Според когнитивната наука феноменът хипноза може да се определи като „влизане в роля чрез отговор на очакване“. Тоест съзнателното, с вяра очаквано и желано приемане на ролята на хипнотизиран водят до хипнотизиране, до потъване в реален хипнотичен транс. Казано по друг начин, случването на хипноза се учи и за да стане това е нужно тя да бъде желана, очаквана, а към самия феномен на хипнозата и към личността на терапевта да има пълно доверие и приемане. Както се казва, всяка хипноза е автохипноза. Хипнотерапевтът само асистира процеса, като най-важното условие за ефективността му е твоето собствено доверие в Себе си, изразяващо се в доверие към терапевта и хипнозата, която той използва. Защото терапевтът и самата хипноза са просто едно отражение на желанието ти за промяна, щастие и спокойствие.
Терапевтът е само един квалифициран добър помощник в осъществяването на желанието ти за щастие и мир. Доверявайки се на добър квалифициран терапевт и на хипнотерапията, провеждана от него, ти се доверяваш на Себе си! Хипнотерапевтът е застанал пред теб, за да ти помогне! Помогни на тази помощ като кооперираш в процеса на случване на хипнозата, релаксацията, следването на визуализацията и медитацията. Искай да бъдеш в хипноза и с всяка следваща сесия по хипнотерапия все по-дълбоко, по-цялостно и по-бързо приемай ролята на хипнотизиран. Тя се учи така, както се учи плуването или шофирането.
Довери се на състоянието на транс. То е нещо много по-обикновено, реално, безобидно, приятно, простичко и естествено, отколкото си чувал, чел или гледал по телевизията. То е просто едно приятно и целебно състояние на отпускане на тялото и ума, при което именно ти си в пълен контрол над всичко ставащо. Твоите емоционални, ментални и поведенчески трудности, които са те довели в кабинета, сами по себе си представляват състояние на добре научена, затвърдена и послушно подхранвана от страха, вината и несъзнаваната ти вяра в тях хипноза.
Една заучена зловредна автохипноза, която носиш в ежедневието си и през която виждаш всичко като през криво огледало. Доверяването на трансовото състояние, на метода на хипнозата и личността на терапевта ти помагат да се спуснеш извън обичайната си ежедневна хипноза, която ти пречи, да превключиш на „нулева скорост“ и от тази позиция да насочиш леко и нежно, но дълбинно процеса на промяната си и постигането на щастието си!
Накратко, ако решиш да промениш живота си, използвайки метода на хипнотерапията, първо почувствай и осъзнай добронамереността на конкретния терапевт, осведоми се добре за заблудите относно хипнозата и хипнотерапията, довери се на метода и тогава, свободен от съмнения и с пълна убеденост в избора си, му се обади!Тогава промяната ти ще бъде реална, сигурна и мощна. Терапевтът се явява единствено един благонамерен партньор, сигурен инструмент в тази промяна!
Хипнозата като състояние
Погледната през друга гледна точка, хипнозата представлява променено състояние на съзнанието: лек, среден или дълбок транс. Практически трансът представлява спускането ти в състояние на осъзнато сънуване, на водена от терапевта медитация. Хипнозата действително има връзка със съня не само етимологично (като произход на думата), но като едно релаксирано телесно и ментално „потапяне“ в състояние на осъзнат насочван от хипнотерапевта сън. Ключовата дума тук е осъзнат сън! Няма загуба на осъзнаването или контролиране на волята ти от хипнотерапевта, както може би си гледал в холивудските зрелищни филми.
Ти си изцяло там, напълно буден и осъзнаващ, но в състояние на съзнанието по-дълбоко от обичайното. На езика на невронауките, мозъкът ти преминава в режим на алфа до тета вълни, като разликата от обикновения сън е в присъствието на работната памет (съзнанието), на префронталната мозъчна кора във воденото хипносънуване. В това променено мозъчно състояние и субективно преживявано трансово осъзнато сънуване свободната ти воля в процеса на водена визуализация, насочвана от терапевта съзнателно променя мисловно – емоционалните модели, навици и състояния, които ти пречат.
Зад когнитивната промяна стоят актуални мозъчни промени в невронните връзки, които могат да бъдат наблюдавани чрез мозъчно сканиране. Разбира се, далеч не всеки хипнотерапевт има магнитно ядрен резонанс в кабинета си Smile , работата е фокусирана в емоционално – менталните преживявания, а положителната промяна се регистрира от собственото ти съзнание.
Заблуди относно хипнозата и хипнотерапията
Гледали ли сте филм, в който някакъв доктор в бяла престилка размахва махало или часовник пред носа на някого, след което го „зомбира“, програмира го да прави нещо в определен момент? Вероятно сте гледали не един такъв филм в най-разнообразни варианти. Може би сте чели нещо за вуду или друга магия или гледали такъв филм и някакси по подразбиране сте свързали в разбиранията си магьосника бокор (вуду свещенник) с хипнозата. Или дори действително сте били на „сеанс“ при „хипнотизатор“-врачка, която един бог знае какво е правила и как е работила с вас…
Право да практикуват хипноза и хипнотерапия имат единствено психолози и лекари, които са сертифицирани хипнотерапевти. В България организацията, която подготвя легитимни хипнотерапевти е „Българска асоциация по хипноза“. Преди да отидете на хипнотерапевт, може би добро решение ще бъде първо да се осведомите за образованието и квалификацията му.
Филмите и популярната жълта преса са създали един мъгляво – митичен и дори наситен със страх и мистика ореол около хипнотерапията. Голата истина е, че 99% от този орел се дължи на експлоатирането с финансови и др. цели предразсъдъци на зрителя/ читателя.
Заблуда: „Хипнотерапевтът може да завладее волята ми да се превърна в „кукла на конци“ или да ми заложи някакво внушение.“
Реалност: Състоянието на хипноза може още да бъде наречено медитация или осъзнато сънуване. Именно съзнанието ти, но освободено от впримчването си към болезнените ти модели, е свръхбудно при хипноза. Едно свръхбудно съзнание и самосъзнание, слято със свободната ти воля. Хипнозата представлява именно досег с тоталната ти свобода и будност. Ти през цялото време осъзнаваш ясно!
Ако все пак терапевтът поради някаква манипулативно егоистична причина засегне етичните ти принципи, моралният ти буфер (суперего) на мига ще те накара или да излезеш от състоянието на хипноза или да заспиш за минутка, като загубиш връзка с гласа на терапевта и се събудиш просто бодър и освежен. Хипнотерапевтът обаче е достатъчно личностово зрял и отделя от времето си, за да ти помогне, а не да задоволява параноидните фантазии на холивуд.
Заблуда: „Мога да стана зависим от хипнозата и хипнотерапевта!“
Реалност: Хипнотерапията те поставя в досег със собствената ти вътрешна независимост и свобода, като терапевтът е просто инструмент, помагащ ти за достигане на тази свобода и спокойствие. Хипнотерапията е обикновено краткосрочна терапия: 6-24 сесии. А е краткосрочна, защото е дълбинно и мощно работеща. При постигане на желаната промяна е естествено между теб и терапевта да има едно нормално приятелско чувство на доверие и разбиране – но нищо повече.
Всъщност истинската зависимост е тази, която те води в кабинета на хипнотерапевта – зависимостта ти от несъзнаваното вкопчване към болезнени емоционално-ментални модели. След приключване на терапията ти имаш инструмент, чрез който до голяма степен можеш сам да насочваш и коригираш когницията и поведението си: автохипнозата. Хипнотерапията цели именно да предостави в ръцете ти начин, чрез който да можеш сам да преодоляваш трудностите си: автохипнозата/ медитацията. реална зависимост може да имаш например от пушенето на цигари, пийването повечко, гледането на поредния латино или друг филмов сериал или към ирационалните си убеждения си, че си слаб, провалящ се и неспособен или грозна, нещастна и т.н.
Заблуда: „Хипнозата и магията са много свързани и са почти едно цяло!“
Реалност: Хипнозата е един от най-научно проследимите психотерапевтични методи. За да практикува хипнотерапия, терапевтът трябва да бъде допуснат до обучение по хипноза. А за целта трябва да е преминал поне шест години учене, усвоявайки немалкото научни знания и умения на психолога или медика. Обикновено хипнотерапевтът владее и друга психотерапевтична модалност, а методите му са ясно обосновани и рационално емпирично доказуеми. Самите феномени и успеваемост на хипнотерапията са изследвани от неврологията, експерименталната психология и когнитивната наука.
Заблуда: „Като вляза в хипноза, може нещо да ми стане или да остана постоянно хипнотизиран/а!“
Реалност: Влизането в хипноза в кабинета на терапевта всъщност представлява излизане от ежедневната хипноза, ежедневните не винаги оптимални и правилни разбирания и придобиване на ясен поглед върху себе си и живота си. Единственото, което може да ти се случи в това състояние и след него, е да си позволиш да смъкнеш излишните психоемоционални раници от раменете си! На практика ти ежедневно влизаш в лека хипноза докато вниманието ти е грабнато от шофирането или от някой филм, когато си погълнат от работа или спорт, от четенето на интересна книга или слушането на събуждаща в теб стари радостни спомени музика.
Но всеки път след тези ежедневни житейски хипнози, ти излизаш, нали? Дори можеш да владееш вниманието си и в един момент да бъдеш потънал в гледането на интересния филм, а в следващия да говориш служебно по телефона, а след приключване на разговора (примерно, или на друг дистрактор) отново да потънеш във фокусираното си внимание, грабнат от интереса си. Истината е, че хипнозата е нещо далеч по-ежедневно и обикновено, отколкото може би си представяш. Тя е просто естествено фокусирано внимание – внимание насочвано от емоцията на интерес или радост.
Ти ежедневно изпадаш в хипноза, когато легнеш за малко в леглото и релаксираш тялото и ума си, докато си се замислил за нещо и дори не виждаш и чуваш заобикалящата те реалност за няколко мига/ минути. Но винаги излизаш от това състояние, нали?! В хипноза си в моментите преди заспиване и след събуждане, когато мозъкът ти функционира на друг режим, но съзнанието е все още будно и следва забавените алфа/ тета мозъчни вълни. Не е възможно да бъдеш продължително време в състояние на хипноза, както и да бъде наричано то и без значение дали е предизвикано в кабинета на хипнотерапевт или в ежедневието. Дори самият престой в трансово състояние сам по себе си е лечебен и зареждащ!
Заблуда: „Хайде хипнотизирай ме да те видим! Аз не мога да бъда хипнотизиран/а!“
Реалност: Изследванията показват, че 86% от човешката популация е податлива на хипноза. А истината е, че и останалите 14% могат да се научат да бъдат в хипноза. Всъщност нежеланието за постигане на променено състояние на съзнанието произлизат от параноидните и мистични заблуди, битуващи около понятието хипноза. А неспособността за постигането на медитативно състояние идва от защитното рационализиращо и предъвкващо вкопчване в серийната суха логика на интелекта и самокастрацията на способността за връзка с образното, паралелно и емоционално наситено процесиране на дясната мозъчна хемисфера.
Накратко, всеки който иска да бъде в хипноза и вярва в смисъла на постигането и, може да влезе в хипноза. В хипнотерапията е важна собствената ти мотивация и вяра в метода, желанието ти да си помогнеш чрез него! Ако тази вяра липсва, по-добре потърси друг тип психотерапия, например когнитивна (в чист вид) или психоаналитична. В хипнотерапията са известни методи за използване дори на съпротивите с цел индуциране на хипноза.
Но ако съпротивите са прекалено големи, такова утилизиране може да има нежелани ефекти. Затова никой уважаващ себе си терапевт няма да се занимава с това да доказва каквото и да е. Ако имате подобни очаквания, обърнете се към специалист по циркови фокуси или вуду шаман… Smile Хипнотерапевтът е просто инструмент за постигане на собственото ви желание и очакване за помощ – а за случването на тази помощ е нужно доверие и приятелска двустранна кооперация. Именно равнопоставена кооперация. Хипнотерапевтът е просто ваш партньор в пътя на щастието ви. Няма доминиране, а равнопоставено партньорство и съзнателна кооперативна взаимопомощ!
Видове хипнотерапия
Има няколко вида субмодалности в хипнотерапията, като основните са:
- когнитивна хипнотерапия
- аналитична хипнотерапия
- хипнодрама
- трансперсонална хипнотерапия и др.
Един добър специалист използва всички модалности според нуждите и разбиранията на клиента си.
При кои състояния се използва хипнотерапията?
- паническо разстройство, обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивости), хипохондрия, фобии, заекване, тревожност, ниско самочувствие, тютюнопушене и алкохол, сексуални дисфункции, депресия и др. Хипнотерапията има роля при терапевтирането на практически всички невротични разстройства – като централен или спомагателен метод.
Ефективност и трайност на психичното препрограмиране при хипноза
Когато хипнотерапията е практикувана като част от цялостната терапия, при един еклектичен пълноспектров подход, тя има най-сърцевинно и дълбинно въздействие върху човешката природа. Хипнозата прониква отвъд логиката и ежедневния разум и достига до онези първични и най-важни за съществуването ни психични нива, до които конвенционалнта терапия няма достъп. Хипнозата представлява пряка връзка с несъзнаваното (с подсъзнанието), като добрият терапевт говори на неговия символен емоционално наситен образен език!
Съвременните действени и резултатни форми на психотерапия, например когнитивно поведенческата предоставят в ръцете на пациента инструменти за самостоятелна работа и промяна. В хипнотерапията също се настоява за самостоятелна работа извън терапевтичните сесии във вид на автохипноза. Автохипноза например с помощта на записаните хипносесии в кабинета на терапевта! Ежедневното неколкократно прослушване на записите с хипносесии има мощно въздействие, ускорява, задълбочава и поддържа препрограмирането и залагането на щастие!
Еклектичният (интегрален) подход в психотерапията дава най-трайни и сигурни резултати!
Най-ядреният психотерапевтичен метод е именно хипнотерапията, като извършваното психично програмиране е най-дълбоко и силно и затова и най-трайно и сигурно!
Някои модалности в хипнотерапията
Когнитивната хипнотерапия представлява брак между рационално фокусираната когнитивно поведенческа психотерапия и хипнотерапията. Преди или между хипнотерапевтичните сесии терапевтът анализира структурирано житейската ви биография, спомага осъзнаването и реструктурирането на възприятията и психичните ви модели с помощта на здравия разум и оптимизма. Когнитивната хипнотерапия си служи с по-конкретни и насочени към причините, към личните биографични преживявания визуализации. Работи се в много по-голяма степен ориентирано към причината, вместо към симптома, както е при класическата хипнотерапия!
Трансперсоналната хипнотерапия приема за водеща мъдростта на духовните системи на човечеството: християнството, будизма, индуизма, теософията, учението на бялото братство и т.н. Трансперсоналната психотерапия позволява осъществяването на добро взаимодействие между твоите разбирания и вярвания и утилизирането им в процеса на терапията.
Акцентът при трансперсоналната хипнотерапия е върху духовното единство и сърдечна цялостност, а воденото въображение си служи с разбиранията и понятийната система на западната и източни теологии. Приема се, че съществува и друг, по-висш от логиката тип когниция, а човешките възможности са безгранични! Методите на трансперсоналната хипнотерапия имат чудесен практически ефект!
Невро лингвистично програмиране (НЛП) и Ериксонова хипноза
НЛП е система, която обхваща широк кръг техники и освен терапевтична има и бизнес насоченост. Освен чудесните техники на визуализация, дадени от Бандлър и Гриндлер (създателите на нлп), основото направление на хипноза в нлп е т.н. Ериксонова хипноза. Тук тя е наричана Милтън модел, ползвайки първото име на Милтън Ериксън, този велик хипнотист от 20-ти век. Ериксоновата хипноза е характерна с общите си, неясни и абстрактни внушения, от които естествената мъдрост на несъзнаваното извлича нужните послания. Ериксоновата хипноза представлява богата тема, която надхвърля целите на тази статия.
Хипноза, йога и медитация, йога на осъзнатото сънуване (йога нидра)
Първите четири стъпала в йога:
- Яма – развитие на лични качества, промяна на характера и по-пълното му резониране с ритъма на цялостния живот.
- Нияма – усвояване на подходящи модели на социално взаимодействие.
- Асана – добра телесна кондиция, поддържана чрез правилно хранене и достатъчно движение – спорт, фитнес, аеробни упражнения, индийска или даоска гимнастика и др. В контекста на цялостната йог апрактика, асана представлява просто удобно положение на тялото, което може да бъде поддържано по време на фокусирането на ума и съзерцанието.
- Пранаяма – дишане, но и развиване на директно осъзнаване на психичната енергия, нейното акумулиране и отдаване.
Когато човек започне да се запознава с йога и да я практикува, в него се събужда все по-нарастващо вдъхновение и отдадено почитание към възможностите на тази дисциплина. Той се обогатява с прочитането на различни текстове, книги, абстрактни философии и описания на процеса на йога. В същото време му се предлагат серия от физически и дихателни упражнения. Обикновено резултатът от въвличането на новака в теорията и практиката на йога води до едно немалко объркване. Това объркване или отблъсква практикуващия и той спира заниманията или продължава да поддържа интереса му буден, а вниманието целенасочено.
Ако практикуващият е от втория тип, когото трудностите вдъхновяват, ще са му нужни 15-20 години за едно стройно систематизиране на теорията на йога. Теорията на веди, упанишади, санкхя, адвейта, даоски теории, тантрични подходи и т.н., които обаче преминават през проверката на личния опит. Първото, което сериозният изследовател разбира, е че представата му за йога като за серия от телесни упражнения силно се разминава с тази на създателите и проводниците на системата.
Всички осем стъпала в йога системата целят едно все по-дълбоко ментално и сърдечно Себепроникване, като първите четири стъпала са просто подготовка, нужен контекст за случването на това Себеразкриване. Йога практикуващият ще се сблъска с известни изисквания за овладяване на сексуалното поведение и от личен опит ще осъзнае важността на това овладяване и директната му връзка с вътрешния си живот като цяло, качеството на медитацията му, а оттам и социалния му и професионален живот.
Йогинът ще осъзнае нуждата от следването на известна дисциплина на живот, хранене, социално поведение и цялостна настройка към света. Това са първите две стъпала в йога: яма и нияма. Аналогията между тези две стъпала в йога и конвенционалната психотерапия е пълна. В семейната, когнитивната, психоаналитичната и т.н. терапии се проследява връзката между вътрепсихичната реалност и обективната социална реалност.
Субективното се анализира, изучава се собствения характер, интернализирани вътрешни обекти – интроекти, автоматичните защитни механизми, когнитивни изкривявания при протичането на психичните процеси в контекста на обективната социална реалност. Осъзнаването, инсайтът, разумът, волята и намерението за промяна на дезадаптивните психични наличности и движения водят до реална психична промяна.
До реално препрограмиране на тези психични съставки и движения. А това води до различно поведенческо отреагирване при междуличностовите и професионални ситуации. Човек се научава да вижда света през нова психична рамка на оптимизъм и хармония. Видяна под такъв ъгъл, съвременната психотерапия в различните и разновидности представлява едно много усъвършенствано прилагане на първите две стъпки от йога практиката! Едно водено от терапевта по-пълно психосоциално интегриране и хармония.
В някои школи на психотерапията, такива като телесно ориентираните и трансперсонални подходи, се прилагат и различни телесни и дихателни практики. Така психотерапията представлява едно систематизирано и контролируемо навлизане в третата и четвърта стъпки от йога: асана и пранаяма. Практикуващият осъзнава връзката между ума и дишането си, както и между дишането и психичната си енергия. Една мощна дихателна практика като бхастрика пранаяма (ребъртинг, холотропно, свободно дишане) води и до променено състояние на съзнанието, отдръпване на сетивата (пратяхара – четвъртата йога стъпка). Тук идва мястото на самото ядро на съвременната, но и вечна психотерапия: хипнозата и хипнотерапията!
Хипнотерапията може да се практикува самостоятелно или като допълнение на конвенционалните психотерапевтични методи: когнитивна терапия, фокусирана в решения терапия, психоаналитична терапия, психодрама, позитивна терапия, логотерапия, трансперсонална терапия и т.н. Според мен вторият вариант е оптималният. Разглеждани през призмата на аналогията между терапията и йога, конвенционалните психотерапевтични методи обхващат първите четири „стъпала“ в йога: яма, нияма, асана и пранаяма.
________________________________________
Когато се отпуснеш на креслото пред хипнотерапевта, в тялото ти се появяват всякакви странни усещания – засърбява те тук и там, желание за мърдане и неспокойство. Ти обаче продължаваш да отпускаш тялото си, като наблюдаваш странните усещания, без да се подчиняваш на импулсите им. Започваш да усещаш как самото наблюдение ги разтваря и те сякаш се „всмукват“ навътре в него, стават храна за все по-нарастващата реласация на тялото и ума ти. Разтваря се болката. Изчезва емоционалното напрежение. В йога е известно психотелесното състояние пратяхара (отдръпване на сетивата), което е нужен контекст за случването на фокусирането на ума (дхарана) и съзерцанието (дхияна).
________________________________________
Ето накратко аналогиите между състоянията, постигани в хипнотерапията и медитацията в йога:
- Пратяхара, оттегляне на сетивата = сомнолентност, лека хипноза – в това състояние субективното преживяване е за натежаване на тялото и относителното му „изчезване“. В същото време съзнанието (работната памет) става все по-леко и сякаш независимо от външните сетивни дразнители: звуци, допир, дори и болезнен такъв и т.н.
- Дхарана, фокусиране = хипотаксия, средно дълбока хипноза – в това състояние тялото сякаш напълно изчезва, а съзнанието само по себе си става център, поле за преживяванията. Фокусирането, под ръководството на гласа на хипнотерапевта става еднонасочено, моноидеистично. Самосъзнанието (метакогницията, както се нарича в когнитивната наука) става пълновластен господар и център на свободната воля. Визуализацията става наситена, ярка и жива.
- Дхияна, съзерцание (майндфулнес, както е наричана в когнитивната терапия) = дълбока хипноза – това е състояние, което се учи! В него просто си! Едно блажено пребиваване в по-дълбок досег до духовната си същност, с утихнал ум и наситена с блаженство, самоувереност и сигурност тишина! Жива тишина, която те ресвързва със самия теб, с висшето ти Аз, а оттам и с пулса на Вселената. Едно сърдечно безмълвие (както е наричано в християнската медитативна школа исихая), в което ясно осъзнаваш единството си с всичко и всеки, невъзможността за самота и принадлежността си към организма на космическия живот! Едно състояние на масирано паралелно процесиране на информацията, безусилно интуиране и щастие.
Коренът на думата медитация – мед, има индоевропейски произход и означава измервам. Думата навлиза в западноевропейските езици през латинското meditatio – размишление. Понастоящем под медитация се има предвид ментална дисциплина, която може да е част от религиозна традиция или не. В едно от значенията си медитация може да означава размисъл върху абстрактно понятие или теза. В друг смисъл медитацията е фокусиране на вниманието в дадена визуализация. Визуализациите могат да бъдат най-различни, според религиозната или друга система за развитие на човешкия потенциал.
По време на изпълнение на визуализациите или размисъла се препоръчва постигане на дълбока телесна релаксация (пратяхара), при което работната памет се фиксира изцяло във вътрешната субективност. Медитацията води до промени в мозъчната активност, в задействането или не на различни мозъчни зони и отделяните невромедиатори и хормонална активност. Може да бъде водена или самостоятелна медитация, като се смята, че водената такава е по-силна и мощно въздействаща.
Проследявайки дълбоките структурни подобия между медитацията и хипнозата, аз твърдя, че двете са аналогични на дълбинно преживелищно ниво. Схващането за разлика между двете произтича от заблудите, натрапвани около хипнозата, но няма нищо общо с действителността на тези феномени.
Ето някои аналогии между хипноза и медитация:
- Могат да бъдат самостоятелни или водени.
- Протичат реални неврални и биохимични промени.
- Използват се комбинация от визуализации и абстрактен размисъл, целящ надхвърляне на ума (от типа коани).
- Постига се телесна релаксация.
- Постига се „отдръпване на сетивата“ – пратяхара.
- Работната памет (съзнанието) навлиза в съня – т.н. будно или осъзнато сънуване.
- Съзнанието е будно, по-будно от ежедневното си състояние – за разлика от разпространената заблуда за хипнозата като заспиване, при нея всъщност се постига по-ярко и свобдно съзнание при навлизане в съноподобно състояние.
- Увеличава се кръгът на самоосъзнаването.
- Контролът над състоянието е в ръцете на самия практикуващ, дори при водена медитация/ хипноза
Хипнозата, водената медитация и визуализация имат общ корен – както воденото въображение, така и хипнозата и медитацията водят до променена мозъчна активност, до насочване на вниманието към вътрешнопсихичната субективност при телесна релаксация и съноподобно състояние. Съществена разлика между медитацията и хипнозата е, че при дълбоката хипноза вниманието се приспива. При медитацията обаче се изисква неговата пълна будност.
Тази разлика съществува единствено между дълбоката хипноза и медитацията, докато леката и средна хипноза до голяма степен се преплита на практика с медитативното състояние. Медитацията, както и хипнозата може да бъде водена или да се изпълнява самостоятелно, да включва визуализация или не и води до същите мозъчни и когнитивни промени. Една съществена разлика между хипнозата и медитацията е акцентът в самостоятелната практика и степента на осъзнатост при майндфулнес (медитация).
При хипнозата често се развива зависимост от индукцията и ръководството на терапевта и се приема, че автохипнозата няма същата сила както водената от терапевт хипноза. Обратното, при майндфулнес терапевтът се приема само като ориентир, гайд за постоянната самостоятелна практика. На пациента се предлага метод, който той изпълнява в ролята на поведенчески експерименти в ежедневието си. С времето на практикуване пълносъзнателността се разпростира във всеки момент от живота на практикуващия, далеч извън конвенционалните седящи медитативни сесии.
Горните аналогии са пълни при леката и средно дълбока хипноза. При дълбоката хипноза някои терапевти целят приспиване на съзнанието на пациента и директен достъп до подсъзнанието му. Понякога това се получава дори въпреки волята на терапевта… Моят подход е различен – включва разширяване на съзнанието до свръхсъзнанието, до по-висшите когнитивни нива в човека и спускане и съзнателно препрограмиране на подсъзнанието, ползвайки светлината на свръхсъзнанието.
В практиката си на хипноза аз държа съзнанието на човека да бъде будно и разширяващо се. Такъв подход надхвърля обикновената хипноза. Както се казва, вместо да бъде нахранен с една рибка, пациентът получава въдица, с която за цял живот се научава сам да лови риба, да постига щастието си! В такава хипноза човек съзнателно постига дълбочините, но и висините на безпредела на разумността си! Ключовата разлика е именно в съзнателността!
Понякога думата медитация се използва неправилно и за съзерцанието. Ако разгледаме хипнозата/ медитацията в контекста на терминологията на осморната (аштанга) йога, те се случват на ниво дхарана – шестото стъпало в йога. Съзерцанието, ако е актуално постигнато, отговаря на седмата степен в йога: дхияна.
Йога на сънуването (йога нидра)
Нидра на санскрит означава сън. Друга дума за сън е гърцизмът хипноза. Така проследявайки етимологията на понятието, спокойно можем да наречем йога нидра хипно-йога или осъзнато сливане със съня.
Йога Нидра е древна практика, която извън конкретния термин, е практикувана от древни времена в повечето школи и системи за психоемоционално развитие. Представлява осъзнато навлизане в съня. Съвременното популяризиране на системата прави Свами Сатянанда. Йога нидра (осъзнато сънуване, водена медитация) се състои от оттегляне на сетивата (пратяхара) в състояние на телесна релаксация, водено въображение (дхарана) и евентуално, съзерцание (дхияна).
Ключовите думи са разширяване на съзнанието и проникване в съня. Погледнато чисто научно, йога нидра представлява осъзнато, с присъствието на активността на префронталните мозъчни зони, с будна работна памет навлизане в алфа, тета и в напредналите степени на практикуване, в делта мозъчна активност. Видяна през друга ментална призма, йога нидра е процес по ресвързване със… Себе си, с онази необятна подсъзнателна и свръхсъзнателна Човечност, която всъщност СМЕ. Тихият вътрешен зрител (Азът) навлиза в светлото небе на свръхсъзнанието, за да може да осветли и пречисти дълбините на подсъзнанието.
По-практически и делово, йога нидра може да служи като ефективно средство за разтоварване от стреса, хармонизиране, сваляне на напрежението, успокояване на вегетативната симптоматика при повишена тревожност (сърцебиене, мускулни брони, потене, замайване, напрягане и др.), понижаване нивото на адреналина, установяване на психична настройка на бодрост и оптимизъм, залагане на цели, психично препрограмиране. Йога нидра, погледната през психотерапевтичен ъгъл, е ефективен инструмент за работа с тревожни разстройства, депресия, чудесно помощно средство при преодоляването на зависимости и др.
Накратко, йога нидра е за всички желаещи да подобрят здравето, самочувствието, психичната си сила и установят вибрантен център на спокойствие, светлина и радост в ума, телата и живота си! Йога нидра прилича на хипносесия, но всъщност е нещо повече, защото тук съзнанието не се приспива, а се държи будно. Водещият терапевт само фасилитира разширяването на съзнанието ти! Майсторите в йога нидра успяват да приведат мозъка си дори в делта вълни, при които се случва дълбокият сън без сънища, а в същото време да поддържат будно съзнание и връзка едновременно с околната, както и с вътрешната реалност.
Йога нидра има три формални стъпки – дълбока мускулна релаксация, съзидателна визуализация и съзерцание. При напредналите в осъзнатото сънуване релаксацията отговаря на потъването в съня в алфа вълни, визуализацията на тета мозъчната активност на REM съня, а съзерцанието на дълбокия сън без сънища, състоянието ананда. Сливане със състоянието на светло мъдро блаженство, сат чид ананда. Йога нидра е древна тантрическа практика. При потъването в релаксация, се „посява“ семето на възнамеряването на дадена цел – санкалпа.
Практикуващият йог възнамерява дадена цел и я повтаря ясно на ум три пъти. Например „Мога да сублимирам страстите си!“, „Обичам и трансформирам страха си!“, „Имам диамантена самоувереност и спокойствие!“, „Развивам се духовно ежедневно!“, „Свободен съм от … (еди си кой навик…)!“. При дълбоката мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре в пратяхара, а съзнанието започва да функционира в по-директен досег с фините енергии, тела, с автоматичните процеси на автономната нервна система, които се осъзнават. Пулсът, сърцето и дишането се забавят естествено.
През етапа на визуализацията се индуцира състояние, наподобяващо естествения сън. Водещият ползва някои визуализации, по-общи метафори и архетипни образи или по-конкретни и свързани със справянето с даден проблем такива. Изисква се съзнанието да бъде будно през цялото време! Във фазата на съзерцанието съзнанието прониква в сферата на дълбокия сън без сънища. За обикновения малък ум това състояние е…нищо. Но за Разума отвъд малкия ум и мозък, това състояние е… всичко! То е едно сливане със …Себе си, Йога!
За реален напредък в йога нидра, както и във всяка друга дисциплина, се изисква постоянство и редовна тренировка! Йога нидра, бидейки тантрическа практика, се изпълнява със спонтанност, на игра. Но, за приятния напредък в коя да е игра, се изискват радостни усилия и вдъхновено намерение и повторяемост на изпълненията, което води до задълбочаване на преживяването. Количествените повторения водят до качествени изменения Smile . А йога нидра е интимно свързана със самото ядро на играта на живота и нейната цел!
Орлин Баев, хипнотерапевт и невро лингвистичен програмист