Ваканция в Малта
О‘к, ето ни със съпругата в Малта. Приятели ни поканиха, купихме билети и хоп, здравей Малта. Преди десетина години, по време на моряшкия си живот, бях посещавал няколко пъти Валета, столицата – тогава обаче бях от „другата страна“, работех на туристически кораб, докато сега туристи бяхме ние.
Обратното движение
Първото, което просто ме „шамароса“, бе обратното движение. Бях го забравил… Звучи простичко – какво толкова, просто едно каране в лявата лента, с волан отдясно. Да, но когато цял живот си свикнал при пресичане да гледаш наляво, а в Малта всичко е наобратно, ти се налага да бръкнеш дълбоко в софтуера си, за да прекодираш настройките. Ползотворно пренареждане, понеже въпросните настройки за движение са заложени още в най-ранните години и затвърждавани цял живот. Когато пробваш да ги преобърнеш, усилието прониква в дълбините на дългосрочната памет. В най-дълбоките кътчета от несъзнаваното поле на паметовата матрица. А в нея са програмирани и всички основни вярвания и сценарии, определящи възприятието на живота ни Сега! Разбира се, такъв достъп и възможност за съзнателно препрограмиране на пиещи енергия и отклоняващи от призванието убеждения се случва, когато човек вече има известна съзнателност и готовност за това. Усилието по промяна на пътната перспектива така се явява само отключващ механизъм. Поне при мен се случи така. Десетината дни ваканция в Малта ми бяха като рестарт, плюс доста силна вътрешна работа в голяма дълбочина. Работа по пренареждане и изчистване на енергийното ми поле от бурените на заложени още в ранното ми детство вярвания … През всеки ден от ваканцията си чувствах как в мен настъпва трансформация, която отдавна търсех. Уж случайно ни поканиха, а ние без много да му мислим тръгнахме. Но случайности няма!
Приятелите, които ни поканиха, са психолози, творци и артисти, йоги и последователи на бялото братство, добри майстори във вътрешните науки. От тях научих, че Малта е под знака на Плутон – смърт, трансформация, умиране на старото, раждане на новото, преминаване на друго ниво в играта на живота.
Природата в Малта
Иска ми се да бъда по-мек в изказа си… Обаче съм бил в държави като Канада, както и в 50-на други. А и съм българин, роден в България – страна с удивителна природа. В сравнение с величествените планини, тучни долини, гъсти гори и изобилен див живот, които познавам, малтийската природа ми се стори като … липсваща. Голи скали, чукари с тук там някое ниско храстче и дръвче, предимно отровни такива. Впечатление ми направи малтийската мащерка. Или по-точно нещо межди чубрица и мащерка (thymus) – цели храстчета, високи до половин метър, с прекрасни цветчета и удивителен аромат. Дори зърнах някоя и друга пчела по тази чубрико-мащерка. Единствените птици, които видях, бяха врабчета и гълъби, а много рядко, няколко патици. Липсват гларусите, кормораните, пеликаните, пойните птички… Разбира се, на трите малтийски островчета, дори някога да е имало някоя и друга сърничка, понастоящем няма какъвто и да е див живот – визирам едри бозайници… Дали прогресът е регрес или регресът в човещината, замазан с техническо развитие, е деволюция, не знам. Знам обаче, че малтийската природа сравнена с тази на една малка България, е като счупено детско колело пред самолет стелт. А спрямо природни дадености като тези в Канада, като ръждясала тротинетка пред космически кораб.
Все пак, не може да се отрече красотата на кактуса опунция – расте буквално навсякъде. По-старите кактуси дори сформират дървовиден ствол – чудо невиждано при кактусите, поне по моите критерии. Пълно е с малки зелени гущерчета симпатяги, които се стрелкат между краката, дори и в централните и оживени градчета на Малта. В морето човек може да има „щастието“ да бъде ужилен от медуза, чиито копривни клетки, за разлика от черноморските ѝ посестрими, парят болезнено силно.
Маската на туризма
На втория си ваканционен ден научих, че 70% от малтийските приходи се дължат на чуждестранни и офшорни финансови движения. Данъците в Малта са наистина символични, а ниските такси я превръщат в желана почти безмитна зона. През 1964 год. Малта се превръща в независима държава. На практика обаче и досега си остава английска колония, в огромна степен зависима от инвестициите, присъствието и решенията на големия си английски брат.
Над централната офшорна функция на английските (предимно) финансови интереси, се кипри маската на една изкуствено раздута и добре смазана машина за туристическо цедене на пари. Напомпена с компресора на илюзията маска, продаваща нищо за много нещо. Пустинни чукари за райска обител. Минаваш със сайтсиинг автобуса и виждаш десет лозови пръчки. Гласчето в слушалката обаче ти говори за превъзходните малтийски лозя и вина. Ти обаче вече си обиколил навсякъде, гледал си, виждал си и знаеш, че голата пустош в цяла Малта може да роди вино не повече от кое да е село горно нанадолнище в България – стига да има кой да го произведе, разбира се. Минаваш покрай изкуствена водна канализация в малтийската пустиня и гласът в ухото ти казва, че тук трябва да живеят огромни ята от птици. За цялото време обаче съзираш една единствена патица…
Природните забележителности
Морето в Малта е чудесно, наистина – изобилие от риба, октоподи и всякаква субтропическа морска твар. Добра скуба дайвинг дестинация е. Плажовете обаче са пълна скръб, без преувеличение. Повечето, по представите на българина, въобще не могат да бъдат наречени такива – скали, от които се слиза в морето. Море, също скалисто… Толкова скалисто, че дори се продават специални гуменки, с които да влизаш, за да не си съдереш стъпалата… Братята китайци са се погрижили. Като казвам скали, можеш да си представиш твърд и гладък камък – не! Цяла Малта е осеяна с обдупчени и назъбени, остри и режещи камънаци – не дай Боже да падне човек…
Навсякъде се тръби за „великата синя“ лагуна на о-в Комино, както и за „феноменалния“ лазурен прозорец на о-в Гозо. Когато корабчето те докара във въпросната лагуна, се иска доста силно напомняне и тръбене, че вече си там – иначе няма как да се досетиш, на фона на масивната реклама и обработените на фотошоп брошури. Да, бистричко моренце – не се влива Дунава в него като в черното, така е. Но, същите голи и проядени, режещи скали, на които да си сложиш хавлията, едва да седнеш с половината дупе на някое недотам остро крайче и … нищо повече. Лазурният прозорец, когато се види на живо, отвъд компютърната обработка, се оказва, че нито е лазурен, нито е прозорец, а е просто варовикова скала с дупка в нея, заобиколена от други проядени такива скали и…нищо повече. На фона на чудните мостове примерно или на Гранд каньон, Ниагара или скалистите планини, на фона на широките по половин километър и дълги десетки километри плажове в мексиканска Калифорния, на течащата лава на Хаваите, видяното в Малта едно че е количествено нищожно, както и качествено е като прозата на неуспешен писател, рекламирана като творба на Шекспир. Но, масата от хора нямат зрелостта да виждат реалността през собствената си трезва преценка, а несъзнавано чакат да им бъде казано какво да видят. Казва се – „Това е прекрасна природа и изключителна забележителност“ – това е и виждано. Докато обикаляхме с корабчетата и туристическите автобуси из Малта, имах чувството, че английските туристи наоколо ми ей сегинка ще заблеят – дали от умиление пред „възхитата“, която им казват да бъде видяна, къде от овча неспособност за различаване на реалността от описваната им за такава.
Ето ни на о-в Гозо. Няколко нелоши храма, история, тамплиери – хвалено минало и колониално настояще. Но, във всяка брошура или в нета има предостатъчно инфо за безкрайните набези на цяла камара нации, минавали през Малта… Корабчето ни остави на пристанището, от където ни поеха автобусчета. През цялото време, имах чувството, че съм седнал в маршрутка, която ме води примерно из село Кичево (до Варна)… Ето, къщата на дядо Иван. Ето го и магарето му – ехаа, колко интересно, жива овца, извън тарелката от супермаркета, представяш ли си?! Но, наистина, когато няма какво да бъде показано, такова може да бъде измислено от сладкодумните екскурзоводи! Пустинята изведнъж се превръща в оазис на изобилието. Да, човек вижда това, което му кажеш да види!
И все пак, дори в скалистата пустиня си има чар,стига да умееш да го видиш. На остров Комино немски професор, живеещ отдавна в Малта, е открил две древни светилища. Или по-скоро, места на силата! Едното, свързано с мъжката, а другото, с женската енергия. Места на трансформиращ заряд и наситено фино присъствие! Чарът на Малта е плутонов. Ето, Плутон е малка, но много влиятелна в личния хороскоп планета. Така и природата в Малта – видимо е нищожна по отношение на други кътчета от синия ни глобус. Силна е енергията ѝ! Тя именно е, която си струва престоя. Енергия на трансформация, сексуалност, преобразуване, пренареждане, преосмисляне, рестарт и ново начало. Така че, струва си да потуристува човек в Малта – понякога, за малко и ако знае защо го иска. Или ако съдбата го заведе там – уж случайно!
Българският и малтийският туризъм и природа
Наблюдавайки как в Малта „туристическият цар“ на природните дадености ходи гол, но зомби сугестираните туристи възхваляват „дрехите“ на липсващите или свръх оскъдни забележителности, представяни за елизиум, неволно в съзнанието ми изникваше природата и на България. Да, прекрасна такава има в много кътчета на света, но ето, в една мъничка България наситеността от уникалности е огромна. Скалните манастири до Варна и по Дунава, побитите камъни, хилядите наистина сини лагуни и местенца по крайбрежието, изобилието от реки и потоци, прекрасни планини, гори, дефилета, горещи лечебни извори, дълбоки и дълги пещери сухоземни, но и морски такива… Всяко едно българско селце в Родопите, Стара планина, Рила и Пирин, със заобикалящите го планини, гори и местна самобитност, предоставя засега неизползвани възможности за мащабен туризъм.
В ума ми проблесна спомен за вечно горящия огън в Камен бряг… Ако това огънче беше в Малта, щеше да бъде по всички брошури и би било показвано като изключителна забележителност. Разбира се, облечено в подходящите рекламни послания, през някое и друго митологично име и легенда, носещи полъха на древна мистичност… Защо малтийците продават изключително успешно пустинята си, докато българите буквално живеем върху феноменални природни съкровища, но дори не ги и забелязваме, нито умеем да ги пласираме?! Отговорът до голяма степен е в самия въпрос. Не забелязваме и не оценяваме собствените си душевни и интелектуални стойности, а оттам не виждаме и трезорите, в които живеем! Е, как да правиш маркетинг на нещо, което вътрешно приемаш за незначителна даденост, както затрупваш и собствения си дремещ потенциал под скалите на комплексите си?! Каквото вътре, това и отвън…
А малтийците – явно са добри търговци, представящи позлатените от раздута реклама ръждиви камънаци за чиста златна руда… С помощта на английското си колониално присъствие, разбира се, но все пак…
Иска ми се още веднъж просто да изкрещя: ей, българино, трилионер си на духовни, интелектуални и природни стойности! Хайде вместо да компенсираш маладаптивно комплексите си чрез грубост, насилие и краен индивидуализъм, да вземеш, че да ги преработиш, за да видиш най-сетне, че Господ като давал, направо се е забравил, що се отнася до българин и България…
Българите в Малта
Към 2016-та година, по неофициални данни, в Малта през туристическия сезон пребивават около 30000 българи. Ведно със събратята си от Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Латвийските държави, Африка и хора от целия далечен изток, българите в Малта работят. Работят масово като обслужващ персонал – в ресторанти, магазини, хотели. Сервират, готвят, принасят и донасят, домъкват, примъкват и обслужват западните туристи, правят им кефа, докато те самите се пържат в огъня на напрегнатото си, сервилно ежедневие… За един пробит долар, тоест за хиляда-три хиляди евро месечно, българинът оставя дом, семейство, родина, любима и отива да прислужва и подслугува на великийо западняко. Една вечеря за двама в нормален ресторант в Малта е 50-100 евро. Стандартът е изкуствено надут от английското неформално, но всъщност реално колониално присъствие. А това позволява, през маската на туризма, да бъдат отворени стотици хиляди работни места за ниско платени гастърбайтери от третия свят. Да, формално България е равноправен член на европейския съюз. Реално обаче това членство е един от факторите на актуалното превръщане на българите в източна колония на западните „велики“ сили, с изкуствено смазвана икономика, подривана култура и реален геноцид. Западът няма интерес от силни източни държави, а когато психопатите в парламента през социопатното си възприятие обслужват интересите на „великите“ сили, включващи и икономическото сриване и факти и манипулации, които не са обект на тази статия, тогава ето, имаме прекрасен резултат. Влизаш в ресторанта и хоп, българска реч – сервитьорката, готвачът, момчето с метлата… Да, приятно е да си поръчаш на български. Обаче не е особено вдъхновяващо да знаеш как 50% от българите са избягали от родината си, за да захвърлят потенциала, дипломите, познанията, интелекта и уменията си, за да слугуват на червенадалести английски шлосери, френски фермери, италиански бюрократи, немски колбасари и шотландски дрогиращи се с алкохол националисти, компенсиращи комплексите си с пиянски шовинизъм… Английски шлосери и пенсионери, хапващи си телешка порция за 50 евро, докато българският брат къта стотинки/ центове и ръфа джанк фуд, за да спести за джип осма употреба… Да, има и българи предприемачи в Малта. Хапнахме в превъзходния български ресторант „The brothers” в градоквартала Буджиба (изключителна храна – силно препоръчвам!), пихме кафенце в държана от българи лавка… Капка в морето от служещи по 12-16 часа на ден, работещи нископлатена обща работа българи, пестящи бели пари за едно мечтано по-добро бъдеще! Искрено го пожелавам на цялата ни държава и етнос! Няма срамна работа, когато е честна и хлябът е ваден с пот на челото. Човек си прави някои изводи обаче, а фактите се набиват в очите.
Относно българските туристи в Малта, има ги и тях, ноо – бели лястовички са…
Като цяло – тихи, любезни хора. Работят бавничко, не бързат за никъде. Не дай си Боже да те обслужва малтиец – това едно кафе се носи три дни път с камили, а сметката идва като бавен нет, след многократно забиване, презареждане и повтаряне. За къде да бързат хората, надвили са си масрафа. Живеят естествено, имат силни духовни стойности, които да ги водят, радват се на простичките неща. Готинияци! Езикът им е манджа, забъркана от 70-на% арабски, подправена изобилно с италиански и гарнирана с английски.
Заговорихме един местен на улицата – хранеше котенце. От девет години, същото котенце. Както и много други. Храничка и водичка. Добър човек. Поговорихме за любовта, за свързаността, за истинските ценности, давани от вярата. В това отношение, малтийците са светлинни години изпреварили българина. „Какво е да си човек?“, запита риторично малтиецът. „Това е да обичаш. Не да ходиш по църквите и после да служиш на егоизма си. Не, да си човек и да вярваш в Бога, това е да обичаш. Да почувстваш, че ти и това котенце сте едно цяло, че Бог живее и през теб и през него и сте едно. Това е да си Човек!“…
Какво е народ без вяра в Бога? Нищо! Срива се и вярата в себе си. Оттам, проекцията на това недоверие отдалечава брат от брата и затваря в черупката… Общественият организъм започва да се разпада, подобно на орган, чиито клетки не умеят да работят заедно за цялото… Пишейки това, визирам България и българите, силно суеверни, но не и вярващи и обичащи (говоря за общи характеристики, разбира се).
Рамла бей хотел
След първите четири дни гостуване, решихме да се възползваме от хотелските услуги в Малта, да се вживеем в ролята на баш туристи – насочихме се към хотел Рамла (означава пророчица на арабски) в градоквартала Мелиха. Срещнахме Борис.
Ето коментара на съпругата ми:
„За синхроничността (т.нар. екстатични съвпадения) мога да говоря много-като философия, тълкувание, примери. Няма нищо,ама нищо случайно в живота и всяко нещо и някой има своето място и значение, по-голямо или по-малко.От последната година и половина съм с доста изострена сензитивност-под формата на сънища най-вече, но и като мисли, които са телепатични или дори предвиждащи. И тук е така, пожелая си нещо мислено, по-скоро като представа, пък то се случва и то след минути.Така и вчера. Докато чакахме автобуса за Мелиха, помолих Орли да попита все пак някого за посоката. Той попита първия човек, идващ към нас. Оказа се българин, един от 30000-те в Малта. Но, един от първите нашенци, дошъл още преди 25г. Обясни, че трябва доста да вървим до спирката, затова отложи пиенето на кафе и предложи да ни закара. В момента, в който стигнахме,се появи нашият автобус, минаващ иначе на доста време. Само час преди това ми мина през ума: „Ех, защо сега не се появи някой българин да ни закара…“ Ха, а името на хотела, в който сме, е арабско – рамла означава…пророчица, ясновидка, предсказателка, прорицателка.“
Хотел Рамла – четири звезден и доста соленичко излизащ J . Почвам от минусите, за да не спестя и плюсовете.
Оборудването вътре е старичко, повече от двадесет годишно, макар и добре поддържано – в България с такава мебелировка хотелът би бил 2-3 звезден, не повече. В съседство текат строителни дейности, поръчани вероятно от собственика на хотела – стърчат и се въртят два огромни крана, ръмжат шмиргели… Като цяло, тих строеж – вероятно работниците са инструктирани да спазват максимално тишина, а крановете са наистина безшумни. Да, но стърчат и загрозяват, което за четиризвезден хотел е недопустимо. Плажчето на хотела е двадесетина метра дълго, дори е с пясък, което за Малта е просто фурор J . Влизането в моренцето си е жива трагедия обаче – ако не обуеш китайските гуменки, произведени специално за тази цел, се налага да еквилибрираш неприятно по камънаци, докато стигнеш дълбокото и поплуваш. Но, това е Малта… Дотук с минусите. Плюсовете са много. Персоналът (сърби, балтийци, румънци, азиатци, дори и едно чудесно българско момиче) е много любезен, усмихнат и услужлив. Сноват аниматори и пробват да те забавляват всячески. Има безплатна водна аеробика и йога клас. Фитнесът е чудесен, а сауната и парната баня класни. А храната – просто кърти всички представи за качество. Най-изисканата френска и средиземноморска гурме кухня. Изобилието и опасността от оформяне на поясните възглавнички – това е ясно J . Но, качеството е автентично уникално. Смея да твърдя, че по отношение на храната, френската кухня е водеща на глобуса ни. Познавам я от моряшкия си живот на туристическите лайнери – тогава обаче нито я забелязвах, нито я оценявах. А освен изумителното богатство от начини на приготовление и деликатни съчетания на вкусове, френската кухня е и изкуство, а готвачът ѝ е артист, извайващ скулптури от хранителни благини…
Като заключение завършвам с две неща – първото, дълбокото боголюбие на малтийците, а второто, плутоновите условия за вътрешни трансформации, които Малта предоставя. Комбинацията от тези два фактора прави тези средиземноморски острови изключително подходящи за един специален вид, трансформационен туризъм. Това е усещането ми за Малта!