ОКР или РОК

Бих искал да споделя с теб какво се случва на хората с дългогодишни тревожни разстройства, които са се справили: Предават се! Предаване, в смисъл прекратяване на борбата, смирено отстъпление пред мъдростта на живота, възраждане на доверието в него, вдъхновено справяне с ежедневните предизвикателства. Предаване, предшестващо приемането, което от своя страна представлява своеобразен завършек на борбата, продължила толкова години и което приемане е тотално и всепроникващо, а не просто изтормозено „да“ в измамен опит да се постигне вътрешното помиряване. Да кажеш „Писна ми“ и да се предадеш е крачка, която не е за подценяване. Но до тази решителна крачка трябва да е изминат път – твоят път. И тук приемането също има място – да приемеш, че това е твоят път.

Можеш да го направиш по два начина: първият е онзи духовен път, чийто естествен завършек е приемането. Вторият, който може би е по-достъпен е игривият – просто обяви на това ОКР, че ти е писнало от него. Направи му мелодраматична сценка, заяви му бодро, че ти имаш вече друг любим и това е РОК. Пусни една приятна хард рок песен и окр само ще си тръгне. Колкото по-забавно го направиш, толкова по-забавно ще ти бъде. А ако ти е забавно, ще ти е и по-леко. И не само – няма да има никакво значение дали рок-а ще прокуди окр-а. Нали ще си се забавлявала?

Георги Балджиев, психолог – психотерапевт

Вашият коментар