Забележка (Disclaimer): В този кратък текст засягам ядрения симптомопораждащ механизъм на обсесивно компулсивното разстройство, основавайки заключенията си от една страна върху еволюционната парадигма, а от друга, върху собствения си психотерапевтичен опит. Статията има пряко отношение към интрузивните мисли за остри предмети, насилие над близки и натрапчиви „самоубийствени“ мисли при ОКР. Тоест, засяга разглежданата невротична обсесивно компулсивна психодинамика, но изключва психопатната и психотична такива, при които етиопатогенезата, клиничната картина, когнитивните, афективни, поведенчески и социални факти са качествено различни. В статията включвам когнитивно реструктуриране във вид на молитва. За ролята на молитвата в психотерапевтичния процес, моля виж линка в края на статията.
Обсесивно компулсивното разстройство (ОКР) се характеризира с интрузивно проникващи и завладяващи съзнанието обсесивни мисли и компулсивни ментални и/или поведенчески ритуали. В практиката си на психотерапия, след наблюдението си върху стотици случаи на окр установих, че най-вероятната подлежаща го психоемоционална база е динамиката на ригидния характер. Той се характеризира със защитен свръхконтрол, болезнено ментално предъвкване и колебание, критика и автокритика, емоционално самопотискане и скованост, фиксиране във вторичните ментални способности като ред, чистота, точност, педантичност, но отдалеченост от сърдечните първични потребности и качества на любовта, интуитивността, доверието и спонтанността. Ригидност, защитаваща от плаваща тревожност, съдържаща страхове от провал, нараняване, лъжа и предателство, недоверие в себе си, света и другите. Опитът ми показа, че ригидният характер е невротична база освен за обсесивно компулсивното р-во и за здравната и генерализирана тревожност, както и за вегетативно – соматоформната дистония, някои хранителни разстройства и др.
Нашето несъзнавано има естественото свойство да ражда картини и мисли на опасни и нежелани от нас събития и факти, които евентуално биха могли да се случат с любовните ни обекти. Такива обекти могат да бъдат децата ни, любимите ни съпруг/съпруга, родители, близки обичани приятели, ние самите, Бог, домашните ни любимци и т.н. Това е негова нормална еволюционно обусловена функция, развита през милионите години развитие на вида ни. Древна, мощна и добра защитна функция! Функция, която цели осигуряване на оцеляване и протекция на обичаните от нас обекти: роднини, приятели, ценени от нас хора, на нас самите. Тя се проявява при всички хора, без изключение. Повечето хора просто автоматично я приемат. Някои обаче, тези с особено твърди морални правила, норми за трябва и не трябва, за добро и лошо, започват да се опитват да цензурират, да неприемат, да пробват да спрат и отхвърлят естествения защитен механизъм на ума си. Започват да се борят и отричат една огромна и много силна, добра и нужна част от себе си, неразбирайки се и противопоставяйки се на сянката си. Хората с такава излишно твърда и скована морална цензура пробват да отцепят тази огромна част от цялостта си, с което обаче постигат единствено една постоянно продължаваща борба, огромно недоверие в самите себе си, в подсъзнанието, което те възприемат като чуждо.На някои дори им се струва, че подобни мисли не са техни, а сякаш са им влагани от външен обект, демон или зла сила… Това, слава Богу, няма нищо общо с реалността, но представлява единствено катастрофична изкривена интерпретация. Няма никакви демони, няма никакво външно влагане, а единствено абсолютно нормалното процесиране на информацията, заложено през цялата ни еволюция като бозайници и двуноги. Този механизъм на обратно защитно пораждане на мисли и образи е толкова древен, че присъства далеч не само в собствения ни биологичен вид, но и при приматите и бозайниците. Много важно е да се разбере естествеността и нормалността на този механизъм. Ако човек е достатъчно интелигентен, разбере това добре, той може да промени стратегията си. Може да престане да се вини, но да приеме тези чудесни нормални мисли. Може да свали моралната си цензура, която всъщност е малка човешка его гордост, да я смекчи и приеме естественото, обусловено от природата и Бога процесиране на информацията в ума му. Ето една молитва, реструктурираща процесите в ума в тази посока:
Молитва при окр
Господи, моля те научи ме да осъзная, че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на естествения механизъм на защитно обратно пораждане на мисли и образи в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост – да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже – защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята!
Амин
Повече за ролята на молитвата в психотерапията: „Молитвата в психотерапията – научен поглед„
Автор: Орлин Баев, обикновен човек