По-долните редове са вдъхновени от тази статия. Текстът е добър и изказаните насоки са верни. Думите ми са по-скоро ирония към проецираните в децата свръхочаквания на амбициозните мами. Свръхамбиции, плод на собствени незадоволени очаквания и себепредстава.
Какво трябва да умее да прави бебето на три месеца?
Е, какво, елементарни неща: да може вече да ползва поне 12 говорими езика, плюс още толкова древни. Да свири на поне 10-на инструмента, да композира и пее на световно ниво. Да умее да сгъстява времето – да завършва вече поне шестия си докторат и да започва професурата си. Между другото, да е завъртяло някой и друг трилионен бизнес, да е минало през тонове грешки, но вече да ги е преодоляло и се е поучило от тях. Но, това е само старт за един толкова възрастен и дълго време живял на земята индивид, разбира се. На тази преклонна възраст, норма е да са направени поне 100 научни открития с глобална значимост. Успоредно с току що изброените и много други земни забавления, които три месечният индивид е длъжен да прави с лекота и между другото, за да бъде в норма, е нужно да е разширил съзнанието си до ниво бодхисатва, да владее трите свята. И – само да се е наакал в памперса, ще има шляп шляп – това трябва да се е разучил на първия ден, заедно с научаването си на тичане на маратонското разстояние за час и половина. Елементарни неща!
Ето какво ми писа по този въпрос една мама: „Вие се шегувате, ама аз имам приятелки, на които децата им ходят в понеделник на балет и плуване, във вторник – на английски и футбол, в сряда – на пиано, в събота – на опера и в неделя – на някой елитарен уъркшоп.“
Но, нима само на това ходят извън училище? Какъв провал…! А къде са уроците по бойни изкуства, висша математика, калиграфия, бизнес за подрастващи, субядрена физика (механичната елементарна нали се преподава в школото), лека атлетика и другите 999 уроци, на които а длъжни да ходят, за да задоволят поне за секунда бездната от неудовлетвореност в мама? J