Интегрален подход, сформиращ различаващ се от простата сума от частите си гещалт
Дидактичният вектор: прозиране решението в самото работено състояние; виждане симптомите като „гласа“ на характеровите травми, като пряк достъп до корените на казуса;
Работещи алгоритми за всяко състояние и ефективност. Когато се следва дидактичния вектор, се оказва че при паниката, социалната тревожност, окр и т.н. присъстват ясни работни алгоритми, които когато са следвани, освен че лекуват състоянието, водят директно и автоматично до дълбоката характерова база и здравото ѝ преобразуване/ извличане на качествените характерови потенциали. Когато дидактичният алгоритъм се съчетае с диалектиния, тоест с индивидуално специфицирания подход, успеваемостта в справянето е максимално възможната.
Другият следван централен вектор на естествения психотерапевтичен процес, е диалектичният. Изразява се в едно постоянно надрастване теза и антитеза до синтеза, добро и зло до смисъл, мъж и жена до обич, страдание и удоволствие до учене.
Подходът в естествената психотерапия е психо-социо-био-духовен. Към тези основни подстъпи към човека можем да добавим културалния, творческия, поведенческо-действения, психотелесния… Човекът, както е виждан в мандалата на човешките ценности, потребности и смисъл в ЕП, е интегрално същество и цялостен процес. Съответно такъв цялостен е и подходът.
Характеровите структури в естествената психотерапия са трансформирани от невротичните, в здравите си варианти. Човекът е виждан като изначално смислено, мъдро и любящо същество.
Мандала на ценностите, потребностите и смисъла, при която движението е както отдолу нагоре, така и отгоре-надолу и отвътре-навън, едновременно. От телесното към социалното, психичното и духовното и обратно. Процес, който конвергира около ядрената главина на любящата принадлежност.
Изначалните принципи на същинския Човек, любовта, мъдростта и истината са приземени до конкретни еволютивни фази, движения и методология.
Несъзнаваното е отелесено виждано не в някакво абстрактно пространство, а в тялото.
„Дървото“ на естествената психотерапия включва в холистичността си аналитичната, поведенческа, когнитивна, хуманистична и трансперсонална парадигми, като „соковете“ на психотелесния, майндфул и с транс подходи пронизват целия ѝ процес.
Обучението непреривно комбинира теория с практика, а минимум 4-те учебни години се явяват дълбоко трансформативен процес за специализанта. Важна част са преживелищните групи и работилници. Набляга се върху отработването на творчески писмен и устен изказ. Изискват се клиничен стаж, достатъчен брой часове супервизия и лична терапия. Покриват се и се надхвърлят всички световни стандарти. Обучителите са повече от 20, реномирани специалисти в областите си.
В естествената психотерапия научният подход и изследвания се приемат изцяло, на тях се стъпва като на фундамент. Също толкова се уважава здравата, приземена духовност и човещина.
В хода на обучението специализантът е подтикван освен към усвояването на знания и умения, на преминаването през хармонизиращ втрешен процес, резултиращ в сърцатост и добри качества.
В естествената психотерапия се цени общностният, семеен дух и взаимна подкрепа, наравно със здравите индивидуални граници. Обичаме и уважаваме се, както и спазваме регулативните правила на обучителния процес.
