Отговор на казус от фейс група:
Казус:
“Не знам откъде да започна, затова просто ще излея всичко. Извинявам се, ако звучи хаотично.
Всичко започна преди две години с болка в крака, която тогава отдавах на натоварването от ежедневните тренировки във фитнеса. Аз съм омъжена,млада жена с прекрасно дете.
Кошмарът ми започна с тази мистериозна болка. Няколко месеца по-късно мой роднина почина от рядък вид рак. При него първият симптом беше болка в ръката, но лекарите я игнорираха цяла година и казваха,че си измисля, за да не ходи на училище.
Малко след това почина и друг мой роднина също от рак. В този период активно се грижех за него.
Между скръбта и физическата болка започнаха и моите обикаляния по лекари: ЯМР-та, отхвърляне на диагнози, кръвни изследвания, хиляди левове по специалисти. Изписваха ми антидепресанти, които отказах да пия, и чувах реплики от типа: „Вие сте млада, нищо ви няма, стресирана сте, идете на море.“
В крайна сметка,така и не се разбра причината за тази болка.
Има дни, в които не ме боли. Има и дни като днешния, в които се будя от болка.
Оттам започна всичко друго – ежедневни мисли, които изсмукват живота от мен. Мисли за болести, за смърт, за това какво ще прави детето ми без мен. Плача в банята, в колата. Постоянно съм изнервена, изплашена, не мога да мисля трезво.
Това се отразява ужасно много на живота ми.
Абсолютно осъзнавам,че загубите,които преживях,подтикват към тези саморазрушителни мисли,които ме обземат всеки ден,но вече намирам все по-малко и по-малко сили да се боря с тях.
Преди година започнах терапия. Да – тя ми помогна изключително много в други области: преминаване през скръбта,болезнени и токсични отношения в рода ми, по-осъзнато родителство, партньорство и приятелства, поставяне на здрави граници. Безкрайно благодарна съм на терапевтката си за това.
Но за жалост причината, поради която тръгнах,тази хипохондрия и тревожност
не само че не отмина, а с всеки ден се засилва.
Спортувам,разхождам се,излизам с приятели,имам хобита,ходя на терапия,прекарвам страхотно време със семейството си,моля се,слушам музика,чета книги,ям здравословно. Мисля,че няма нещо,което да не съм опитала-от медицина,до баячки,втълпяване ,че не ме боли,разсейване просто вече..не знам.
Може би е важно да спомена,че никога в миналото си,не съм била хипохондрична или тревожна. Бях точно обратното на тези две неща.
Чувствам се неспособна като жена, като майка, като съпруга. Чувствам, че нямам контрол над тялото си и над мислите си. Вече не знам какво да правя. Тази хронична болка ме побърква. Плаче ми се от безсилие.
Не знам какво точно търся или целя с този текст. Може би история на човек с подобен случай, успокоение и подкрепа.
Знам, че близките ми ми съчувстват.
Но също така знам, че не могат истински да ме разберат.”
Отговор:
И слава Богу, че не Ви разбират и са пестеливи в съжалението. Защото реалното съчувствие не жали, а обича. А в любовта съжаление няма. Безжалостна е. Защото далеч не е просто розовичко чувство от филм за домакини, а е мъдро приемане, истинно прозиране и виждане на себе си, неслучайността на пси механизмите и свързаните с тях житейски казуси. Та, радвам се, че хората наоколо не успяват да се присъединят към самосъжалението, рационализирано като съчувствие и псевдогрижа. Както казах, истиснката любов е висока топка. А това, което преживявате, е самосъжаление при себенеразбиране и себенепрозиране. А самосъжалението е инфантилно изнасяне отговорността навън в лошото нещо, друг, „хипопотамохондрия“… Пиша Ви с искрена обич. А казусът Ви е такъв, че ако подходът е твърде мек и „Yes, poor you, poor thing!”, с лекота става част не от решението, а от проблема. Предлагам да се насочим към любовта вместо това.
Има повече от един подвида хипохондрия (здравна тревожност). Характерова, натраплива, хистерична (конверзионна). А когато базата на динамиката е конверзионна/ соматоформна, както хипотезирам във вашия случай, влизаме в ядрения домейн на конверзията, а там една от етиологиите е сексуална. Връщам се на хипохондрията. Макар и да са поне три подвида, а само една да наричам експлицитно характерова, всичките в крайна сметка водят до пси основата на характера и работата по него. Което променя съдбата. Защото характерът е кондензат на съдбата ни.
Характеровата хипохондрия е свързана с възпитание, през което са дадени послания за несигурност, болест, висока тревожност. Парадоксално, нерядко такива програми се кодират през т.н. „парниково“ възпитание, с много грижа и защита. Понякога дори в ранните години пряко висене по болничните коридори, с цел задоволяване притесненията на родителя, интернализирани като свои. Но, има вариация от възможни възпитателни стилове. Тук здравната тревожност е житейски спътник отдавна, устойчива е. Както при всеки подвид, самата тя се явява защитен механизъм от дълбоката несигурност – хипохондриаза. Изместване и фиксиране вниманието в болести, за да се отклони от дълбокото характерово усещане за безпомощност, слабост, безсилие, неконтрол и в крайна сметка недоверие в живота. Защото тотална илюзия е, че здравната тервожност е страх от смъртта. Нищо такова. Това е миражната повърхностна илюзия. Дълбок страх от безсилието, безсмислието и недоверието в живота е. Базисен дефицит на любяща сигурност е, ужасът от който е защитно отвеждан във фиксацията в болести. Забележете, защитно. За да се получи някаква илюзия за контрол и уж сигурност в постоянното здравно вкопчване.
Натрапливата хипохондрия е подвид на обсесивно компулсивното състояние. И работена през типичните алгоритми за подхождане към окр, резултатите са прекрасни. И отново се стога до характеровата подложка. Тук често мазохистична, ригидна или доминиращо контролираща. А отта, до „бутване“ базисните настройки на целия живот, до бекенда зад повърхностния фронтенд на натрапливостите. И както и при програмистите, далеч не всеки психо програмист (психотерапевт) има уменията и вещината за водене пренаписването този дълбоко прикрит от самия човек код. Но, в сравнение с другите подвидове, натрапливата хипохондрия, на пръв поглед тежка, е далеч по-податлива на промяна. Скоро ще пиша и издам книга по тези теми с описани случаи, примери и цялостно вникване в практическата работа.
И да си дойдем на думата: конверзионната/ хистеричната/ соматоформната здравна тревожност/ хипохондрия. В типичния случай, в основата ѝ стои мощна „подводна“ вторична печалба от влизането в хистеричната несъзнавана имитация на болезнено състояние. Фантомен сублиминален театър и изгода от него за самия преживяващ състоянието. Често механизмът е сформиран още в ранните години през печалбата от ситуативно „скатаване“ и получаване на иначе липсващо от авторитета на значимия друг внимание. Но не винаги. Понякога механизмът се активира и в по-зряла възраст – неслучайно споменавам това именно във връзка с вашия казус. И само вметвам: преди само век хипохондрията и хистерията са били смятани за едно състояние (и със сериозна доза основателност), с лека преваленция на едното или другото по полови признаци. По времето на установяването на тези исторически пси вниквания, все още е имало тежко присъстващи в колективните обществени настройки тежки рестрикции по отношение сексуалната интимност, а преобразуването (телесно сформиращата конверзия) на болестни симптоми се е явявала отреагиращ автоматичен израз на потиснатите интимни потребности. Забележете, че ползвам думата интимни, а не просто сексуални. Тоест освен чистата и простичка, но и много важна нужда от количествено интензивна и качествена, оргазмена сексуалност, в такава етиология присъства и ядрено незадоволяваната нужда от страстно и либидинозно наситено живеене като цяло. А според случая нерядко и от сърцата споделеност. А болезненият фантомен симптом едновременно пренасочва вниманието от незадоволените потребности към „Това е нещо реално, но никой не ме разбира мен жертвата, лекарите са слаби професионалисти и „не го хващат“!“, но и сурогатно уж задоволява през интензивната конверзионна съсредоточеност/ фиксация в симптома. Един хистеричен вик, идващ от „Живее ми се, но не може! Искам, но не ми стиска! Желая да избухвам и горя оргазмено в живота си силно и смело, но не трябва! Счупват ми се всички социални норми и искам да пусна заряда си на свобода смело, но не е редно!…“. Едно дълбоко и неясно усещане, че съм като в клетката на луксозно ферари с 1000 конски сили, поставено в житейско задръстване.
Пиша достатъчно общо и индиректно, както и загатващо насочвам. Както е казал народът: „Казвам ти дъще, сещай се снахо!“.
Споменатите поне три подтипа хипохондрия с етиологично присъстващ в конверзионната база четвърти, не са рязко разграничени в етиопатогенетична дихотомия, а се преливат в континиум. Съответно подходът на терапевта Ви варира силно в рамките дори на всяка сесия, според процеса Ви и желевата посока.
Съвсем нормално е да разбирате съзнателно малко от всичко гореказано. По-голямата му част на този етап от процеса Ви, е насочена към разбиране от несъзнаваното Ви, което четейи това, вече долавя много. А разширението в съзнателното проникване и промяна: това се реализира в работата с истински силно работещ психотерапевт и здрави, реални житейски промени.
Отвъд прозиращото проследяване пси механизмите в когнитивно-афективно-соматичния Ви динамичен код, работата с наистина вещ, интегрално подхождащ и много опитен клиницист действително би помогнала. Както в насочването на помощта на такъв да си помогнете в дълбочина характерово, дидактично следвайки вектора на симптома навътре и диалектично трансформирайки характера, така и в пренасочване импулсите на психичния катексис (пси енергията) към адаптивни социално организмични посоки, реализации и либидинозни инвестиции.
В коментарите насочвам към отдел в блога в рамките на сайта ми, посветен на преживяваното от вас, както и към конкретна статия по темата.
Желая силен живот от душа, сърце, огнена жар!