Силна книга – талантлив автор.
С годините практика на психотерапия въображението ми така се е развинтило, че като чета, тотално се пренасям в сюжета и персонажите. Околната реалност изчезва, докато с всяка фибра, чувство, емоция, с цялата яркост на образа и движението, наситеността на звука, вкуса и допира, преживявам ставащото. Удивително е! Четенето е така различно от пасивното зобене с филм пред тв екрана… Сякаш усилието на мозъка по семиотична трансформация на буквените графеми в живо преживяване, вплита всяка частица от съществото и ме пренася изцяло.
12 години имах подсъзнателно вградено „табу“ – четях единствено и само психология, психотерапия, религия. Когато срещах книга от друг жанр, макар и много ценна, дори и силно да исках да я прочета, дори да копнеех по нея, инсталирана в мен програма за неотклонно следване на цел автоматично я отстраняваше от пътя, дори против волята ми. С тази книга това табу изглежда се пропука, поотслаби действието си…
Като дете четях килограми фантастика от тогава популярната „Библиотека Галактика“. По същия начин се озовавах в една различна реалност. Тялото ми седеше някъде, а съзнанието ми тотално преминаваше в разказвания свят – с часове и часове. От началото на двадесетте преминах на езотерика, после на психология и психотерапия.
Умът ми работи така, че когато си набележа цел, всяка клетка от душата и тялото ми се устремява към нея напълно, а отклоняващото бива пометено настрани (с изключение на сексуалността…). При това мога съзнателно дори да искам дадена книга, да се запиша на танци, хобита и т.н., но програмите за целепостигане в подсъзнанието ми са толкова силни, че смазват всичко, заобикалят, намират пролуки и постигат своето си. Колкото добре, толкова и ограничаващо… Чувствам, че това ми качество си остава, но доброто му познаване и свързване с него съзнателно, вече би ми позволявало разширявания, които отдавна искам. Примерно да прочета повечко от Толстой и Достоевски, Шекспир и др. класици.
А „Софийски магьосници“ – удивителна книга. Току що, за два часа погълнах стотина страници. Например, описанието на магическия поглед над вътрешната София. Ами, казвам си, аз винаги така съм я виждал: винаги земята ми е била жива, всичко преливащо се от сгъстена енергия, емоциите буквално пипними, цветовете пеещи тихо, а магията на живота навсякъде…