По тази статия.
…взривихме дигите, защитаващи горите от престъпната, изсичаща ги алчност…
Във Франция ще ги опазят. В Германия ще ги опазят… Тук… Тук ако сте минавали скоро през Родопи, Странджа, въобще през малки планински пътища – гледката е на масово, небивало никога досега убийство. Камион след камион с вековна гора, с млада гора, с всякаква гора. Убийство под наредба отгоре, даващо зелена светлина и на масово бракониерско сечене.
Ако така върви и не го спрем, скоро и оголелите си планини ще превърнем в каменоломни, за да превърнем страната в адски кратер.
Ако вместо да бягаме навън, умеехме да сме задружни, всичко щеше да е различно. Защото заедността идва от човещината, а тя пък от любовта, съдържаща вътреприсъща, естествена нравственост и закономерностите на един различен живот. Човешки, а не психопатно-диаболистичен живот! Живеем в рая, но го правим на ад.
В психотерапията се знае – поведението на бягство засилва болестното мислене, възприятие, страх и симптомите му. Същото е и на държавно ниво – оставям аналогията на теб и летищните терминали в София.