Око, отражение, възприятие, умствена рефлексия… Човек. А какво е човекът без същността си, без любящия смисъл, човещината на естествената мъдрост да помогнеш, да подадеш ръка, да си съпричастен. Без това няма човек, има примат – има биология, изтърбушена от ядката си външна черупка.
Да съчувстваш, да си Човек осъзнаващ.относителността си, докато свободно течеш през относителната другост..Отвън сме различни, но зад това… Не само хората – горите, животните, планетата, звездите – същият разумен поток на Живота тече през нас. Едно сме.
Наблюдавайки как унищожаваме горите, как избиваме видовете, чак ме е срам от вида ми… Може да е различно – много различно. Човешко, сърцато, братско….Знам, че ще бъде!