Интервю за Алекс Попов, първият в България НЛП тренер, сертифициран от „бащата“ на НЛП Ричард Бандлър. По-долу копирам интервюто, директно от сайта му.
Здравейте Банда,
Има някои колеги и приятели, които са изключително ценни. Ценни са, защото имат реален, практически опит и неоспорими постижения. Те имат какво да споделят, да ни дадат насоки, да ни вдъхновят и да ни окрилят да вървим по своя път. Затова съм решил да направя поредица от интервюта с тези хора … Някои от тях са от по-дълго време на хоризонта, други тепърва изгряват, но всички те са мечтатели и деятели. Хора, които постоянно се развиват, действат и постигат.
Един от тях е Орлин Баев. Колега и приятел, на който искрено се възхищавам и ценя.
1. Здравей, Орли, моля те, кажи ми как избра своя път на терапевт и как започна?
Всъщност той ме избра. Аз самият си нямах ясна представа накъде съм тръгнал, а само посоката. Бях в Канада, където живях две години в център (ашрам) на бялото братство. Питах се какво да правя в живота си занапред и не знаех. Или по-скоро знаех, но не си вярвах. Още от 18 годишен имах силна тяга към духовността, но не си вярвах, че … ставам за това. Защото заеквах, при това силно, дотам, че малкото си име не можех да кажа… Смених много дейности – въоръжена охрана, сладкар, масажист, писмен преводач, строител, изолатор на къщи, градинар. Работих на туристически кораби като чистач, супервайзър, рум сервиз. В Британска Колумбия, в центъра на братството, потопен в огъня на мощната енергия и свързаност с безкрая, свърших и доста вътрешна работа. Но, относно професионалната си реализация, се лутах. Влечеше ме духовността, но се смеех иронично дори на идеята, че може да ме бъде в тази посока: “Какъв жалък пелтек съм, едно дете на три годинки говори по-добре от мен!“ Но, бях вече на 32, времето ме притискаше. Взех една палатка и отидох на брега на една от хилядите канадски реки, в планинската гора, където направих един 21 дневен глад на вода. Пиех си чиста речна водица, посрещах слънцето, молех се, дишах, медитирах и се питах: “Какво да правя, как да изживея живота си така, че да резонира с духа ми, с Бога?”. Винаги обаче стигах до една и съща посока – духовността. Чувствах я с всяка клетка от тялото си и квант на душата си.
Престраших се. Реших да уча сравнителна религия в Мак Гил, университетът в Монтреал. Споделих решението си с ръководителката на центъра, Наталия Колесар, самата тя доктор по теология от Сорбоната. Малко е да се каже, че сестра Наташа бе прозорлив човек. Беше нещо много повече – с един поглед сканираше целия ти живот, съдба, заложби, характер, плюсове и минуси. Сестра Наташа сподели, че реализацията ми като сравнителен теолог би била по-трудна и ми помогна да се насоча към избор на професия близка до теологията, но далеч по-приложна: психологията. Приех идеята и чувствах, а и сега го чувствам, че вървейки упорито и целенасочено по този път, Небето е с мен. Когато се случват добри резултати, просто фасилитирам, явявам се проводник на мъдрост, светлина и сила, които протичат през мен, но не са мои, на безкрая са… Затова казвам, че не аз избрах психологията и психотерапията. Те ме избраха! Върнах се в България, за две години взех четири годишния бакалавърски курс по психология в НБУ, после учих и две магистратури: когнитивна наука и психологично консултиране…
2. Кои бяха най-големите трудности по твоя път и как ги преодоля?
Най-голямата трудност ми беше това, което спираше “гласа” на призванието – страхът! В продължение на десетилетия се приемах за жертва на заекването си – една много слаба, невротична позиция. Започнах да се самоанализирам, от нулата, от нищото. Оказа се, че зад симптома на дисфлуентността ми, се крие огромна подводна планина от комплекси, от които цял живот съм извръщал глава, извинявайки се със заекването си. Започнах да посрещам и неутрализирам тези комплекси – поведенчески, чрез активно себепредизвикване, но и ползвайки опита си в медитацията. В продължение на няколко години здрава работа по себепромяна, с помощта на “чукчето” на свободната си воля, раздробих основната част от “скалата” на характеровите си комплекси. Отначало бавно и плавно, а с времето и все по-осезаемо и мощно, през мен започна да тече “реката” на творческото вдъхновение, на един особен заряд от мотивация и въодушевена креативност, които ме накараха да осъзная, че сам съм творец на битието си!
3. Моля те изброй какво си завършил:
– Психология и Познавателна Наука (Cognitive Science), Нов Български Университет, България.
– Психологично консултиране, ВСУ, Варна
– Икономика, ВСИ, Пловдив.
Обучения в терапевтични модалности и методи:
– Когнитивно поведенческа психотерапия – “Институт за екология на мисленето”, преподавател: Петър Василев, председател на българската асоциация по когнитивно поведенческа терапия. 400 часа
– Аналитична психотелесна терапия – “Институт за психотелесна психотерапия”, преподаватели и супервизори: Мадлен Алгафари, 2292часа, плюс 1800 от предходно образование по психология и психотерапия. Общо: 4092 часа
– Positum психодинамична психотерапия – “Институт по позитивна терапия”, преподавател Милена Манова. 120 часа
– Хипноза и хипнотерапия – “Българска асоциация по хипноза”, преподавател: Калин Цанов, председател на българската асоциация по хипноза. 100 часа
– Клинична хипноза и хипнотерапия – БАККХ, 60 часа
– Невро лингвистично програмиране (НЛП) и хипноза – майсторско ниво невро лингвистично програмиране, обучение сертифицирано от д-р Ричард Бандлър (“бащата” на НЛП), Джон Лавал (председателят на международната НЛП асоциация) и Александър Попов, тренер по НЛП. 220 часа
– Фокусирана в решения психотерапия и консултиране
– Фокусиран в решения бизнес коучинг.
– “Българска асоциация по краткосрочна терапия”, преподавател: Боян Страхилов, председател на асоциацията и медиатор на фокусирания в решения подход в България. 60 часа
– Кратки и конструктивистки подходи в психотерапията – Теории и методики разработени от Милтън Ериксон, Бен Фурман, MRI (mental research institute) – Грегори Бейтсън, Пол Вацлавик, Стив Де Шейзър, Ричард Бандлър (НЛП), Петър Бурлан (Симорон), Вадим Зеланд (Транссърфинг). Обучител: Алексей Бъчев. 120 часа
– Тотална Биология – психотерапевтичен метод, работещ и с психосоматични заболявания като рак и др. Преподаватели: Bertrand Lemieux и Gilbert Renaud, “Институт за развитие на образованието, изкуството и културата”, Британска Колумбия, Канада. 70 часа
– Юнгиански (аналитична психология) обучения – Сексуална и полова идентичност (Мария Хитцоу); Боговете и Богините в нас; Архетипите Анима и Анимус (Александра Найденова и Яна Монева); Юнгианска психопатология (Ерел Шалит), Етапи в индивидуацията – пътят на Героя (Валтраут Кьорнер). 70 часа
– Психотерапия при астма и алергии (Панайот Рандев) – 20 часа
– Симорон – руски подход от школата на конструктивизма. Обучител Елеанора Златинова – 30 часа
– “Техника за емоционална свобода” и “Пренареждане на матрицата с ТЕС” – Обучител, Карл Досън, 70 часа.
– Индийска енергийна терапия – инициация от Swami Sudhir Anand и Анта
– Енергийна терапия и психотерапия 1-во, 2-ро и 3-то ниво – системата на Чоа Суи – обучение от Кремлина Стоилова. 70 часа.
Общо часове обучение в психотерапевтични модалности (към настоящия момент): 5382 часа
– Йога инструктор: mindfulness, фокус, работа с медитативен транс, пранаяма и биоенергийни дишания, психотелесна работа (асани, кундалини йога…), психосексуалност (тантра, даоски практики), йога нидра (хипнойога) -йога център Варна, фасилитатор: Емил Златев. 600 часа.
– Инструктор по йога на смеха (смехотерапия) – център Фрейле с обучител Силвия Пенчева. 20 часа.
– Класически масаж – ЕТ “Здраве”, Варна. 60 часа.
– Астрология и астропсихология – обучител Румяна Кожухарова. 120 часа.
– Цветотерапия (цветни есенции на д-р Бах) – обучител Лияна Петрова, психолог-цветотерапевт. 20 часа.
Общо часове обучение в терапевтични методи (към днешна дата): 6222 часа.
4. Орли, защо учиш постоянно?
Формалното ми учене няма да продължава до безкрай, разбира се. Но неформалното не смятам да спирам никога. Целият живот, според мен е едно училище. Тук сме за да се учим, да трупаме знания – но истински знания, мъдрост, която можем в квинтесенция да съберем “сърдечната чаша” на духа си и отнесем със себе си в безпредела на възможностите си. Формалните обучения са ми полезни с това, че съчетавайки академичните познания с богатия си житейски опит, се получава прекрасната мозайка на целостта ми, едновременно здраво стъпила на нозете на научната логика и в същото време, познаниен капацитет летящ на крилете на интуитивната, медитативна преживелищност.
5. Какво конкретно ти даде НЛП и защо избра да учим заедно?
НЛП прилагам от самото начало на практиката си като психотерапевт. Като шперц, като червена нишка на всичко, което правя е. Даде и ми дава много – преди всичко умения за харизматично, лидерско общуване, медитативната лингвистика на Милтън Ериксън, умения за “плътен” синхрон с когницията и емоцията на човека и воденето им в посока здраве и хармония… Това, което аз добавям от себе си в НЛП и което го превръща в истински мощен инструмент на промяна, е директното вплитане на енергията ми в енергията на човека, искрената, сърдечна съпричастност, емпатийната обич към чувстващото същество, на което помагам. Избрах да уча НЛП при теб, Алекс, тъй като имаш силата да го преподаваш!
6. Написал си две книги, кажи ни малко за тях …
Постоянно търся време за писане и е добре да го намирам. Защото творчеството напира като дебита на Ниагара, която някой се опитва да канализира в тесния “канал” на 24 часовия денонощен лимит… Когато успявам да намеря време за писане, се чувствам като прероден, зареждам се от потока, който се излива през малката ми социална личност. Когато, затрупан от работа и ангажименти, не го правя, ставам все по-нещастен, пресъхвам и помръквам… Колкото повече пускам този поток да тече, толкова повече светлина, обич и сила минават през мен – красиво е! Оставям книгите ми сами да говорят за себе си.
7. С какво се гордееш най-много?
С малките си победи над суетата на гордостта. Знам, че като малка личност, лишена от вътрешната си цялост, съм нищо. Гордеех се… Обичах да чувам името си, колко добър и успешен терапевт съм… Когато обаче гордостта на его персоната ми мине определени граници, животът неизменно ми “забива вирналия се нос в калта” – тогава изборът те поставя или пред смирение и душевно учене или пред деградация и смърт… Не се гордея с нищо. Ако се случва нещо през мен, не съм аз, Бог е!
8. Какво би дал като съвет на някой, който тепърва започва?
Бих искал да кажа на всеки: Човеко, с нищо не си по-малко от когото и да е! Потенциалът в теб иска да се прояви. Просто махни спиращите го бентове и задръстващи клонища на страха, вината, тъгата, гордостта, зависимостта, несвързаната с реалността фантазност, мазохистичното себеподценяване, фалшивите тежки маски… Тогава напорът на смисленото щастие и творческото призвание става неудържим! Ти си творецът на живота си!