Парадоксално намерение*
Ключов алгоритъм:
1) С отношение на смирена мъдрост, прочети: „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!… Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!… Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!…“ част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет.
2) Като оставиш посланието на молитвата да отпуска тялото ти в смирено доверие в мъдростта на съдбата и живота ти, спокойно разреши на ума да потъне в медитативното състояние на потенциала ти.
3) Виж ситуациите, в които преживяваш ирационални, невротични страхове. Сега, вместо да „извръщаш глава“, се виж в центъра на случването им. Преувеличи, смело отпусни въображението си, като си позволиш добронамерено, от позицията на смиреното учене на духа си, да се шегуваш със социалната си личност. Стигни до пародия, докато с цялото си същество осъзнаеш абсурдността на страховете си. Така застанал в центъра им, доверил се на безкрая си от потенциал, те се спукват като сапунен мехур, какъвто винаги са били. Ражда се смирено любомъдрие, доверие в Бога и смисъла на всяка неслучайност в живота ти. Почувствай, че само когато егото ти е така смирено, живееш истински и заявяваш Себе си, Духа си!
4) Преживявайки през телесното си спокойствие емоционалната наситеност на смиреното себезаявяване, излъчи го напред в живота си като особена светлина – виделината на радостното приемане на трудностите като съюзници на силата ти. Хармоничната сила на духа ти!
* Обяснение на техниката на наводняване с прерамкиране от хумор и смирение: запазвайки чувството си за страничен наблюдател, погледни директно „в очите“ страхуваните ситуации и влез в центъра им. Нека, макар и вътре във филма на страховете ти, остане едно вътрешно спокойно ядро от светла и любяща тишина, ти самия, който можеш всичко – радостен омнипотентен творец на живота си! Сякаш, макар и вътре в този филм, си отстранен от него в това ядро – подобно на спокойствието в окото на урагана. Наводни ставащото – умишлено пожелай още и още от случващото се, запазвайки смирената, любяща смелост на наблюдение в самото ядро на менталния си филм. Раздуй страховете си до абсурд, до мега пародия, позволи си да умираш и се раждаш, да си мъртъв и жив, да се видиш като отхвърлен и изоставен, сам и провален и още и до ултра абсурд. Запазвайки позитивната си нагласа на доверие в мъдростта на живота, развихри въображението си. А сега постави емоционална рамка на възприятие на този вътрешен филм от смирено приемане, обич и благодарност на Бога, Живота и Вселената. Кажи си: „Да бъде твоята воля, Господи за моя живот!“. Смири се, приеми, допусни, премахни всяка следа от битка и отричане! Усети как парадоксалното намерение на позитивния хумор и абсурд в наводняването просто стапя сраха и рамката на възприяте от смирение го превръща в смелост. Адреналинът тласка синтеза на допамина, вместо на кортизола!