Козирогът

Удивителни са козирозите! Имат само едни малки копитца… Нямат лапи с нокти, които да забиват, нито обемни длани и пръсти, с които да се захващат. Обаче ползват това, което имат на сто процента! Или на хиляда? Поведението им граничи с невъзможното, но те правят непостижимото! Ето тайната на успеха! Ако не си на ръба и не гледаш смело провала в очите, няма как и да покоряваш върховете на успехите. И спокойно – конкуренцията там не е голяма, за разлика от тълпите в долините и равнините!

Какво да намери човек в човек, който не познава себе си? Единствено неразбиране, плитко дърдорене, битки с вятърни мелници и следване на илюзорни посоки, в полудрямката на невежеството. Искаш точни хора, силни, любещи, проникновено разбиращи те, светли, обичащи те и мъдри приятели? Доколкото ти самият резонираш с тези качества, дотолкова и привличаш такива личности и преживявания!

Имаше една приказка… „Едно яйце на орел някакси попаднало в полога на пуйка. Излюпило се орелчето заедно с пуйчетата и заживяло с тях. Майка му и братчетата и сестричетата му все му повтаряли, че се държи странно и се опитвали да го вкарат в правилните норми. „Защо все разперваш тези крила? Ние пуйките не летим – ти си глупак! Защо все налиташ на мръвка? Ние пуйките сме примерни вегетарианци. Ти си луд. Я се стегни и се вземи в криле!…“. Орелчето ги слушало. Пуйчетата наоколо често му се подигравали колко е грозно, а мама пуйка само се тюхкала и поклащала глава: „Как можах да снеса такова странно и грозно пиле?!…“. Младият орел растял бързо. Един вътрешен глас в него често го тласкал някъде нагоре, към висините. Нашепвал му, че има птици, които летят високо, с широко разтворени криле и смел проницателен и силен поглед. Орелът обаче се свивал и подчинявал на „правилните“ наставления на птиците наоколо си. Един ден стопанинът го хванал, откъснал главата на странното пиле, оскубал го и го сготвил. Месото обаче било жилаво и твърдо…

Вашият коментар