Вяра без любяща мъдрост, е черна дупка.
Само любовта унищожава кармата.
В ученика гневът е овладян чрез самообладание.
Никой не може да унищожо злото. Създадено е от Бога с велика тайна мисия.
В истинската любов Бог дарява на човека нещо от себе си.
Покоят на Бога е истинското лечение.
През истинската любов тече Бог.
Истинската любов носи мъдрост, разрушаваща илюзията на света.
В дълбокия смисъл, жената е любовта на Бога.
Смисълът се разкрива само на тези, които имат свещено отношение към нещата.
Без истинска любов нямаш път навътре – плитък си.
Любовта изпълва тишината. Бхакти изпълва Джнана.
Любовта към Бога е над всякаква практика. Не е важна толкова практиката, а дали я правиш с любов към Бога.
Душата се равнява на сто милиона слънца. Яджнавалкия
Каквото и да кажем за любовта, е неопределима от позицията на ума.
Осъзнатият човек е дух, а не ум.
Самадхи не е постижение. То е просто твоята скрита същност. Това си реалният ти. Няма нищо за постигане, а само за разкритие.
За мъдреца не е важно какво вижда, а как го възприема и осмисля.
Истината те иска винаги цялостен.
Традициите днес закономерно се разбиват. Време е за интегралност и цялостност.
Бъди истинен, не и религиозен.
Искаш ли да бъдеш господар на хората, губиш свободата си с Бога.
Самадхи е пряко преживяване на Себе си като част от Бога.
Учителят е по-дълбок от учението си.
Днес има нужда от интегация на ученията, от единство в Бога.
Посветеният не иска да бъде господар на хората, а на себе си и слуга на Бога.
Реалност без Бог, е илюзия.
Истинското знание е написано дълбоко в теб, а не в свещените книги.
Бъбривият от много говорене изпуска истината.
Осъзнатият вижда единството между всички учения и религии.
В момента, в който Бог се оттегли от теб, оставаш празна сянка.
Ако някой каже „Моето учение е единствено истинското и правото!“, вече е загубил връзката с Бога и реалността.
В миналото е имало място за отделени традиции, учения и учители. Днес не. Старите традиции се разбиват, за да се слеят в интегрално единство.
Логиката, разумът, знанията са на мястото си, докато в тях има Бог/ любов. Няма ли, празна работа са.
Не можеш да знаеш за истината. Можеш само да я познаваш.
Истинското знание е записано дълбоко в теб, а не в свещените книги.
Не се хващай за външните посредствености на учението на Учителя – паневритмия и т.н. Това е трагедията на старите системи. Хвани се за духа на Учителя.
Изгори в Бога, за да оцелееш. Само който изчезне (който се смълчи смирено), познава истината – отстъпил е място на Бога в себе си.
Елеазар Хараш