Според изследванията на когнитивната наука страхът се процесира в и дължи на:
Амигдалата (бадемовидното тяло) в лимбичната система на мозъка е биологичният процесор, задействащ страха. При увреждане на амигдалата изчезва както страхът, така и способността да се разпознават страховите реакции в другите. Колкото и привлекателно да звучи, това не е най-адаптивната еволюционно и социално ситуация. Страхът има своето достойно място в психофизичния ни организъм докато е в норма.
Генетични предразположености – установено е, че темпераментови черти като тревожност и невротичност, характеризиращи се със завишено страхово присъствие, се предават генетично.
Предродово образование – деветте месеца развитие на плода в утробата на майката са решаващи за залагане на базисните черти на бъдещия човек. При често, продължително и с висока интензивност преживяване на страх от майката по време на бременността, биохимично в плода се предават стресовите хормони, което води до специфично сформиране на централната нервна система с повишена страхова сензитивност и емоционална лабилност.
Ранни години – неадаптивните родителски стилове, насилието през детските години способстват за оформяне на характерови черти свързани със завишено преживяване на страх и неговия брат близнак – агресията.
Кондициониране – повторното свързване на неутрални стимули с преживяване на страх, стрес и болка. Колкото по-често се повтарят стимулите и по-силна е преживяваната болка и стрес, толкова по-силен е кондиционираният страх.
Възможност за контрол – установено е експериментално, че при наличието на възможност за някаква степен на контрол над стресовия/ болков стимул, страхът намалява, както и обратното.
Учене на страх чрез наблюдение – при липсата на директно преживяване на болкови и стресови стимули, но наблюдение на преживяването им при други лица. Наблюдението може да бъде „на живо“ или медийно – чрез телевизията, филмите и пр. – за мозъка ни няма разлика между информацията приемана „на живо“ и тази от съвременните информационни средства.
Естествена когнитивно-поведенческа терапия (ЕКПТ) при страхови неврози
Страхът е основният проблем при повечето от невротичните разстройства: генерализирана тревожност, паническо р-во, агорафобия, социална фобия, специфични фобии, натрапливости (обсесивно компулсивно р-во); Страхът е силно присъстващ и в депресията, заекването, пониженото и променливо настроение, сексуалните проблеми и хранителните разстройства.
Ето някои от методиките, с които ЕКПТ преодолява страха:
– Излагане (exposure) на страховите стимули, което води до десензитизацията и погасяването на страха. Зад метода стои богато подкрепление от научни експерименти. В началото терапията се практикува под формата на водена визуализация, а впоследствие „на живо“, в реална среда, в постепенно градирана или имплозивна експозиция на страховите стимули. Принципът в метода е неутралният стимул, първоначално кондициониран със страхово/ болезнено преживяване да бъде изпитван повторяемо с прогресиращо намаляване на страховото обуславяне.
– Когнитивен мониторинг и реструктуриране – чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива.
Преодоляването на страха става не чрез борбата срещу него или бягството от него – такъв подход единствено го подхранва и усилва! Нужно е човек смело да застане очи в очи срещу страха си, без да бяга и без да се бори с него! Така посрещайки го, в присъствието на духа си, самият страх от страха изчезва, а страховото преживяване се редуцира до самата си същност – неутрална енергия! Човек бива учен да използва тази неутрална сила като творчески двигател, заряд на вдъхновение, психоемоционален, професионален и социален просперитет!