Какво работи и какво не при справянето с ОКР

Обсесии, компулсии, екзорсизмът от миналото и психотерапията в настоящето. Какво действително работи тук? На фона на кратко проследяване на когнитивните механизми в характера и работа с реструктурирането им, опитът ми сочи, че действителното повлияване става чрез:

Какво работи при справянето с ОКР?

  • Поведенческо излагане на стимули с превенция на отговор.
  • Поведенческа имплозия с прерамкиране на отношението чрез хумор и смирено приемане.
  • Поведенчески ориентирана хипнотерапия.
  • Медитация (майндфулнес) фокусирана терапия

Личността на терапевта, харизмата му, пробивността, способността да обърка, пренасочи, спечели доверието и пренареди ума на клиента си, търпението, фокусираната и целенасочена упоритост, са от централно значение. 

Какво не работи и дори влошава клиничната картина при ОКР?!

  • Психоаналитично и психодинамично ориентираната психотерапия! Добре е терапевтът да познава добре психодинамиката, но при окр, ако се работи твърде аналитично, самото анализиране бързо се превръща в част от натрапливото, предъвкващо мислене, а такава работа се превръща в част от проблема, нежели от решението му. Смея да твърдя, че огромна част от колегите, водени от разбиранията на обучители, нямащи си представа за що иде реч, не схващат това послание…
  • Твърде силното залагане на чисто когнитивните методи. Те са подходящи при старта на терапията, но ако се разчита на тях основно, току що споменатото превръщане на терапията в част от проблема, се случва отново.
  • Прекаленото разчитане на психофармака! При тежко ОКР е допустимо дори успоредно приемане на медикаменти и провеждането на ефективна психотерапия. Но – само при действително тежко и с години и години поддържано състояние, при това докато човекът усвои стратегиите за справяне чрез собствените си сили. Тогава медикаментите се спират по схема и се работи на чисто. Имал съм случаи на хора с изключително тежко ОКР, приемащи шепи от антипсихотици и антидерпесанти, многократно хоспитализирани, които когато усвоят подходящите стратегии, отношение, методология, постепенно спират психофармака, а разчитането на собствените потенциали довежда усилията им до цялостно освобождаване от състоянието.
  • Психотелесна аналитична терапия, психодрамата и др. нелоши модалности, когато при ползването им, се залага твърде много на аналитичността. Самите психотелесни опити и психотеатърът могат да имат добра, макар и в случая околовръстна роля, но фокусът в анализата при ОКР, влошава нещата.

Накратко, път за справяне с обсесивно компулсивното разстройство има. При това ефективен!

Вашият коментар