Надали мисловен, клюко поток

Наблюдавам следното – слагам в социална мрежа нещо, което се коментира доста. А доста се коментират ежедневни, почти или баш клюки неща. Защото под статии, които съм писал сума ти време и които са действително ценни или под мисли на Учителя и т.н. – нищичко. Та, когато сложа нещо злободневничко, отначало се започва с коментари резониращи и съгласяващи се.

После постепенно неутрални, но качествено свързани с основния смислов извор – тези са всъщност ценните. Ако продължи чатенето, дискусията се отдалечава от постнатото съвсем и започват отвлечени мнения, свързани толкова с първоначално вложеното разбиране, колкото и „както дяволът чете и разбира евангелието…“ .

Тогава се появяват все по-критикуващи и противоположни мнения, но най-често основаващи се на разбирания, нямащи нищо общо с ясно и обосновано изразеното от автора на първоначалния текст. То хубаво, ако са просто мнения, но на фона на описваната вече отдалечена несвързаност, това са по-скоро лични бърсаници на собствени нещица, не и нещо наистина отнасящо се към първоначално казаното. Понякога дори е правен опит за обличане на тези изтривания в пси интелектуализъм…

Накрая потокът на фолк (не)мисленето дотолкова се отдалечава от реалните факти и картина, че започват да се появяват мнения, в които присъства ad hominem (вид когнитивен байъс – срещу човека) спрямо автора, или популярно казано, вземането му за дъвка… 

Та, благодаря – радвам се, че имам достатъчно сладост, за да съм дъвкан на някой в устата. А и по-добре на хората в устата, а не в краката. Така поне знаеш, че си видим, а и светлината неизбежно хвърля сянка в мира сего. 🙂 Ади бай!

О.

Вашият коментар