Кудо: мощен възпитателно-психотерапевтичен фактор

Кудо е създадено от Азума Такаши, понастоящем на 70+ г. и активно трениращ. Технически Кудо по нищо не се различава от мма, бойното самбо и т.н. смесени бойни изкуства. Различното е духът на уважение, желязната дисциплина, воинският нравствен кодекс.

Смесеното бойно изкуство Кудо започва от Япония, но понастоящем е разпространено по целия глобус. Едно негово средоточие е Русия. Там Кудо (в превод: пътят на свободата) получава най-радушно посрещане. Руските бойци са всред печелещите повечето световни шампионати.

Тренировките по Кудо са изключително интензивни – съчетава се високата физическа натренираност, бойните ударни и борцови умения (страйкинг и граплинг) с медитативния воински дух, изискващ постоянно надхвърляне на собствените ограничения.

Качества, които Кудо развива:

Психическа и телесна издръжливост, воля за победа при доверие в неизбежните провали и загуби като част от пътя, мощна пробивност, пренасяна и в социалния живот, братско уважение, приемане на болката и трудностите, при спокойна липса на крайна привързаност и залепване към непременното удоволствие (една житейска диалектика), готовност за дългосрочно, упорито и постъпателно следване на стратегически цели, смелост, опознаване и разтваряне на собствените страхове до сърцата храброст, воля, медитативен дух…

Кудо отдавна се ползва при терапията на зависимости, а при психотерапията на тревожни разстройства, като соматопсихична практика по експлициране на маладаптивни базисни вярвания и преработката им до високо мотивирана смелост.

Кудо работилница в НСА с Шихан Анухин

Бойният спорт като мотиватор при преодоляването на зависимости

Какво общо има Кудо с пристрастяванията? Има – с преодоляването им! За да се справи човек с алкохола, дрогата, порното, хазарта, се минава през специфични стъпки: анализ на характерови травми и липси, когнитивно разграничаване на изкривените мисли и вярвания, тласкащи и поддържащи зависимостта, залагане на адаптивни, адекватни вярвания, молитва и медитация, дисциплиниран режим на живот, трудотерапия, спорт. Променят се средата, компанията, елиминират се поддържащите фактори. Зависимостта е социално комуникативен, междуличностов проблем и ефективното справяне  задължава контекстът да бъде качествената, любяща и подкрепяща среда на общност за зависимости, създаваща здрави външни граници, постепенно интернализирани като вътрешни. 

Защо Кудо? Защото имплицитно включва в практиката си най-важните елементи, преобразуващи зависимостта в свобода. И не само защото в превод Кудо означава пътят на свободата. В основата на коя да е зависимост, при каквато и да е поддържаща я характерова структура, присъства т.н. орална компонента – преживяване на самотна, безлюбна откъснатост, изоставена неподкрепеност. В Кудо тренировките участват сърцати, съзнателни, интелигентни хора – създава се среда с качествен, братски дух, която активно взаимодейства с вярванията за безлюбна самота, като съдейства създаването на нови – за интегрирана включеност, приемане, съпричастност, част от екип и система. 

На всяко ниво от пътеката по справяне със зависимостта, се изисква активирано и спокойно поддържано волево усилие, мотивация и дисциплина, приемане на непознатото, излизане от зоната на комфорта и смело пребиваване в зоната на възможностите. А в същността си, заниманията по Кудо представляват постоянно пребиваване в тази зона на възможностите, при мощно активирана мъжествена воля, мотивация, в условията на дисциплината и духа на воина, Будо. При преодоляването на зависимостта, смирено-мотивираното волево усилие, е основно и при когнитивната, и в молитвената, медитативна и поведенческа работа от процеса на освобождаване. По тази причина, бойният спорт и конкретно, уникалността на Кудо, са активно вплитани в терапевтичния процес. 

Силно препоръчвам заниманията по Кудо и на клиентите си, преживяващи социална тревожност, хипохондрия, паническо и генерализирано тревожно р-во,  депресивност пр. невротични казуси. Защото антидотът на страха и потиснатостта, е мотивираната смелост, която Кудо уверено възпитава!

Кудо като тренировка по възпитаване на мъжественост

Къде е мъжествеността в наши дни? Не, не мачовщината, компенсираща липсата на мъжественост, не. За мъжествеността говоря! В масовостта на мъже, възпитавани от самотни майки, без мъжки модел, или в семейства с властни мами и слаби татковци, идващи от собственото си подобно семейство, при размити и все по-размиващи се полови роли, дадени от нейно величество природата и либерастия, обявявана за свобода и норма, мъжествеността в съвремието сякаш поизчезна… Или поне задряма. Дори не говоря за полове – говоря за баланс. Защото ако мъжът отвън е мъжествен, отвътре е прегърнал женската си част, слабостта и безсилието си. А жената, когато отвън е женствена, отвътре е интегрирала мъжкия си противополюс. Двата пола са като двете крила на птица – само когато са в баланс в самия индивид и в партньорската двойка, естествената двуполюсност задвижва динамото на любовта, от която идва смисълът.

Ако го няма този баланс, допълването е невротично – сглобката е налична, но изкривена, в комбинация отдалечила се от естествения порядък. Една властна жена почти винаги твърди: „Искам силен мъж!“ Когато такъв обаче се появи, става война. А подходящ се оказва, онзи подчехълния, който поема цялото недоволство, всъщност несъзнавано искано да бъде давано и получавано и от двете страни. 

Относно джендърите – думичката означава психично полова принадлежност. Основните полове са два – мъжки и женски, идентични с биологичните. Винаги е имало нормални вариации, отклонения. Забележи, нормални, естествено заложени, а не модно натрапвани (виж „Проорецът на Джоузеф Овертон„) от пропадаща цивилизация, крещяща че деградацията ѝ трябва да бъде приемана за развитие и норма – иначе, едва ли не, на кладата… Та, нищо срещу естествените различия. Винаги ги е имало.

Но, за мъжествеността! И жените и мъжете, ако бъдем честни, ще се съгласим, че става все по-дефицитна стока. В света на мъжки момичета и женствени момчета, на жените се налага да си припомнят как да бъдат жени а на мъжете, мъже. Ето, съществуват изключително полезни обучения, учещи жените на женствена привлекателност, съблазняване, чар и въобще, на припомняне какво е да бъдеш жена в един свят, залитнал към болно мъжкаранска еманципация, превръщаща жените в мъже в женски тела. Има буквално хиляди книги, напипали това залитане и опитващи се да помогнат на нежния пол да възвърне изконната си женска сила. Защото наистина е прекрасна и различна от мъжката. А мъжете и техните мъжки инициации на мъжество – къде са? Ето, жената намира книги, многобройни курсове, ролевия модел на обучаващата, който да интернализира като свой собствен…  А мъжете? Какво става с мамините синчета, женчовците, с мъжа на жена си? Та дори този ритуал на прехода, казармата, бе премахната. Колкото и минуси да имаше, все пак, даваше доста на мъжа.

Защото мъжът има нужда от трудности, болка, преодоляване, изпитания, предизвикателства и надмогването им, житейски баири и изкачването им упорито и отдадено. Мъжът има нужда от мъжка компания и мъже-приятели, за да се почувства воина или вълка от глутницата, какъвто всъщност е отвътре си. Разбира се, от хубава, женствена и лоялна жена! Може да привлече обаче такава, само с огнената си мъжественост. А мъжественост, дух на лоялност, братско воинска взаимопомощ и смирено себезаявяване в лицето на опасността и житейските трудности – това мъжът учи от смелия си баща, както и от здравата мъжка среда и компания.

Мъжът се нуждае от здрав риск, известна опасност и надмогване на страховете си ежедневно и смело. От известна доза авантюризъм и неизвестност, в които да „скача“ с доверието в себе си и живота си, за да ги превърне в един добър риск мениджмънт, приложен в ловното поле на бизнеса си. Съвременният мъж отчаяно се нуждае от силен и здрав мъжки модел, с който да се идентифицира, приеме в себе си и превърне в собствената си мъжественост.

Къде да се случи? Къде един съзнаващ липсите си съвременен мъж може да намери мъжествен ролеви модел, който да следва? В офиса мъжествеността определено не се цени, особено при работа на по-ниско ниво. Работата често е монотонна, скучна, никак несъобразена с изконно мъжката експлозивност, здрава тестостеронова агресия и пробивност. Ако от офиса, се прибере у дома и отново седне пред компютъра, с мъжествеността всичко е приключено!

В Кудо, този път на свободното съзнание, основен е воинският дух на мъжество и самообладание, в ядрото на воинския път, Будо. В Кудо единоборството, секундата е разделяна на стотни в едно особено, повишено съзнание, или както някои го наричат, второ внимание. Рискът е максимален, забраните практически липсват, контактът е максимален и изцяло реалистичен. Болката е немалка, но мъжествено се издържа. Пада се и се става. И пак и пак, както в живота. Трудно е, много боли и изисква пълно отдаване – което в живота е единственият начин за постигане. Когато другите приключват, кудоката (трениращият Кудо) едва започва – без излишни приказки, засукани философии и интелектуализиране – сурово, ефективно усилие с познанието, че единствено от теб зависи резултатът. А той се изгражда във всеки тренировъчен миг, ежедневно. В Кудо основен фактор е уважението и естествената нравственост, идваща от практиката на медитация, силно препоръчвана. Самият основател на Кудо, Азума Такаши, освен майстор в няколко бойни стила, е философ и медитатор.

В залата по Кудо, за разлика от други подобни стилове, се чувства духът на братския взаимен респект, а трениращите по правило, са интелигентни над средното. Просто така се получава – посланията по мъжка дисциплина, воля и каляване на духа, привличат такива. Ако човек има желание, може да се състезава, но не е задължително. Основната цел са не състезателните постижения, а духът на воина!

Бойните спортове като сугестивно-преживелищно възпитание на здрави и смислени качества

Кудо произлиза от Киокушин Карате – с този текст изразявам заслужен респект към основата на КУДО – Киокушин Карате. Защото извън формалностите, Кудо е боен Киокушин!


Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.

Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Висока себеоценка

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка! … Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого: „Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?“…  

Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота – един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.

Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала… Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е „краката на главата и шпагат“, но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква … маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот…

– А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

– Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До – структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив… После йога… Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха…

А киокушин си е същинска йога – път е – до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно… Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава „Първичен дух“. Духът му обаче е в мен – през този първичен дух работя, живея…

Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?

Представи си какво е да си „маратонски бегач“ в живота! Не е взиране в крайната цел – така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е „Само днес – днес съм чист! Утре не знам, утре ок…!“ А утре отново е „Само днес!“… Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!

Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!

Вашият коментар