Сега медицината е частична – лекува се орган, тъкан, нещо си, без да се правят цялостни взаимовръзки между системите в тялото, но и с огромната роля на възприятието, мисленето, емоциите, начина на живот, културата и нравствеността, виждането на живота през очите на любовта…
Лекари, които работят в система, превърнала лечебниците в разболяващи и поддържащи печалбата от болестта акционерни дружества, а лечителите в соматични механици, търгуващи с увековечаването на болестния продукт – когато в такава система и въпреки нея присъства лечител, виждащ целостта, определено би срещнал съпротива.
Затова се практикува изкуството на прикриването (по Кастанеда), на синхрона и воденето. Когато холистичният лечител го умее, може да се обяви като такъв, ако системата позволява. Ако ли не обаче, това не го спира. Много добър е в областта си, на топ ниво е по знания и умения и без твърде да го заявява, умее вещо да изпълнява конкретните си лечителски процедури в контекста на по-цялостното си познание, като добавя от него разбиране, насоки надхвърлящи механичността, но обхващащи и споменатия начин на живот и мислене, от които тръгва всичко, когато са дисонантни на цялото. Но, прави го ненатрапливо, доколкото пациентът може да осъзнае, на неговия език, с неговия понятиен апарат, през ключовите си умения за печелене на доверието, синхрон, хипнотично присъствие. Експлицитно толкова, доколкото по-цялостните насоки са искани и човекът има капацитет да ги осъзнае.А имплицитно, като личностово присъствие, провеждащо любовта, постоянно.
Все повече ще чуваме за такива лечители. А когато системата не позволява популярността им, ще научаваме за тях от уста на уста!