Истинен свят

Отговорих на въпросите на Мария Илкова Петкова на един дъх. Въпросите ѝ са насочени към визията ни за света и хората, резониращи с любовта и смисъла. Как виждаме този свят?!

Ето няколко нейни думи за това:

Знам, че на призива, който ви отправям, откликват онези от вас, които сте в същата посока.

Аз мечтая за райска земя, за оазис на най-сърдечното и истинско живеене. Историята ни е огромен ресурс от опитности и мъдрост, но предлагам да излезем от нейните ограничения.

Като казвам Ново… имам предвид Ново, което досега не е било в познатото ни минало и няма как да го търсим там. Говоря за едно Ново съществуване и живеене, което да изтворим със сърцата си.

Не знам как, не ме питайте, но ще ви кажа всичко, което знам.

Първата стъпка към всичко онова, което предстои – към един вълшебен, възхитителен, осмислен, красив и истинен нов свят за всеки един от нас – се състои в това да го видим в мечтите си.
Да го измечтаем.
Да го опишем до най-малките детайли.
Да го почувстваме в представите си.
Да усетим с всичките си сетива как би се чувствал всеки един аспект на това Ново.

Позволете ми да ви поведа с този въпросник в една паралелна реалност, която е отворена за нашия колективен съзнателен избор и свободна воля.

Аз съм много практичен човек. Доверете се на това мое умение да отворя пространство, в което вие да структурирате и възнамерите да влезете в своята сила на творци. Да заземим една “утопия”, една “химера”, една “мечта”, един Рай. Да го заземим в клетките си чрез категоричното му визуализиране, детайлизиране и изчувстване.

Не мислете за после, защото “после”-то ще дойде само. Каквото и да е то, сигурна съм, че няма да съжалявате за усилието, което ще положите да мечтаете, докато отговаряте на въпросите. Усилието да дадете пълна свобода на въображението, абсолютна смелост на идеите, безкрайна воля на най-дълбоко изсечените в сърцата ви истини.

Дайте си време, даже може да не попълвате въпросника на един път – винаги можете да се върнете и да си довършите или редактирате отговорите.

Можете да видите отговорите и на другите хора и да се вдъхновите от тях.

(Мария Илкова Петкова)


Моята визия за този свят. Не е утопия, нито само мечта. Реалност е, в която земята ще започне да навлиза след не повече от столетие. Хората, които го виждаме и отвътре си го живеем и имаме достъп до него, сме нищо повече от предвестници.

Винаги съм познавал света на любовта, мъдростта, истинността, смисъла на любящата човещина. От малък го виждам, а сега като се потопя в молитвено-медитативно състояние, го живея отвътре си.

По-долу следват въпросите на Мария и спонтанните ми, непремислени, изцяло естествени отговори на тях.

1. Как се осигурява храната и каква е тя?

Естествена, растителна. Все по-малка нужда от нея дори – повече слънце, дишане, етерна молитвено-медитативна енергия.

2. Какви са източниците на енергия, които се ползват?

Естествени: вятърна, водна, слънчева, етерна. Все по-малка нужда от външна енергия, поради прехождане от грубо егоцентричен, потребителски материализъм, към центъра на смисъла, любовта, мъдростта, творческата свобода на Богочовещината. От количество към качество.

3. Как изглежда домът на всеки един и общността като цяло?

По-малко хора. Повече човещина. Близо до земята домове – комбинация от високотехнологичност (служеща на сърцатостта) и простота.

4. Опиши твоя дом и твоето лично пространство, което обитаваш.. с кого го споделяш?

Гора в планината, над морския бряг. Има други домове наоколо, но на добро разстояние. Хората са тихи, дружелюбни, задружни, помагащи си, истинни.

5. Как изглежда природата в различните крайчета на България?

Преждеизсеченото се е възстановило. Горите са пълни с живот. Не само тревопасни, но и т.н. хищници. Хората чувстват единството си с природата и го живеят. Животните усещат повишената им честота като един психодуховен огън и също ги уважават и приемат за водещи, но без да се страхуват от тях – няма защо.

6. Как се взимат решения за въпросите, касаещи общността? Кой и как ръководи, какъв организационен тип модел се следва? Каква е твоята роля в този процес и как се извършва комуникацията?

Няма нужда от кой знае какви комплицирани социални модели, поради вътреприсъщата на Човека естествена, любяща нравственост по която личното и колективно съзнавано и несъзнавано се водят така, както океанът привлича реките, а магнитното поле, стрелката на компаса. Все пак като външен социален израз – най-доброто и от капитализма, и от социализма, с добавката на вертикала на духовността. От комунизма – приемане на духовното равенство, социалните идеали, простота и заедност. От капитализма – предприемаческият творчески дух, приемащ талантливото различие, но вече не за егоистична изгода, а поради красотата на самото творчество и нуждата да се помогне на брата.

7. С какво се издържа общността? Може ли да бъде затворен независим модел, в който всичко се произвежда вътре за нуждите на хората? Ако е така , какви способности и професии трябва да имат хората, участващи в него? По какъв начин се заплаща техния труд и как се преразпределят благата?

Заплаща се с дружба, с искрената потребност да се дава от сърцатост. Много от занаятите и професиите се опростяват. Техниката от средство за власт и манипулация, става оръдие „в ръцете“ на протичкият отвън, но отвътре отдаден на любящия смисъл живот. Енергията е неограничена. Работим не за да оцеляваме, а за да творим. Много служби, институции и професии като юридическата, полицейската стават излишни. Лекарската професия от механично-количествена, на парче работеща, става холистично-качествена – болестите почти изчезват, а лечението е основно причинно-коренно: душевно. При това с лекота, поради синхрона на хората с принципите на Живота, на Дхарма.

8. Каква е твоята дейност, в която въплъщаваш твоето уникално умение, талант, дарба и се чувстваш в пълно удовлетворение, когато я споделяш с другите?

Свещеничество – душелечение.

9. Как се грижим за своето здраве?

Като акордираме душите си с принципите на Богочовещината.

10. Кое е твоето любимо занимание, което те вкарва в равновесие, центрираност и ти дава вдъхновение? Колко често го практикуваш?

Тиха молитва и медитация, единение с природата и четенето на живата ѝ книга.

11. Какви са необходимите структурни единици за една общност?/варианти на кмет, поп и даскал/. Има ли лидер?

Външно има подобно разпределение. Принципът и качеството на практикуване обаче са различни. Няма и следа от гордо тщеславие, властолюбие и егоцентризъм. Практикува се естествена отговорност, като по-„високите“ позиции се свързват с нея, а не с възползване. Нуждата от външен контрол и граници е много по-малка, поради интернализираните вътрешни граници, идващи от живяната любяща нравственост.

12. Какво е отношението ни към нас самите и помежду ни? Какви са междучовешките отношения?

Уважаваме, ценим и приемаме нормалното си външно различие, като общуваме от позицията на вътрешното си единство в любомъдрието. Човек за човека, човек за животното, човек за растението, човек за природата, е добър и мъдър брат.

13. Как се раждат децата? Какви грижи се полагат за децата? Как изглеждат детските градини и училищата, ако има такива.

След доста милиони години дори не се раждат деца, а се въплътяват, материализират съзнателно души, като нито при това овъплътяване, нито при развъплътяването, се губи нишката на паметта и съзнателността.

14. Как преминава денят на едно дете на около 4-5 годишна възраст?

Цъфти животът му, смее се, играе, част от слънчевите лъчи е.

15. Как изглежда семейния живот?

Няма външни църкви и институционализирани бракове. Храмът е вътре и жвотът е живян в единение с Бога. Семейството – естествено бракосъчетание е, идващо от дълбоко сърцеведение на себе си и партньора. Нищо външно не ограничава. Нормите идват от любовта, която е спокойно живяна. Сексуалната страст отдавна е по-слаб фактор: въздигната е до любовната пламенност и присъствие на духа.

16. Как се учим и на какво се учим?

Учим се съвсем естествено, от здравия свят в който живеем. Земята от 13-тта пъклена сфера, в каквато невежеството я превръща, е станала живо царство Божие. Учим се на любомъдра истинност.

17. Какво правим в свободното си време? С какво се забавляваме?

Знаем, мъдреем, пренасяме се пътешественически с фините си тела не само в далечни пространства, планети, слънца и галактики, но и по вътрешния вертикал на „дървото“ на живота си.

18. Как изглеждат нашите празници, какво празнуваме и как?

Всеки миг е празник. Празнуваме благословията на житейската игра. А тя е богата на благословии.

19. Как изкуството се прилага в живота? Има ли концерти, театри и други културни мероприятия и как изглеждат те?

Изкуството, науката, духовността, културата, съзнанието и разширението му до свръх и подсъзнанието вече не са антиподи, не са или/ или, а са единени в изкуството на житейския път, следван със сърце. Път със сърце!

20. Какво е мястото на музиката?

Огромно. По-фина е. Дори сетивата ни са станали далеч по-фино обхватно, В синестезия с образността, естетиката и етиката на онзи вътрешен извор, от който извира величието на всичко, наричано живот.

21. Какво е твоето собствено творчество? Твоето изкуство?

Словото. Но не само писаното на хартия, носител някакъв или в самото енергийно пространство, а словото като обединение на всичко, водещо към свещения център на Битието.

22. Откъде черпим познание за живота?

Директно от акаша. Но тя е само слой. От Източника, докъдето обществото и конкретният човек е стигнал в нивото си.

23. Имаме ли наука и каква?

Имаме. Постепенно науката е станала не толкова външно количествена, а вътрешно качествена. От имам външно обективизиране, към вътрешното обективизиране на споделената вътрешна динамика на смисленото сърдечно преживяване. От „имам“, към „съм“.

24. Какви са етичните принципи на общността? Каква е ценностната система?

В това общество и свят, които познавам в себе си, няма дори нужда от разяснения на принципите и ценностовата система – вътреприсъщи и живяни естествено като дишането са. Любовта, мъдростта и истинността са водещите принципи. Човекът познава безсмъртието си, съзнателен сътворец на Твореца е.

25. Какво се прави за повишаването на емоционалната и духовна интелигентност?

Винаги има накъде. Тогавашното човечество, за което сега пишем в стил фантастика, но предусещаме през вътрешния си живот до принципите му, познава ядрената централност на емоционалната, социална и духовна интелигентност, на етиката и естетиката, произтичащи от любящата нравственост на Богочовещината.

26. Какви са нашите способности на съзнанието, на мисълта, на сърцето?

Много по-мащабни, далеч по-ангелски. Но, тези мащаби вече не са така важни, не са алчно или властово жадувани. Носени са с отговорността на любовта.

27. Как гласът на всеки може да бъде чут?

Гласът на никого не е потискан, а през дружелюбната естествена взаимопомощ, задвижваща човека и обществото, това „чуване“ и отговорянето му, са така нормално случващи се, както дървесните сокове естествено преминават през отделните единични клетки, обединяващи ги в осмозата си.

28. Какви са творческите посоки , в които се развива общността и как сме въвлечени в това? Къде си ти в този поток?

Колективното несъзнавано, наситено мощно с благодатта на живота по любящия смисъл, в огромна степен се е превърнало в колективно съзнавано. Външните творчески посоки са многообразни. Вътрешната мотивация е единна. Там съм, където и сега съм, правя същото. Просто смисълът и щастието, които понастоящем преживявам от вътрешния си досег до този свят на мъдростта, са овъншностени. Станали са ежедневна, нормална обществена реалност.

29. Има ли общи практики, вярвания и събирания?

Има – тези на принципите на смисъла. Има и неограничена лична свобода и богато разнообразие от индивидуални творчески посоки.

30 Как повишаваме вибрационното си ниво?

Обичаме, творим, единяваме се с източника на всяка вибрация, с Бога.

31. Какво ни движи напред? Какво ни обединява?

Движи ни както сега, така и тогава, смисълът. Тази битийна, преливаща от смисъл мотивация, която не може да не дава.

32. Как изразяваме любовта помежду си?

Всичко е по-фино. Думите вече са почти ненужни. Свързваме се директно енергийно, познаваме се.

33. Каква е твоята роля в този свят? Как живееш и какво правиш?

Същото като сега – душеведая и душелекувам, душенасочвам и уча на смисъл.


Задала въпросите: Мария Илкова Петкова

Дал отговорите: Орлин Баев

Вашият коментар