тялото, калориите стават много повече на много по-малък хранителен обем. Тоест, при по-малко натоварване на телесните системи, невроните получават много повече глюкоза. А това позволява захранването на най-изискващия всред земните видове мозъчен процесор, както и поддържането на адекватно тяло. Енергията стига и за двете. Дотук с пожелателното мислене и тоновете литература за суровоядството като крайна цел на хранителните человечески навици и способности!

Естествено, витамините, ензимите, слънчевата енергия, прана и живот си ги набавяме с известно количество салатки,  слънчогледство, дишане, молитва, медитация, дисциплиниран и нравствен живот – нормално е! Да не забравяме,че храната е средство, а не цел и се храним, за да живеем, а не обратното. Но нека и ни е вкусно все пак 🙂 ! 

Оказва се, че готвената храна е направила много за човешкото развитие. Дали винаги ще разчитаме само на нея? Едва ли. Някои дори не се хранят, а са се научили да преработват слънчева енергия. Други дори и това не правят, а разчитат само на медитацията си. Има нива. Във всеки случай, зобането или не на една или друга маруля или тортичка не може да бъде самоцелно заемащо голяма част от вниманието на интелигентния човек, ако не искаме да се върнем към горилите, папкащи (както нечие мислене е свръхокупирано натрапливо с тази тема много часове ежедневно) по девет часа на ден. И ако суровата храна и фотосинтезата са цел на човека, то кравата и фикусът вече са ги постигнали.

Здравословен живот? Наблюденията ми показват, че именно най-здравословно хранещите се, спортуващи като машини и твърде наложено позитивно мислещи люде, най-нещастно живеят. Сега, не че е нужно да си ръсим тежки метали и да се тъпчем с отрови, но самата фиксация в непременно здравословното живеене и хранене (орторексия),вече говори за страх от другото. Твърде здравословната и сурова храна обаче е така безвкусна, че ако тя беше критерий за здраве физическо и психическо, кравата би била просветлена. Яденето ѝ на всяка цена, въпреки сигналите от тялото физическо и емоционално, често носи такъв емоционален дисбаланс, че всякакви ползи се губят. Да, супер е да спортуваме, но с мотивация, идваща от вдъхновение, защото ни зарежда и кара да се чувстваме добре, не и за суета и добър вид… Защото никой не се е измъкнал жив от този физически живот! 🙂 Не че има смърт… Но докато сме в тези тела, нека живеем не от страх, а от обич!

Вашият коментар