Отговор в портала за съзнателен живот, рубрика „психотерапия онлайн“.
Въпрос:
Как се прегръщат/приемат невротичните страхове?
Отговор:
Като се премахва бариерата между съзнание и несъзнавано, поставяна от изтласкването например. Съзнанието пребивава в неврогенно, патологично отношение, сякаш преживява нещо външно, сякаш симптоматиката е болест, така дисоциирайки се от несъзнаваното. Постепенно това патогенно отношение „аз съм злощастна, случайна жертва“, се реструктурира когнитивно до „с искрена благодарност се вглеждам в дълбочината на ума си, смирено идентифицирам страховите си програми и ги преобразувам до адаптивни“.
Как? Очевидно прегръщането не е с физическите ръце. С любов е. Тя не може да се симулира или насила да се произведе – пропуска се през смиреното доверяване на Себе си и житейската мъдрост, в молитвена свързаност и единство с Живота, с Бога.
Започва се със себеразбиране, което преминава от ментално ниво (когнитивна терапия, анализа), в емоционалното отношение на сприятеляване със собственото подсъзнание. Получава се свързващо оцялостяване – механизмът на дисоциация се разтваря чрез психотелесно, хипнотично, медитативно и поведенческо свързване с потиснатото и трансформирането му с отношението на благодарно доверие в посланията на страха. Да, виждане на тревожността като благодатен учител, като ангел, прикрил се зад привидно страшна външност. Защото действително носи огромни дивиденти по ресвързване със Себе си. Но, тук той вече не е страх, а приятел, вече е просто чиста енергия, вливаща се в харизматичния живот от душа, сърце, обич и смирено себезаявяване!