„Имал съм много учители по медитация – всички те са били котки!“
Зен майстор
…
„Kотките само приемат любов. Не дават. Отгледах много котки. Tе ти благодарят по особен начин – приличат на благодарни или неблагодарни жени. Кучето отдава любов, толкова предана и всеотдайна, че немея…. Вярвайте ми, отгледала съм поне 50 котки. Последната приспахме на 17 годишна възраст и оттогава не мога да си взема друга…“
Д., човек от женски пол
Моя реплика:
Ами не, не ви вярвам. Отдават любов с тонове, стига да има финост и реципрочност, която да я усети. Също гледаме у дома котки от десетилетия. Породисти, улични красавци и красавици, всякакви – в момента имаме една. Всяка си има темперамент, характер, индивидуалност. Разликата им от нас хората, е минимална. Пиша това без каквото и да е пристрастие към котаците. Обичам ги колкото и кучетата и животинките като цяло. Аз самият съм по-„куче“ като човек – уважавам йерархия, умея да следвам, да се подчиня и да изисквам.
С котките обаче е различно. Повече от това са и се научих на много от тях. Мъдри са, не се подчиняват по обичайния военен, йерархичен начин. Само на финото сърце и любовта се доверяват. Когато чувства любовта и умението на човека да синхронира с тях поведенчески, да е фин в проявата ѝ, а не да я натрапва и насилва (точно както към качествена жена отношение), котката се отваря за даваната любов. Приема я. Съответно, според характера си, дава!
Дава такава фина и красива любов, каквато само чистото сърце и отворената душа може да почувства и приема. Ниагари от любов ръси едно коте, стига да я усеща човек и да има подход към това великолепно създание. Според характера си, някои котурунгелчета я дават по-топло и любвеобвилно, други по за малко и от малко по-голямо разстояние.
Някои обичат да идват, да се гушкат: в скута, до главата, между възглавниците на партньорите. У дома женската ни сибирка дълги години спеше буквално на главата на съпругата ми – пазеше, я лекуваше я. Мъжкият ни полуперсиец пък се гушваше в шепата ми – главата в дланта и краченцата също, на кравайче: „Ето ме, поверявам ти живота си, вярвам ти, обичам те!“.
Огромна любов, но тънка, фина, мъдра, с ясни граници и уважаването им. С подход в общуването, абсолютно ненасилие спрямо котешкото възприятие, с чувстване на емоцията и нуждите им и съобразяване с тях. Аз лично ги чувствам директно, защото съм емпат. Но, дали котетата дават любов или само получават – в такова колебание за мен прозира много за преживяващия го…
Неимоверна, фина, красива, тънка по естеството си любов провеждат, сякаш разчупваща границите на този свят, докосваща и пренасяща в един по-истински. Свят, в който котката живее с по-голямата част от съществото си. Не че всички ние не сме така, но котаците са мощни канали, свързочници между по-финия и истинен свят и този.
Орлин Баев