Естествена Психотерапия на Паническо разстройство, Генерализирана тревожност, Вегетативно соматоформна дистония

Въпрос: Преди 5 години получих тревожно разстройство, което прерасна в паническо с непрестанни паник атаки. Развих много фобии-от открито, закрито, тъмно…

Държеше се сякаш е силно момиче… В последните месеци обаче в тялото ѝ започнаха да се надигат странни усещания. Стискаше я под лъжичката, а на гърдите ѝ тежеше и трудно си поемаше въздух докрай, сякаш Годзила беше седнала отгоре ѝ…

Дълго време преди години си повтарях: „Какво е това страх, яде ли се, пие ли се?, аз съм силен, смел…“ Отвътре обаче врях като тенджера от задържани страхове, неискани от самия мен, отричани, но експлоадиращи през тревожни симптоми и отбягващи поведения…

Обменът на следните редове представлява извадка от разговор, воден в рубриката психотерапевтични насоки онлайн, в портала към съзнателен живот.

Не мога… Не знам… Не ми е времето… Нужно ми е още време… Не съм готов… Така съм си добре… То само ще се случи… От утре… От понеделник… От нова година… От следващия път, ще го направя…

Текстът представлява обмен на мнения от рубрика „Психотерапевтични насоки онлайн“, в „Портал към съзнателен живот“

Съзнанието пребивава в неврогенно, патологично отношение, сякаш преживява нещо външно, сякаш симптоматиката е болест, така дисоциирайки се от несъзнаваното…

При социофобията се изисква пълна разкритост в терапевтична среда, освен пред терапевта, в груповата работа. Но, това е защитена, терапевтична среда. А в живота се споделя така изцяло откровено само на единици, на истински доверени, сърцати и добри приятели.

Когато се отхвърлят чисто телесните причини (които са рядкост), безсънието, както пише в дебелите пси бумаги, обикновено е симптом на подсъзнателна, нерешена тревожност. Понякога обаче…

Приемането на слабостта води до истинската сила на смелостта, любовта, оцялостяването около средоточието на духа, нежели на малкото социално его.