Благодаря за живота. Благодаря за годините, а още повече за оценените и видени мигове.
Благодаря за илюзията на смъртта и съзирането на непреходното отвъд преходното. Благодаря за виждането на празнотата на този свят, когато е лишен от есенцията на смисъла, на Бога.
Благодаря за осъзнаването, че прощавайки, ми е прощавано, че несъдейки, не съм съден.
Благодаря за разбирането на трудните за мен ситуации и хора като върховни учители и огромно богатство, неслучайно показващо слабите ми страни и водещи ме към лекуването им.
Благодаря за визията на любовта, в която има само една воля – тази на Бога. Благодаря за уроците на доброто толкова, колкото и на тези на злото – защото са дясната и лявата ръка на Бога.
Благодаря за благословията да разбирам, а не да търся разбиране, да любя, вместо да жадувам обич, да давам подкрепа, вместо да я диря – защото давайки, получавам отвътре, от Бога.
Благодаря на Бога за всичко – и за скръбта, и за радостта, еднакво! Благодаря за уникалния шанс да бъда ученик в земното училище.
Благодаря!