Какво реално ще си мислят за теб хората, когато смъртта каже, че часът е настъпил?
Харесваш ли това, което показва огледалото, когато застанеш пред него?
Малко преди края, когато смъртта е почукала на прага ти и погледнеш живота си в ретроспекция, за какво съжаляваш, че не си направил, станал, бил, живял?
Харесваш ли това, в което сам се превърна с възприятието, отношението и поведението си?
Ако сега разбереш, че имаш останали само няколко месеца живот, а вече си обикалял планетата многократно и преживявал до втръсване всички сетивни удоволствия, какво би правил?
С какво правиш живота на другите по-смислен, а планетата по-любящо място за живеене?
Можеш ли да бъдеш благодарен и да обичаш ей така, просто да извира от теб?
Колко често се реализират най-големите ти кошмари, ако сърдечно знаеш, че всичко в живота е синхронично неслучайно и мъдро водено, така че да извлечеш непреходен смисъл от опита си тук?
Ако все пак се реализират страховете ти, какво би извлякал като опит?
Познаваш ли се и знаеш ли за какво всъщност си тук?
Можеш ли смирено да се поучиш от добрата градивна критика?
Вместо да се обиждаш, би ли видял от какво в теб самия те пази обидата? Би ли го преобразувал до спокойна, удовлеворена сила?
Ако съдбата те постави в рискова ситуация, в която от теб зависи животът на друг, би ли поел риска, без да знаеш какъв ще е изходът?
Ако те няма, би ли липсвал на света и доброто в хората?
Ако ти си книга, какъв би бил сюжетът, къде би стояла, ще бъде ли четена и обогатяваща хората?
Какви съвети би дал сегашният ти на себе си от преди години?
Какво би посъветвал ти, старецът, изживял живота си силно и красиво, своето сегашно аз?
Представи си, че животът ти е филм и го гледаш. Харесва ли ти?
Ако знаеш, че ти си режисьорът на житейския си филм, какво би променил?
Как Би живял, ако се събудиш и установиш, че имаш всички нужни ти ресурси, а проблемите ти са разрешени?
Как би живял, ако знаеш, че всичко което преживяваш сега, вече ти дава всички ресурси, от които реално имаш нужда, а проблеми нямаш, а само най-подходящите за теб житейски казуси?
Когато слушаш хората, чуваш ли ги наистина?
Кое те спъва и как реално би го променил? Искаш ли истински тази промяна?
Ти си един от най-влиятелните хора в света! Какво би променил?
Какво би променил сега в живота си, знаейки че си най-влиятелният човек в своята житейска история?
Ако не се оправдаваш и не влизаш в позицията на жертва в неловка ситуация, за какво би поел отговорност и какво би променил в себе си?
Ако не се налага да работиш за пари, какво би правил?
Ако си мислиш, че не харесваш това, което правиш, можеш ли да обичаш това, което работиш, така придавайки му качество и смисъл?
Какъв беше ти, преди светът да стане теб?
Можеш ли да живееш истинския себе си?
Какво би променил, за да станеш от дървен социално сугестиран Пинокио, истински човек?
Ако поснаваш реалната си цел, какво ти пречи да се устремиш към нея?
Не е ли това, което уж пречи, част от пътя на постигането, а процесът на преодоляване, самият път?
Можеш ли да даваш, без да очакваш да получиш в замяна, като самото даване вече те изпълва с радостен смисъл?
Кой беше ти, преди да се родят майка ти и баща ти?