Текстът по-долу е мой отговор на млад господин с обсесивни мисли на тема самоубийство (противоположни по смислово вложение и мотивационно съдържание на актуалните суицидни идеации и намерения) от рубрика „психотерапия онлайн„, форум beinsadouno.com , от тази тема.
…Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е.
Същият механизъм работи и сега в нас хората – но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите.
Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: „Самоубийство!“. Така работи умът при всеки нормален човек – когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора – защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: „Сега ще умра!“. Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: „Скачам под влакчето!“. Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: „Падам!’. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее.
По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. – само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: „Ще го захапе и удуши някое голямо куче!“, „Ще го сгази кола!“, „Изгубва се и умира!“ и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли.
Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот.
Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че „…и космите са ви преброени“ и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в…себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа.
Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш – за малко може и „да хване декиш“. Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй „ами ако“, „ами дали“, „ако тогава“, „не съм сигурен, че“, „трябва да контролирам“, „не знам, а трябва да знам“, „несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха – ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно“, „не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!“… Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност.
Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така „се успокоява“, тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите.
Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка – защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината – без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие…
Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса!