Щрихи за любовта – сърце от море

Някой иска да скочи до любовта на Бога, да я стигне с напъни. Тя обаче все му бяга, а той все пада… По-добра идея според мен е да я покани човек да слезе, да и създаде условия с работата по себе си. Тогава тя почва да се отбива реципрочно на свършената работа. То е като при ухажването на жената. Нужни са условия – социални, ресурсни, контекст от обществено одобрение… Тогава жената с охота идва. По същия начин, човек създава условия за проява, за слизане на Любовта в себе си – смирение, смелост, чистота, дисциплина, мъжественост… Макар и груба, в подобна аналогия има резон. Любовта е жена…Дори и божествената…

Сърце от море

Сърцето е само вратата. Всъщност Нешет говори за океана зад сърдечните двери, за душата. С тази разлика, че в широтата човек може да разтвори старите си проклетийки, да изчисти същината от налепите, да загуби ненужното. Човекът с голямо сърце и душа е добре да не оставя докосналите се до простора му да се давят и губят в него, а да ги понаучи да плуват, да осъзнаят собствените си морета зад отворените си сърца!

Тюленът е същество с митологичен ореол. Той е и амбивалентен – живее и на суша, и във вода. Приспособим е, мени се. И във вътрешността му живее жена. Във фолклора на северните народи има приказка за девойката тюлен. В морето са тюлени, но стъпят ли на земята, стават на жени. А ако някой мъж открадне съблечената тюленова кожа, тази девойка става негова. Но не завинаги. Нищо в този свят не е завинаги. На седмото лято магичното създание трябва отново да надене тюленовата си кожа и да се завърне в душата си. Ако не направи връзката със себе си, ще погине. А обичта означава да позволиш на другия да влезе в собствената си кожа, да наметне пелерината на своята закрила, да бъде и от тук, и от там..

Милкана Баева
с. Тюленово, Милканка

Да обичаш означава през смиреното си разтваряне за Бога в самия себе си, да общуваш с Бога, с божествената същност зад външните привидности в човека, в чувстващите същества, в Живота!

Вашият коментар