Когнитивен модел

Съвременната психология е широко поле и включва различни школи: 

  1. Според едно от възможните разделения те са: психоаналитична, когнитивна, хуманистична, трансперсонална.
  2. Според конкретното приложение дивизиите в психологията обикновено са следните: организационна, клинична психология, психология на развитието, геронтопсихология, психология на здравето, медицинска психология, психология на политиката, на рекламата, бизнес психология, психология на религията, трудова психология, пренатална психология, психология на взаимоотношенията, спортна психология и т.н. и т.н.

Модел на човешкия познавателен апарат предлагат психоанализата, когнитивната и трансперсоналната психология. По-долу ще предложа накратко на вниманието ви когнитивния модел на човешките познавателни процеси или поне тази негова част, която касае психотерапията.


Когнитивен модел – Когнитивна архитектура

Експерименталните изследвания на когнитивните психолози са установили следните психични наличности в нас:

1) Когнитивни схеми (основни убеждения, сценарии, когнитивни рамки, психични конплекси)

Това е най-дълбокият научно наблюдаем психичен слой.Това са базисните убеждения на индивида, придобити в резултат на генетичната му памет, предродовото му развитие и възпитанието през ранните му години. До голяма степен тези убеждения са несъзнавани – или поради забравянето им, или поради капсулирането им или поради семантичната им наситеност, достъпна единствено като характерови склонности и предпочитания. Когнитивните схеми могат да бъдат адаптивни или дезадаптивни (полезни или вредни). Те са част от дългосрочната памет.

2) Автоматични мисли

Автоматичните мисли са пряк резултат от когнитивните схеми и се извличат автоматично от  дългосрочната памет под влиянието на външно събитие. Автоматичните мисли, както и правилата са предсъзнвани и се проявяват  като когнитивни изкривявания, отклонения  и логически грешки.  За повече информация за автоматичните мисли, кликнете тук:АВТОМАТИЧНИ МИСЛИ.
   Когнитивната концепция за автоматични мисли се припокрива семантично и до известна степен практически с психоаналитичната хипотеза за защитните механизми.

3) Правила (допускания)n – характер

 Правилата са на границата между съзнанието и несъзнаваното ни, тоест са предсъзнавани. Представляват индивидуалната ни реакция на когнитивните ни схеми. Според личния ни стил, реакцията ни е асертивна (това е най-желаната реакция), пасивна или с борба (компенсаторно). Ако когнитивните схеми са дълбоко несъзнавано гравирани модели, получени при възпитанието ни през ранните години, то правилата са тези „трябва“, с които реагираме на схемите. Например при когнитивната схема за провал, ако имаме пасивен реактивен стил, правилото би било: „Изключено е да успея. Трябва да стоя настрана от всякакви предизвикателства!“. При реактивен стил борба (компенсаторен стил), правилото би било: „Трябва да направя всичко възможно, за да успея. На всяка цена! Целта оправдава средствата!“

Правилата от когнитивната психотерапия реферират със Суперегото от психодинамичната психология (психоанализата).

4) Съзнание и самосъзнание

Според когнитивната наука съзнанието представлява работната ни памет (активните в момента паметови следи) плюс вниманието! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното“его“. 

Самосъзнанието или както по-често се нарича в когнитивната наука – метакогницията, е способността ни да осъзнаваме собствените си психични процеси, да ги направляваме и владеем.Метакогницията е от изключително значение в целия процес на психотерапията! 


    
                                     Когнитивен модел на ума :
        


Несъзнаваните сценарии, които ни измъчват и причиняват страданията ни, могат да бъдат повлияни директно чрез промяна на поведението с помощта на терапевт. Това е най-естественият и ефективен способ за личностова промяна и замяна на емоционалната болка  и дискомфорт с хармония и радост.

Тоест, имаме два основни метода за промяна на мъчителните емоционални и ментални преживявания и състояния: 

  1. Първият е по-фин, интелигентен и взискателен към  способността на личността за осъзнаване.
  2. Промяна на поведението, което автоматично въздейства върху целия ни ментален и емоционален живот и ги променя по естествен път.
    (виж диаграмата на когнитивния модел вдясно и връзките между различните психични слоеве и поведението)

Източникът на проблемите, поради които бихме потърсили помощта на терапевт, обикновено е дълбоко несъзнаван и заложен в сценариите в дългосрочната ни памет. Терапевтът ни асистира в тяхното намиране, осъзнаване и преобразуване!

Вашият коментар