Връщам се преди малко и гледам на телевидението кракотопковска ритнигра. Гледам пише Англия и Исландия. Съпругата казва, че Исландският отбор бил съставен от трактористи, миньори, стругари и т.н., които в свободното си време решили да топкориткат милите. Англичаните от друга страна – сите професионалисти, сума ти наемници у отборо им… Честно казано, недолюбвам тази игра – защото е масовка, защото е един от „дай им зрелище“ инструментите за държане на световното стадо мирно мучащо зад тв-тата и канализиращо агресията му в блеене пред ритнитопковците и стадно – племенното идентифициране на стадния человек с тях… Гледам и не вярвам на ушите си: страната-град Островистан печели… Сигурно не съм прав, сигурно… Ама – то една игра… Кожено кълбо, още 22 такива с подобни нему качества… Ету туй краче, Рит. Бег. Дай негу. Туй вратъ – цели. Туй то. Ади браву!
В случая, браво на малката градодържава! А какво означава това, че аматьори от малка държавичка побеждават огромната по вложения инвестиция на Англия? За мен, че без вперените в черните кутии стадни тълпи, приковани там от огромна зомбираща ги реклама, кракотопкването е игра, изискваща не твърде много нервни ганглии… Това не означава, че всички играещи и гледащи имат само по толкова и с такова качество, но определено споменатите по-горе тенденции съществуват!
Няма нужда от засягане – това, че мен ме отвращава масовката, цялостното излъчване и популяризирано зомбиране около кратотопкването, си е мое предпочитание. На вкус и на цвят всеки си знае… Някой ще каже: „О. нее – футболът изисква мигновени реакции и много умения!“… – всяко пиле обаче по време на полет взема мигновени решения, при което обработва огромна информация за секунда. Уточних и че има и интелигентни футболисти и зрители, които избират тази игра за отдих и отмора, вероятно поради това, че като деца са я играли. А това е избор като всеки друг – адекватен и нормален!
Що се отнася до стадото обаче – какъв ти интелект – той общо взето пречи – само се меси тук и там. По-лесно се живее без него. Айде наште! Относно риткането – по-важното от масовката, е излъчването, съдържанието на масираните послания: сядай пред тв-то, мучи задействал стадното си чувство, яж, пий, покрещи и попреживяй още малко…
Току ми се обади някой татко за синчето кракотопко – „Занимавате ли се със спортна психология“? Що се отнася до футбола, не се занимавам. Защото е плитко и не е психология, а позитивен коучинг, правен с цел на всяка цена задоволяване на илюзии. Когато става дума за бойни изкуства, които открай време включват цялостна философия, дълбока психологична подготовка, медитативна практика – тогава нещата са съвсем различни!
Подочух, че бугарските кракотопковци висели по чалготеките. Е, не – това са напълно неоснователни клевети. Сигурен съм, че футболната психика си ходи ръка за ръка с музика в диапазона от класическа до смут джаз, с елементи на келтски мелодии и древни мантри! Нали така?!
Наистина нищо лошо в любителския футбол. Да отидеш да пориташ е като да се сбиеш с противниковия отбор, само че през правилата на конкретната игра. Подсъзнателно именно това се случва. Играещият се идентифицира с „племето“ на отбора си, а противниковото „племе“ трябва да бъде победено. Разликата е, че е побеждавано по по-смекчен от оригиналния си вариант вид. Не чрез мечове и секири, а през канализираната агресия в правилата на играта. Зрителите интернализират избрания от тях отбор в племенния си интроект и дълбоко нагонно обагрено чувство. Един вид, закачат нуждата си от племенна агресия в дадения отбор. Много изфинена, проникновена и възнишена психофолклогия, нали… Именно затова любителският футбол си е чудесна игра. Задоволява дълбоки, базисни нагони и случвания: агресия и племенна идентификация. Това, което мен лично ме отблъсква тук е не любителската игра, а масираните реклами, шумът около организираните турнири. Дори не самата реклама – обичам това изкуство. Отблъсква ме масовото прихващане на стадните нагонни импулси и насочването им в „хляб и зрелища“ . Може да се погледне от добрата страна – стадното чувство и агресия, които могат да се проявят като войни, се канализират във въпросната примитивна игра-масовка.
Така че – чудесно нещо е любителският футбол! Познавам много точни момчета, които го практикуват. Относно собственото ми недолюбване на кракотопката – както казах, на вкус и на цвят всеки има избор и това е моят!