Естествена психотерапия
Твърдата земя Свикнали сме да спим на меко… В народния фолклор неслуайнонякога меките дюшеци са били смятани за достояние предимно на състоятелнителюде. Както и течащата и топлата вода, електричеството и т.н. Приемали са се запривилегия на царете, императорите, богаташите… А сега се оказва, е всичкисме такива. Просто лакомията в горделивото потребителско сравнение с другите нипречи … Продължение
7 дни. В планината, в гората. Под няколко дървета, на няколко квадратни метра, заобиколен от символична молитвена преграда. Спане – на земята, с едно родопско одеало. Вали, пече, това е. Без храна и вода, в мълчание (е, освен разговорите с животинките). Босоходство. Без телефон, комп, часовник. С две великолепни книги: „Лицата на горделивостта“ на Сергей Лазарев и „Книга за волята“ на Елеазар Хараш. Книги шперц към вратата на един смислен и истински живот.
Краткият текст по-долу представлява скицираните ми записки и разсъждения от модула „Системни констелации“, воден от психотерапевта и констелатор Катюша Павлова. Модулът е част от обучението в Естествена Психотерапия.
Тази дълбоко психотерапевтична сигурна свързаност с преживяването на неслучайна мъдрост, закриляно и синхронично учене в една жива, разумна вселена, това блажено усещане за любов, смиряваща диалектично ежедневните противоречия – преживяват се се освен психично и чисто телесно, едновременно. Сякаш имаш дълбоко сигурен отправен център, дори на кръста на житейското разпъване да си, в каквато и пертурбация, социален въртоп и поведенческо телесен дистрес да си. Стабилна база, скала на която е построен домът на духа ти. Сигурен си посред която и да е битийна несигурност. Сигурност посред несигурността. Отвътре сигурност. Оттам всичко придобива цялостен смисъл, бива смилано в горнилото на огъня на духа като ценен опит – всичко. Свързан и едно си – сигурно свързан и в дълбоко доверие. С човешката разумност зад външно проявяваното невежество, но и с любящата разумност на всичко живо. А се оказва, че нежива природа няма. На дело, отвътре си мъдрознаеш законите на живота, че каквото правиш, на себе си го правиш. Обичаш, виждаш и оценяваш безпределно красотата. Имаш ориентир и компас. Блажено щастлив си, с едно сигурно щастие, което охотно приема трудностите и препятствията, както и спокойно черпи от радостите, без да залепва за тях…
Започнах заглавието с понятието „биоенергетика“, но в същия миг осъзнах, че тази енергия е едновременно биологична, сексуално емоционална, психична и психодуховна (по-долу в статията за удобство ще я наричам просто „психична енергия“). Една и съща сила, проявявана през различните етажи“ на човешкия процес.
Всеки вижда света през собствените си разбирания. Ад, рай, пъкъл и небе, ангели и демони… Метафори за архетипни съдържания и динамики или не, зависи от представите на човека. Но, нека са архетипни алегории за вътрепсихични динамики!
Тук ще намерите цялата книга „Трансперсонална психология. Свещена сексуалност. Сборник статии по трансперсонална психология“ в електронен вариант.
Коментирам думите на колегата Пламен Димитров. Като цяло, резонирам с вложените послания – поне с „червената нишка“ от разбиранията за аз или липсата му, както и относно същността на здравата, простичка и приложна духовност.
Искайки всички да бъдем еднакви на външен план, кастрираме индивидуалните особености и утилизираме профанно естествените интелектуални и поведенчески различия. Така премахнем ли социалната индивидуалност, преобръщаме нещата „с хастара навън“.
Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи приказки – има ги, ама кел файда от празни приказки… Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие