Нещо, което много масово се котира, твърде рядко е истински стойностно, а по-скоро резонира с нивото на масите, което не е високо. Малцина четат теория на относителността преди лягане, а Йогачара или Оробиндо между другото… Такива са наблюденията ми.
Същото се отнася и до свръхпопулярните обучения, тренинги, семинари. Количественото натрупване води до диалектично качество, но както се оказва, то се споделя от далеч по-слабо афиширащи и рекламиращи се обучаващи и обучавани. Един вид, огромната посещаемост при слабо качество и оптималната такава, при високо качество се оказва, че са нормална част от винаги съществувал обществен факт.
И все пак, с „твърде рядко…“, си оставям прозорче … Защото, както Учителят казва, истината кореспондира със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща…
Изумявал съм се как в социалните мрежи, уникални публикации намират твърде тясна публика, а буквално банални, блудкави, наивно розови, огромна. Или как изключително стойностни книги, филми и въобще послания, предадени по какъвто и да е начин, стигат до сравнително малко хора, докато поппулярните сред широките народни маси (което е смисълът на поп фолк словосъчетанието), всъщност са често елементарни, повърхностни, частични, окастрени откъм цялост, но затова пък широко продаваеми. Не е за всеки целостта – има висоти в нея – а там е трудно и самотно. Има и дълбини от ад, прегръщането на които носят огромен потенциал – но, това боли.
Кое продава? „Ами, отдавна знаем на теория, че „Земята е плоска“, е погрешно твърдение. Умовете на масите обаче несъзнавано живеят в същата плоска равнинност, както отпреди Джордано Бруно…
Та, оказва се, че автоматичното свързване между бестселър, популярност и качество, най-често е илюзорна корелация…