Някои важни понятия от когнитивната психология, свързани с терапевтичния процес
Внимание
Вниманието е способността ни да задържаме фокуса на възприятието си в една област. Вниманието е присъщо на всички организми – от амебата до човека. То може да бъде породено и поддържано както от чисто инстинктивни и биологични процеси, така и от съзнанието и самосъзнанието. Именно последното е това, което различава качествено вниманието при човека от това на другите организми. Когато е ръководено от самосъзнанието, вниманието може съзнателно да бъде направлявано екстровертно или интроспективно, задържано в обект или идея, концентрирано в дадени паметови следи или задача, в хода на собствените мисли и емоции. В контекста на психотерапията вниманието се явява непосредственият инструмент, длетото което движено от терапевта и съзнанието на пациента достига до скритите психични наличности и процеси и ги променя.
Метакогниция (самосъзнание)
Метакогницията е терминът използван в когнитивната психология за самосъзнание. Определя се като способността ни да наблюдаваме „отгоре“ собствените си ментални и емоционални процеси. На по-повърхностно ниво метакогницията се обозначава като „мислене за мисленето“. На по-дълбинно ниво обаче метакогницията означава съзнателно идентифициране с вътрешния същностен център и безпристрастната визия за собствения вътрешно психичен живот. Умението за самоосъзнаване и самонаблюдение дава възможност за умела плавна намеса и промяна на собствения психичен живот – на нежеланите болезнени мисли и чувства.
Памет
Генетична памет
Паметта кодирана в генограмата (родословното ни дърво), предавана като генетично заложена информация на геномно ниво. В психотерапията генетичната памет се проследява чрез анализ на родословните връзки.
Дългосрочна памет
Семантична – свързва се с разбирането, смисъла на информацията и мисленето на базата на езика (вътрешно говорене). Смята се, че в мозъка семантичната памет се складира в слепоочните дялове на кората.
Епизодична – образна памет за събития, съхранени като паметови епизоди. Свързва се с теменния мозъчен дял на кората.
Процедурна – памет за двигателни умения и навици (медицинският термин е „праксис“). Памет за движения – плуване, шофиране, каране на колело и т.н., но и за по-фини процеси като процесиране на речта например. Свързва се с малкия мозък.
(Хипокамп – това е друга мозъчна структура в лимбичната ни система, за която се приема, че е от ключова роля за процесирането на дългосрочната епизодична и семантична памет. Има описани случаи на мозъчен херпес, унищожил хипокампа, както и случай на медицинското му премахване – и при двата случая се наблюдава тотална загуба на способността за запаметяване на нови паметови следи, както и за припомнянето на събития станали след мозъчната увреда.)
Емоционална памет – способността ни да съхраняваме емоционална информация. В мозъка се локализира в лимбичната система. Смята се, че амигдалата (бадемовидното тяло) е мозъчната база за страха и агресията (борба/ бягство), а ядрата на септума на удоволствените положителни емоционални преживявания: удоволствие, обич, радост…
Работна памет – това е терминът, който когнитивната психология използва за задействаните в момента паметови следи. Асоциира се с фронталните (челни) дялове на мозъчната кора. RAM паметовият аналог в човешката когнитивна система.
Съзнание – съзнанието според когнитивната наука може да се определи като работна памет + внимание! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното понятие „его“.
Конструктивна памет
В началото на развитието на когнитивната наука/ психология се е смятало, че паметта се съхранява в нещо като склад или се записва както на цифров носител, след което се извлича по желанието на човека. Многобройните паметови експерименти показват, че човешката памет е силно ненадеждна и при процеса на припомняне рядко имаме възпроизвеждане на актуалната ситуация. На практика се получават прайминг (влиянието на предходния паметов контекст), смесвания, сгъстявания, застъпвания и преплитания на паметовите епизоди. Освен това имаме силна зависимост от контекста при припомнянето. Като резултат припомнянето е резултат не на извличане на спомени, а на конструирането им. Така конструираните спомени рядко са идентични с реално случилото се.
Действието на конструктивната памет се взема впредвид в психотерапията – при припомнянето на преживяванията от детските години например, на сънищата, на социалните взаимоотношения. В началото на развитието на съвременната психотерапия в началото на 20 век се е разчитало на припомнянето на психотравмените преживявания и постигането на т.н. катарзис. В съвременните научни методи на психотерапия се акцентира не толкова на достоверността на припомняните факти, а на самите психични процеси и ментални наличности (виж диаграмата на страница „картография на ума“), обуславящи конструирането на дадени спомени.
Мислене
Дедукция – вземане на заключение въз основа на общо правило.
Индукция – вземане на решения на базата на генерализирането на множество данни – наблюдения, опит, информация.
Аналогия – ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия.
Вземане на решения
На базата на оценка – възможностите се оценяват по техните емоционални, ментални, финансови, социални, времеви, целеви и пр. „тежести“ – така оценените възможности се сравняват и се взема най-подходящият избор.
На базата на разсъждение – по-близък до естествения човешки начин за вземане на решения.
И двата метода се използват в психологичното консултиране – при вземане на важни решения и решаване на проблеми, както и в психотерапията на невротични състояния.
Контекст
Контекст в когнитивната наука се нарича:
Околната среда, в която се случва когницията ни (емоции и мисли).
Самите емоции, мисли, паметов фон, настроение и състояние на съзнанието в контекста на които протичат познавателните ни процеси.
Експериментално е установено, че контекстът (фонът) на протичащия ментално-емоционален процес е не по-малко важен от самия процес и директно повлиява неговата насока, паметово припомняне, заключения и емоционално състояние.
Експлицитно мислене – съзнателното, последователно (серийно) линейно логическо мислене. Протича стъпка по стъпка, в линеен процес „едно по едно“. Рационално мислене. По-характерно е за мъжете. Свързва се с работата на лявото мозъчно полукълбо.
Имплицитно мислене – паралелно интуитивно и много по-бързо (но и с много по-голяма възможност за грешки и пропуски) протичане на логическия мисловен процес. Свързва се с дясното мозъчно полукълбо и интуицията.
Когнитивен мониторинг
Психотерапевтичният анализ на менталните процеси на пациента, протичащ систематично и структурирано с помощта на определени терапевтични техники.
Реструктуриране
Когнитивно реструктуриране – процесът на терапевтична промяна, следващ когнитивния мониторинг, подхождащ от гледна точка на мисловния процес.
Афективно реструктуриране – процесът на терапевтична промяна, следващ когнитивния мониторинг, подхождащ от гледна точка на емоционалните процеси.
Забележка: когнитивният мониторинг и реструктурирането принципно са последователни процедури, но често протичат паралелно. Акцентът върху емоциите или когницията (мислите) зависи от предпочитанията на терапевта и психохарактеристиките на пациента/ клиента.