Разкази и вдъхновяващи текстове

  • Набиране нова обучителна група

    От м. октомври 2024г. започва нова, четвърта обучителна група в школата по естествена психотерапия. Бройките са ограничени и бързо се запълват, така че ако желаете включване в обучението и сте високо мотивирани, моля запознайте се с условията по-долу.

  • Историята на един загубеняк

    Майка му пелтечеше ужасно – беше 19 годишно момиче, присадено в двора на родителите на мъжа си. Не я харесваха, не я искаха, не можеха да я дишат – мразеха заекването ѝ нея…

  • Странник съм

    Вдъхновяваща музика има от цял свят, от всички раси и народи. Всеки си има пристрастия, резонира повече с една или друга. Българската, поради факта, че сме в български тела, през родовата нелека памет, ни въздейства силно.

  • Скок на костенурка, Полет на жар птица

    Бавно, но упорито и постъпателно. За шест месеца става тиква. А огромният дъб – за повече. Бавно, мотивирано, целенасочено. Ако в семето на живота си имаш програма за вековен бук, няма нужда да се стремиш да си пъпеш, както тръбят маркетинг изсилванията на околните бостани.

  • Знахари и Вълшебници

    „Не знам от къде да започна…На 36г съм, семейна с две деца на 10 и 2 години. Кърмих малкото дете до март месец и малко след това започнах да изпадам в някакви състояния на страх и тревожност. Една вечер малко след като приспах малкото започнах да плача, появи се ужасяващ страх…“

  • Обичам те, страх! (Отзив от Инес Райчева)

    Страхът, този мой верен приятел, Ангел Хранител, пътеводна светлина! Благодаря ти, Страх, за всичко, на което ме научи!

  • Живот преди смъртта

    Клер – не след дълго оставя телцето поради муковисцидоза. И – какво от това? Някой беше причал: Не е важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. А има ли въобще смърт, освен в тъпоумния, орязал целостта, двумерен материализъм?

  • Ани

    Държеше се сякаш е силно момиче… В последните месеци обаче в тялото ѝ започнаха да се надигат странни усещания. Стискаше я под лъжичката, а на гърдите ѝ тежеше и трудно си поемаше въздух докрай, сякаш Годзила беше седнала отгоре ѝ…

  • Козирогът

    Удивителни са козирозите! Имат само едни малки копитца… Нямат лапи с нокти, които да забиват, нито обемни длани и пръсти, с които да се захващат. Обаче ползват това, което имат на сто процента!…

  • Доволен съм

    Човешкото битие на тази земя провежда автентичен смисъл, само когато човекът се самосъзнава и живее като душа. Дотогава мъждука, тлее, дими но не гори.

  • Едно интервю за човешката душа

    Аз съм … човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя – знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят…

  • Писмо до тялото ми. Писмо до характера ми. Писмо до живота ми.

    Здравей, мое скъпо тяло. До сега не сме си говорили. Все си мислих, че имам връзка с теб, но явно не сме си много близки. Сега като се замисля, би ми се искало! Знаеш ли, иска ми се да си добре, да си спокойно и щастливо…

  • Щрихи за любовта – сърце от море

    Някой иска да скочи до любовта на Бога, да я стигне с напъни. Тя обаче все му бяга, а той все пада… По-добра идея според мен е да я покани човек да слезе, да и създаде условия с работата по себе си…

  • Срещата

    Саша стоеше пред вратата. Подпираше се на парапета на стълбището и се опитваше да се успокои. Предстоящата среща я плашеше. Беше я искала, сама беше уговорила часа си при терапевта…

  • Когато сълзите лекуват

    Саша седеше спокойно на дивана и водеше относително спокоен и приятен разговор с Ник – своя терапевт. Нищо не предвещаваше бурята, която щеше да се разрази след малко в ума и в душата ѝ…

  • Честита 2071-ва година!

    2071-ва година. Честито, човечеството оцеля – има ни. Избихме събратята си животински видове, заробихме голяма част от тях в каторги за плът и кожи. Изсякохме горите – нали важна ни беше моментната печалба…

  • Приказка за буцата, влагата и прашинките

    Имало една буца. Лежала си тази буца в подножието на един хълм, дълбоко заровена в сплъстената му пръст. Около нея имало други подобни буци…

  • Сънят на смешния човек (Автор: Фьодор Михайлович Достоевски)

    Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане на служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори когато…

  • Дядо Пано и маминка Жечи

    Вероятно едно от най-хармоничните семейства на тази обрулена планета… Нито съм ги чувал да се карат, нито се е случвало в сериозна степен. Спомням си десетките пъти, когато като дете, са ме вземали на почивка…

  • Memento mori или през парадокса на смъртта към смисъла на живота

    В долните редове мой клиент, жена в двадесетте, обрисува фантазията за собствената си въображаема погребална реч, в три варианта. В първия умишлено преувеличава негативните си черти, съдба, живот…

  • Спомени от бъдещето

    В университета в София течаха последните юнски лекции. В залата по антропология влезе небезизвестният скандален професор, за който се носеха както легенди, така и закачки. Някои го наричаха гениален, други луд…