Псевдомъжественост
Какви са качествата и поведенията на отровната псевдомъжественост?
Болна агресия, насилие, груба доминация, сексизъм, жестокост, садизъм, безсърдечност, потискане на емоциите и емоционална неинтелигентност, краен национализъм и шовинизъм, фанатизъм, арогантност, дребнодушие и дисквалифициране различията, нарцисизъм, социопатия, характерова параноидност и ревност, грубо или манипулативно себеналагане, стремеж към крайно издържане на болка и удоволствие от причиняването болка на по-слабите, нужда от племенно-групова (банда, ганг) принадлежност, приобщена като част от примитивния нарцисизъм, търсене грубата сила на мускулите, парите, социалната власт, вместо тази на любовта, тоест любов към силата, а не силата на любовта, психопатното „Целта оправдава всякакви средства за постигането си!“, а при проявено насилие, лъжа или криминално деяние, при въпроса: „Защо го направи?“, отговорът е: „Защото мога!“, т.е. типичната за характеропатиите мотивация, отрязана от вътрешния компас на любящата нравственост, но водена единствено от нагона и механичния интелектуален, его-интерес – „Интересът клати феса!“.
Както токсичният феминизъм е жалка пародия на прекрасната женственост, така и отровната мачовщина е отвратителна гротеска на реалната здравословна мъжественост.
При мачизма се наблюдават характеропатни динамики и психични механизми от спектъра на социопатията, нарцисизма, параноидността, макиавелизма и т.н.
Нарцистично себевъздигане, принизяващ сексизъм спрямо другия пол, отричане на различията, невключвани в егоцентризма, пренебрегване житейските и човешки норми, склонност към емоционално, вербално и физическо насилие, черно-бяла разцепеност, проективна идентификация на собствения наранен ад и ужас в другостта през манипулативна или груба доминация при дехуманизираното ограбване на добрите и качества и присвояването им като свои, шизофреногенна гаслайтинг комуникация…
Здравата мъжественост няма нищо общо с такъв характеропатен мачизъм.
От псевдомъжествеността страдат всички. Жените, сексуално обективизирани и принизявани единствено до сексуални мишени, другите мъже, опитващи се да живеят през принципите на смисъла, както и самите мачо-мен. Самите те пък защо? Защото откъм емоционална интелигентност такъв си остава малко ревящо бебе, с емоция застинала в най-примитивните защитни механизми, гарантиращи нещастие на самия преживяващ ги толкова, колкото и на всеки докоснал се до такъв емоционален примитив, ръсещ бездната си от пъкъл, болка и незрялост наоколо си…
До каквито и мускули, татуировки, бойни умения, власт, пари, статус и социална сила да достигне мачо пародията, пропастта отвътре му единствено става още по-голяма.
Само позицията на любовта може да накара нарцистичната себеидеализация да се спука, да се появи смирено осъзнаване на отричания и „бърсан“ в света кошмар, който с благото приемане и прегръдка да бъде удържан и трансформиран до оцялостяване, което вече познава любящата нравственост и законите и.
Това е път…
Описвайки съдържанията и динамиките на отровния мачизъм и болния феминизъм, всъщност говоря за махалото на човешката незрялост, люшкащо се между безлюбната болка и нарцисизма в инфантилната си параноидно-шизоидна позиция (М. Клайн).
Здравословната мъжественост познава емоциите и чувствата си, емоционално интелигентна и лекситимична е, прегърнала е вътрешната си контрасексуална женственост/ душевност и именно затова външно социално и поведенчески умее да се проявява здраво мъжествено. Да бъде проява силата на духа, мъжката доблест и чест, принципност и държане на думата. Именно защото отвътре си истинският мъж има огромно сърце и всеобемаща душа, външно застава на страната на слабите, защитава рицарски и умее да проявява силната си воля, когато и където е нужно. Защото здравата мъжественост е колкото отвън проява на силен и твърд дух, толкова отвътре си е великодушна/ добродушна и обичаща. Силата на „слабостта“, силата на любовта.
Мъжественият мъж обича животинчето, слабото и беззащитно създание, детето, жената. Възхищава се на красотата им, чувства потока на живота, преминаващ през тях. Приема ги за равни.
Мачото насилва и мъчи, пренасяйки реалната си вътрешна слабост, пъкъл, импотентен ужас, емоционална глупост и безлюбно безсилие в по-слабия.
Към мъжете: нека бъдем мъже не само по пол, а през себепознанието и себетрансформацията си, по качествата на любящия смисъл!
Отровната женственост
Споделям мнението по-долу неслучайно. Като админ на фейс групата БАЕП, всеки ден намирам чакащи за одобрение много анонимни публикации. Разбира се, има на всякакви теми, но немалко са взаимоотношенчески и партньорски, от по-добрата човешка половина (от така обичаните и уважавани от мен искрено дами), със съдържание на стабилна доза агресия в тях – прикрита зад рационализации, интелектуализации, нагаждане на хипотезата избирателно, двойни стандарти и негативно филтриране информацията с дисквалифициране доброто, преувеличаване лошото, обезценяване, свръхизисквания, идеализирани розови и крайно романтични представи за връзката, изкривени очаквания за смесване на ролите…
А понякога и с откровен, неприкрит хейт. При това, подобни партньорски казуси заявяват предимно жени.
За 4г. съществуване на тази група, подобни теми, в които мъже се жалват от партньорките си, почти е нямало. Или много рядко. Поне досега. От всички подобни теми одобрявам едва няколко на ден, в които преценявам, че подателките не просто през гореспоменатите когнитивни изкривявания, психични механизми и логически сривове критикуват болно, а действително търсят здрав развой и качествени мнения, наместо въвличане и присъединяване на публиката към хапане и оплакване. Одобрявам теми, които виждам, че с развоя си ще бъдат полезни за всички.
Но, какво казвам с това?! Предимно теми от по-красивата част от човечеството, като за да пусна няколко на ден качествени, изчитам доста други такива с един според мен далеч от здравото отношение негативизъм и прекомерна критика към мъжете.
Не че няма мъже гадове, льольовци и михлюзи (каква цветуща дума, а… 🙂 ) – към такива, пълното ми неуважение.
Така се получава обаче, че едва ли не усмихнал се накриво и вече е с нарцистично личностово разстройство, гаслайтър, манипулатор, насилник и психопат…
Има реални такива както мъже, така и жени. Има насилие над жени, има и над мъже. Не е до полове и по какъвто и да е начин и форма не е допустимо. Най-отвратителната проява на примитивност е.
Но, мъжете масово си траят, когато болната агресия е насочена към тях. Защо? Защото първо, мъжете като цяло говорим по-малко и пишем по-малко. Второ, за емоции говорим и пишем още по-малко. Трето, от древността досега, мъжът е свикнал да потиска и оскъдно да изразява емоциите си. Което е изключително нездраво и разболяващо поведение, но е разпространен факт. Четвърто, все още битува социалното клише, че проявата на мъжката сила е през беземоционално самостоятелно издържане, а споделянето на емоции и търсенето на социална подкрепа се приема от несъзнаваното на мъжа за слабост и социално се порицава. Всъщност е точно обратното – осъзнаването, изразяването, споделянето, трансформирането на емоциите и въобще на психичния живот, са сила, здраве и добри стратегии на справяне (coping strategies).
Ние мъжете имаме да се учим от по-грациозната човешка половина на връзка с емоциите и чувствата си. И не, това няма да ни направи женчовци. По-мъже ставаме. Просто истински, а не мачо гротеска.
Жените в същото време говорят, пишат и покрай
действителните казуси (за които наистина е нужно не само да се говори, а да се вземат нужните мерки), заливат със стотици нагодени към „Той лош, аз света вода ненапита“ тренда, който в последните години осезаемо се превръща в масова тенденция. Покрай сухото, гори и мокрото. Говоря за емоционалната и вербална агресия към мъжете (понякога и физическа), за която малко или никак не се говори.
В следващите редове изразявам пародийна гротеска: мъжът трябва да печели много, да има…, да е добър и романтичен, но в същото време и много стабилен, с присъствие на духа мъжкар, да отделя много внимание на жената, макар че развива бизнеса си, да спре всякакви „ненужни“ неща като спорт, мъжки компании и хобита, да е приятел(ка), домашна психоаналитичка, да готви, чисти, пере след работа, да гледа децата дори още от бебета. Нищо, че милиони години не го е правил и ако го прави твърде, особено грижите за бебе, почва да отделя естроген, окситоцин, пролактин, което автоматично понижава тестостерона и допамина (има стабилни научни изследвания по темата) и едва ли не мляко да пуска и да почва да кърми, а защо не и да ражда, след като не успява неудачникът му с неудачник такъв, да работи час на ден за едни смешни 20-30 000 евро месечно, за да има време да бъде домашна душеприказчица, гувернантка, психотерапевт на жена си, чувствителен, да пише стихове, точно като в онзи филм там на яхтата, да прави уникален с*екс, ама не как да е, а след дълъг проникновен разговор на свещи, след масаж, вана и след като е сготвил като в този роман и разбира се, сам се досеща, чете мисли и знае какво жената иска, дори тя да не го знае, но всичко иска и летвата на исканията и Стефан Костадинов (мъжкият вариант на известната спортистка …) не може да прескочи…
Разбира се, че е добре да помага мъжът, да се учи на лекситимия, емоционална интелигентност, да споделя домашните задължения и грижите за децата. Просто с мярка, с любов и оценяване личността и професионалните му успехи, което за него е от централна важност. Защото ако някога сме били воини и ловци, сега еквивалентът на тези дейности е бизнесът ни. С онова емоционално вдъхновение и „вдигане“, което само жена може да му даде. А ако не може, но критикува болно, горко му…
Сега, тестостеронът в режим на емоционална кастрация (тоест при емоционално насилие, свръхкритичност и обезценяване) спадал, а семенната течност като количество и качество с пъти се влошавала, ама да се оправя той мъжът, трябва, няма как…
То на същия режим на болна еманципация (има и здрава) и жените позабравиха как да са женствени, нали сме скачени съдове, ама нейсе…
На какво се дължи това? Може би има връзка с разпада на патриархата (което не казвам, че е лошо или добро, а просто факт) и идващата от него семейна структура, при промяна на социалните роли. Едно все по-бързо разпадащо се семейство и въобще партньорство, самотни майки, родителско/ бащино отчуждаване, възпитание по женски модел (ти да видиш – майко природа, гледай и възхищавай се)…
Жената сега работи, печели. Мъжът освен да работи, вече помага и в дома, и с децата…
Жената е силно социално сугестивна, а понастоящем сякаш масовата повеля е: „Семейството вече не е нужно, можеш и без този!“. Нито държава, нито църква, обществено мнение или каквито и да е механизми на социален контрол подкрепят и стимулират сега семейството, а след хилядолетията патриархат, ответната вълна на мъжката доминация, комай е наблюдаваната с невъоръжено око, въоръжена с остър език и прерязваща емоция женска агресия…
Дали жените печелят от това?
От здравата еманципация, да. От болната си емоционална, вербална и социална агресия, не. Защото самотата не се лекува със смяна на партньори и бизнес кариера по мъжки, а с умението за сърцато взаимно обичане, което е много далеч от описваното тук. Масово наблюдавам самотни жени на 35-40 и повече. Не просто сами физически, а самотни. Защото споменаваната тук женска свръхкритичност води до смяна на партньорите, което след определена бройка и възраст е не особено привлекателно…
На 51 съм и тоооолкова самотни и жадни за любов жени като в последните години не съм виждал и извадката им расте прогресивно…
Имам много за казване по темата…
…
По-долу е мнението, което ме провокира спонтанно да споделя част от наблюденията си:
„Привет! С риск да бъда разкъсана и оплюта тук, искам да задам един въпрос! Абе,скъпи жени, не НИ ли писна непрекъснато да се оплакваме от мъжете? Ама сериозно! Дори аз,като жена, която е свикнала да се справя сама с толкова мъжки задачи, да мъкне,влачи,организира,да отговаря, като жена, която ненавижда п&тьовци и слабаци вече се отвратих от този хейт срещу мъжете в днешно време! Това премина всякакви граници! Наясно съм колко австралопитеци и аборигени има по тия географски ширини и дължини, наясно съм с насилието и то към мои близки,наясно съм с многото бъгове на БГ мъжа, но в крайна сметка има толкова свестни,нормални и готини мъже, честно ли е да се мрънка непрекъснато за нещо и срещу някого с такава злоба и жлъч? Какво се очаква да се промени? Принцове няма,ние не сме принцеси също! Едно е да искаме уважение и отношение,друго е да се търси с лупа всяка слабост и да се чука канчето. И аз да съм мъж и аз ще се отвратя от това отношение и ще бягам от взаимоотношения като дявол от тамян! Хайде по-уважително и бодро към тия хора с добро отношение,за да извадим от тях най-доброто на което са способни и да получим и ние това,което искаме! Взаимност!“
Michelle Ritzy
…
п.п.: Пиша горното с най-добри чувства и обич, като просто изразявам обективните си наблюдения. Важно е да подчертая, че говорейки отвъд полове, болната агресия и насилие са най-грозното проявление на човечеството ни. Затова, завършвам с едно голямо ДА на ЛЮБОВТА!
Токсичен феминизъм
„Колцина се подхлъзнахте по „новия“ феминизъм*?
Вадим плакати на английски. Искаме равенство.
Само че в случая не става въпрос за равенство между половете, а пред закона. (Текстът на авторката е провокиран от конкретен случай на насилие, получил обществен отзвук, бел.ред.)
Да не се подхлъзнем в ролята на жертвата-насилник?! Щатите си патят от токсичния феминизъм, който болно угоиха. Хайде да не си го внасяме!
Нека не позволяваме да ставаме част от проблема. Да не позволяваме да ни използват!“
Kristina Serbezova, психолог-психотерапевт
…
Малко разсъждения за болната и разболяващата света еманципация от мен:
* Токсичен феминизъм/ болна еманципация
Токсичният нездрав феминизъм арогантно въздига жената в нарцистична позиция, докато болно-агресивно обезценява и емоционално кастрира мъжа, дисквалифицира всичките му добри качества, мъжествеността и мъжкото въобще, приписвайки ги болно еманципирано на себе си.
Болна еманципация, в която жената губи женското и от която самата тя страда.
Уродлив мъжкарански, озъбено свръхкритичен феминизъм, който разбива семейството, отрича здравата мъжественост също толкова, колкото и здравата женственост.
Маргинализира мъжествеността, възпитава и момчетата по женски модел, унищожава магнита на живота до блудкав унисекс, от което тръгват всякакви изкривявания, винаги имали мястото си в периферията, но сега болно поставяни в центъра. Такава болна еманципация.
Има здрава! В нея мъжът и жената са равни и равноправни, но и различни. Равноправие в различието и различие в равноправието. Здрава еманципация, която води до здраво партньорство, оттам здраво общество, деца възпитавани в ценностите на естествения порядък на живота. Оттам и социум със смисъл в душите, минимална престъпност и насилие, а на мястото на болния егоизъм, отцепения краен индивидуализъм, психопатията и алчността – човещина, свързана принадлежност, взаимопомощ и в крайна сметка, хора с любов и живи сърца!
…
Говорейки за мъжки и женски магнити, възниква въпросът за андрогинността, описвана в параметрите на един еволюционно и духовно по-развит човек. Не е унисекс размазаност!
Мъжът си е мъжествен мъж, жената си е женствена жена. Просто са прегърнати вътрешните контраполярности, анима и анимус – път, който минава през интегрирането на сянката, на несъзнаваните травми и хармонизирането на характера. Анимус и анима в основата си започват от родителските бащин и майчин образи, за да стигнат до …Бога. За мъжа Бог е жена, докато за жената е мъж. Отвъд архетипната символика, cutting the long story short, андрогинността е оцялостено живеене от позицията на смисъла, на живота от душа и дух. В основата на процеса обаче мъжът си остава мъжествен, а жената женствена. Така работи динамото на живота. А при здрави индивиди, имаме здрав социум!
На какво се дължи очевадно експлоадиращият понастоящем болен феминизъм? От една страна, на нормално „залюшкване на половото махало“ в другата посока, след дълги хилядолетия съществувал патриархат с доминантна мъжественост. Но не само. От древни времена досега „разделяй и владей“ е основна стратегия за всяване на социален смут, разруха и даване желани решения от въдворяващите хаоса. Разделението може да е расово, етническо, полово, междудържавно, между обществени строеве, идейно – базова част от механизмите за социално обуславяне е. Само загатвам – за имащият уши да чуе, е достатъчно!
Добрият, лошият и цялостният партньор
Това е масов казус и при двата пола. За връзка с доброто момче/ момиче, а за страст с лошото момче/ к*чка… За семейство и дългосрочно съжителство с бета мъжа или по-скучната, семеен тип жена, а за авантюри алфата.. Наистина масов казус и противоречие е.
С тези, с които може да се гради семейство, страстта не върви. А тези, с които сексът е помитащ, не стават за семейство, непостоянни са, изневеряват, неспособни са да поддържат по-скучноватия семеен ритъм.
Защо така? Защо е наистина масов факт? Замислям се и виждам, че дори не опира само до опознаването и прегръдката на страховете, на сянката. И това е в основата на пътя, но тук е само старт. Може човек да познава страховете си, да е относително стабилен и въпросното разминаване отново да се случва в живота му. Защото отразява нещо по-мащабно, по-проникновено от вътрешния му живот – връзката му с анимуса/ анимата, с духа/ душата му.
На по-ниско ниво тези контрасексуални комплекси (както ги нарича Юнг) в нас се проявяват именно като „лошото момче/ к*рвата“ – такива ни привличат и търсим и отвън. На едно междинно ниво амимусът/ анимата представлява семейният мъж/ жена – ако сме устойчиво на това ниво, попадаме на по-стабилни и зрели хора, с които може да се гради устойчиво партньорство. При това никак не е задължително да са „добри момчета/ момичета“, а просто да са надраснали в самите себе си първичността си. Което не я изключва, а включва и надхвърля. Доброто момче/ момиче е гротеска – няма общо с такова порастване.
На още по-високо ниво, връзката с анимуса/ анимата преминава в комуникацията ни отвътре с качествата на една самоактуализираща се личност, предприемачески управляваща живота си, самостоятелно вземаща решенията и определяща посоките си социални, но и вътрешни. Това надрастване малко по малко преминава в едно сливане със Себе си като душа/ дух, в прехвърляне самосъзнателността в цялостната си личност.
На всяко от тези нива на вътрешно израстване на връзката ни със собствения анимус/ анима, привличаме съответните партньори отвън.
Ако имаме фиксация в образа на лошото момче/ момиче, но и опити за качване на нивото до един малко по-стабилен, семеен тип образ и неустойчива и постоянна осцилация между двете, тогава синхронично същото дава животът и отвън.
Когато връзката със самия себе си отвътре порасне, външният живот отразява това и ни свързва със съответните партньори. Както казах, това не е изключване на по-ниските нива (като при пародията добро момче/ момиче), а включването и надрастването им. Тоест, ако самите ние сме пораснали до по-стабилни, себереализиращи се, автономни и единни със Себе си (със Селфа, с Бога), подобни и привличаме.
Донякъде свързването ни с такъв едновременно силен и качествен партньор, е резултат от работата ни по себе си. Донякъде си е и съдба.
Познавам много двойки, които живеят от много години заедно, изключително себереализиращи индивиди са, лоялни са си и сексуалността помежду им продължава да гори и да е удовлетворителна. Както споменах, попадането на такъв човек е донякъде резултат от себепознанието и собствената работа по себе си (в този и не само живот), а донякъде е съдба.
Съдба обаче означава нещо, което сами сме си постлали, за да ходим сега по него – тоест отново е въпрос на себереализация, на лични усилия.
…
Като заключение: има здрава мъжественост и здрава женственост. Противопоставянето между половете е характерно за изключително ниско ниво на съзнателност – индивидуална или групова. Двата пола са като двете крила на птицата на живота (Гаруда, АУМ). За да има качествен житейски полет на лично и обществено равнище, е нужно междуполово сътрудничество, равенство в различието и единство.
Орлин Баев