Поведенчески експерименти

Поведенчески експеримент в центъра на София

Поведенчески експерименти, целящи предизвикване на страха от авторитети, от „какво ще кажат хората“, провокиращи мазохистичното себепотъпкващо поведение на замълчаване и „преглъщане“, страховете от унижение, изоставяне и отхвърляне и преобразуването им. Тази поведенческа работа се подпомага от работата с вътрешния диалог и ежедневната автохипноза/ медитация. Дизайните, изпълнението на експериментите и менталната преработка на емоционалните реакции преди и след тях, се супервизират от опитен психотерапевт. Изпълняват се по подходящ начин, в социални пространства, където вероятността да бъдем разпознати не е голяма. Ако все пак се случи, е добре да имаме подходящо обяснение като: „Записах се на курс по актьорско майсторство в натфиз и за домашна работа и претръпване на сценичната треска ни препоръчаха да играем роли в реална среда!…“.

Долните примери са дадени първоначално в рубриката „психотерапия онлайн“ в сайта https://beinsadouno.com , като отговор на жена, преживяваща социофобия.

Важно: поведенческите експерименти се правят задължително под ръководството на вещ психотерапевт, с помощта на когото се проектират съответни на преодоляваната проблематика, базисни вярвания в характеровата ви динамика дизайни, както и се реструктурират автоматизираните мисли и когнитивни схеми/ програми/ интроекти, породени от очакването за изпълнението на експериментите и от самото им случване, преди и след тях.

Някои примерни поведенчески експерименти, целящи експлицирането и преодоляването на социалната тревожност (може да са стотици):

  • Вървите с телефона по оживена улица или пък сте в оживено място (автобус, мол и т.н.) и на много висок глас, почти викайки и кикотейки се силно, говорите, все едно водите разговор с приятелка за интимния живот на някоя/ го или на друга поп фолк (простовата) тема…  
  • Ходите по оживена улица на голям град, като влизате в ролята на човек, преминал инсулт, със скована едната страна на тялото, с увиснала една ръка и влачене на крака, с изкривена лицева мимика. Важното е да знаете, че този или друг поведенчески експеримент правите не за да се подигравате на някого, а с искрено смирената цел да приемете с обич страховете си, което ги стапя.
  • Ходите по оживена улица със странна походка – вариации и степен на странност има много.
  • На улицата сте, с омачкани дрехи и разрошена коса, с бутилка от твърд алкохол, в която сте наляла вода. Ходите като пияна, със съответния поглед, език на тялото, хълцане, мрънкане под носа и поведение, като от време на време отпивате от бутилката…
  • Обличате много стари, замацани, скъсани, дрипави и мръсни, желателно и „ухаещи“ дрехи – с тях пътувате в автобуса, ходите по улицата. Косата е съответна – рошава, мазна и сплъстена (малко олио върши работа). Лицето си можете да намажете леко с въглен, за да дава вид на мръсно… Езикът на тялото: или тревожно нервен, с резки странни движения и лудо блуждаещ поглед, или депресивно потиснат, с празен поглед… 
  • С горните дрехи, вървите по улицата и тихичко си говорите сама… 
  • В голям хранителен магазин – след като сте напълнила голяма количка с продукти, на касата се оказва, че сте си забравила парите. Зад вас чака голяма опашка (тоест, правите го в пик час). Просто оставяте количката и си тръгвате, понасяйки релаксирано дишайки погледите и подмятанията на персонала и хората (а най-често няма такива, освен в страховете ви, викащи в главата ви, че не покривате изискванията на важния авторитет на Мими продавачката :), върху която негативно пренасяте образа на някой от възпитателите от ранните си години)… 
  • В магазина или в мола – сякаш ви става лошо, хващате се показно и с високи въздишки за нещо и се свличате на земята, като играете почти загуба на съзнание. След като за минутка се подвижите леко и хаотично, имитирайки вегетативни, неволеви движения или пък почти не мърдате застинала, ставате поглаждайки лицето си, благодарите на хората, дошли да ви заливат с вода и да се обаждат на 112, отказвате обаждането, като казвате, че вече сте добре и че просто ви е паднало кръвното, ставате и си тръгвате… 
  • В малък квартален магазин (където не ви познават, разбира се), влизате и си поръчвате нещо дребно, като: фъфлите много силно; заеквате силно, със съответните лицеви тикове и мигане; гледате като идиот, с празен поглед и зяпнала уста и така застивате пред продавачката – като ви попита какво искате, продължавайки да гледате празно, с отпуснато лице, поръчвате почти неразбираемо нещо дребно (вафла, кафе, чай…), вземате нещото и с походка на идиот си тръгвате. На следващия ден, при същата продавачка, повтаряте, на по-следващия също и т.н. В даден магазин правите едно от тези поведения, в другия друго, като повтаряте действието почти ежедневно. 
  • На касата в голям магазин/ на гишето в държавно учреждение/ в ресторанта и т.н., правите лют скандал на продавачката/ служителката/ сервитьора за нещо дребно, за което сте се „хванала“. В магазина може да е изтеклия срок на годност на дадена стока, липсата на насочващи и информиращи ви продавачи, вулгарните разговори на продавачите, които стоят на групички и си говорят, вместо да ви помагат да пазарите… В държавното учреждение, за качеството на услугата или на обслужването, за тромавостта на системата, за заяждането и незаинтересованото препращане от гише на гише и т.н. Пред сервитьора – можете специално да си носите косъм или мъртва муха(не от вашата коса), които да сложите в супата или салатата… Важно: не правим тези опити, за да вгорчаваме живота на народа наоколо ни, а за да се осмелим да преобразуваме автоагресията в насочено навън себезаявяване. В известна степен с тези опити го пресилваме, за да може махалото на самоуважението ни не след дълго да намери златната си среда! 
  • В социална среда, слушате на телефона си (на слушалки) силно музика. Ако някой все пак ви направи забележка, намалете звука… Най-често обаче българската психика не го прави. Не го правите, за да тормозите народа наоколо си, а за да предизвикате страха си от „какво ще кажат хората“, от негативна оценка и отхвърляне.
  • На улицата, облечена в нормални, но не кой знае какви дрехи, когато видите служителки от „Чистота“, влезте в енергията/ ролята на отчаяна и потисната, отидете при служителките от „Чистота“ и давайки вид на съвсем искрена, ги попитайте какво трябва да направите, за да започнете работа на такава длъжност. Важно: не влагаме в това каквито и да е елементи на пренебрежение, а работим по страха си от провал, социална слабост, отхвърляне, „не ставам“, унижение и излагане.
  • В ресторанта – на висок глас се провиквате, за да извикате сервитьорката.
  • В ресторанта (в по-добър такъв) – изисквате съчетаване на ястия, декорация, гарнитура или начин на приготвяне, които не присъстват в менюто, но са изпълними. Ако сервитьора откаже, викате управителя. 
  • В ресторанта – след като се нахраните, поръчвате на сервитьора да покани готвача, приготвял ястията на масата ви, за да му благодарите лично. Правите го, с поглед в очите на готвача,  с усмивка и добри думи на благодарност, но през призмата на достойна самоувереност!
  • В ресторанта, когато яденето наистина е студено или сухо или недопечено или препечено, ако приборите са мръсни или чашата ви мирише поради нескопосано миене, правите забележка: връщате яденето, искате нови прибори/ чаша… 
  • Влизате в магазин за чанти/ часовници, кожени палта и сякаш сте паднала от Марс, сядате някъде и питате – какви пици сервирате тук? Когато любезно ви отговорят, че това не е пицария, спокойно ставате и си излизате.
  • В магазин за чанти, палта, обувки (не от най-евтините) и пр., в продължение на поне половин час „въртите“ продавачите около себе си – карате ги да ви подадат ето това палто отгоре, да ви обяснят за кожата и производството му, питате за мнение и т.н. Като приключите, благодарите и си тръгвате без да си купите нищо. 
  • На улицата (лятото) – лягате на някоя пейка по гръб и зяпате облаците за известно време.
  • Ходите боса по улицата (лятото, при топло време, разбира се).
  • С гореописаните прокъсани и мръсни дрехи, сядате на оживено място и: се люшкате напред назад като ментално предизвикана; сядате и протягате напред ръка с отчаян поглед, за да ви хвърлят стотинки;  Заставате до кофа за боклук, навеждате се над нея и имитирате ровене и търсене на храна и др.; 
  • Добре облечена, в голям град, където не ви познават, спирате хора и ги питате културно, с език на тялото, физиономия и глас, предизвикващи съчувствие: „Извинете, от Нова Загора съм, но така се случи, че един лев не ми достига, за да си купя билет за автобуса. Бихте ли ми услужили, моля ви?!“ – Важно: този и горните опити правим не за да се тренираме за просяци или да се подиграваме на някого, а за да предизвикаме и преработим до смела самоуверена самостойност страховете си от провал, от хорското мнение, от отхвърляне и неудача, от слабост и безпомощност… 
  • В социалните мрежи (фейсбук, туитър, в контакте и т.н.) умишлено пишете с правописни грешки; давате неадекватни и глупави отговори и коментари (моля, ако го правите на стената ми, кажете ми в л.с.  🙂 ). Слагате си профилна снимка и си правите цяла фотосесия, в която изглеждате не особено добре – снимана под неподходящ ъгъл, светлина и пр. Държите ги известно време и след това ги махате… 
  • С камерата на компютъра или с друга камера (може и на телефона), се снимайте как говорите по дадени теми. Сложете записите в интернет – гледайте се, слушайте се. Така първо, свиквате със собственото си присъствие, глас, визия. Второ, получавате обратна връзка за тях и съответно можете да ги коригирате за в бъдеще. Трето, излагате се в публичното пространство (не непременно в негативен смисъл, а по-скоро в позитивен, себезаявяващо) и така се учите да присъствате смело в този социален свят. Четвърто, учите се на вербална проява на мотивираното си социално присъствие и висока себеоценка.

Тези психосоциални и поведенчески експерименти могат да бъдат много и най-различни. Горните са само примерни. С психотерапевта си правите конкретизирани за вас дизайни на такива. Степенувате опитите по степен на интензивност на въздействие върху ви и започвате да ги изпълнявате от тези, които ви провокират най-слабо, като постепенно преминавате към по-силните за вас. Правите ги повторяемо и редовно, в социална среда, където не ви познават, най-добре в голям град. Ако някой все пак ви разпознае, е добре да имате готови реплики, например че сте се записала в курс по актьорско майсторство и това, което правите, ви е домашна работа, което не е далеч от истината, тъй като животът може да бъде видян като сцена… Или съставете собствена убедителна версия.  Както писах и по-горе, правим тези опити не за да се подиграваме някому, нито за да се учим да бъдем идиоти и пияници и т.н., а за да екстраполираме страховете си интенционално, за да можем така съзнателно да ги преработим. Голяма част от тази преработка (систематична десензитизация, обезстрашаване, претръпване) се случва в самото изпълнение на експериментите, при подходящата, вече инсталирана във вас в психотерапията ви настройка на смело приемане и все по-решително себезаявяване. Помощните ментални техники представям в други статии. 

Вкратце – за да успяваш, е нужно да приемеш провала. За да печелиш, е необходимо дълбоко да прегърнеш загубата. Така работят законите на този бинарен свят. Ако не приемаме провала и загубата, успехите ни също ще бъдат мижави или никакви. Както казват мъдрите, доколкото можеш да танцуваш със страха си от смъртта, дотолкова можеш да играеш играта на живота смело и силно! 

Горните или конкретизираните за вас експерименти е най-добре в началото да се правят с помощта на терапевта ви (поне при някои от тях), за да можете скоро и сама да бъдете вълшебницата, която умее да поглежда страховете си право в очите, както може да прегърне и успеха си, защото знае, че го заслужава!

Вашият коментар