Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност… Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и … смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.
Макар че, има и различна мотивация. Някои отделят цялото време за учене, но се насочват към професията на университетския преподавател и/или на предприемача в психотерапевтичната област. В която и терапевтична школа да преподават и супервизират, в които и университети да преп(р)одават знанията на някой друг, но основната им работа далеч не е толкова и основно с пациенти. А титлите определено нямат много общо с лечението на души. В този случай, макар и да се водят терапевти, такива хора са предимно университетски кадри, организатори и водещи обучения в дадена терапевтична модалност на психолози и др., но реалният им капацитет за терапевтична помощ, въпреки дипломите, често е несъответен. Тук мотивацията е сигурността, финансовата обезпеченост и т.н. Аз продължавам да твърдя, че има голяма разлика между това да преподаваш психотерапия, но да я работиш от дъжд на вятър с много ограничен брой пациенти и психотерапията като основна дейност. Тъй като, за да бъде постигната висока ефективност, психотерапията изисква пълно отдаване. Защото преди да бъде професия, е призвание! С тези редове в никакъв случай не говоря за стойността на хората, избрали университетска кариера, нито пък за тези с предприемаческа мотивация в психотерапията. Само казвам, че за да бъдеш резултатен, е нужно да се занимаваш с психотерапията като основна дейност, в пряк допир с пациента, като в течение на години и години, ежедневно трупаш опит и се учиш – не само от постоянните си обучения и самоподготовка, а от самата работа и от … взаимодействието с пациентите си! Няма как такава изключително изискваща качества, опит и преживелищни познания дейност, да бъде практикувана между другото, не и с устойчиво високи и качествени резултати при поне 70-80% от случаите!
Ако човек започне работа с пациенти и мотивацията му е предимно финансова, скоро вижда, че парите нито са твърде много, нито пък е твърде успешен. Защото истинската, издържаща проверките на времето и всички трудности мотивация тук е обичта към човека, към целокупния живот в човека! Нямаш ли тази мотивация, можеш да се превърнеш в бизнесмен в тази област, в преподавател, в организатор, супервизор и т.н., но дипломите ти ще бъдат единствено хартия!
За мотивацията за практикуване на професия психотерапевт (кликни на линка).
Орлин Баев, човек